Робертино Лорети кръщава Роберта и предрича, че тя ще стане певица

След 9 години мълчание тя иска

да изпее Шопен със симфоничен оркестър

През социализма не минаваше номерът да дадеш на детето си чуждо име. То трябва да е с българско звучене и корен, иначе не може, гласеше партийната директива. Да, но кръщават едно дете със западно име, без дори властта да гъкне.

Не искат да скършат хатъра на италианското дете чудо в музиката Робертино Лорети, който всъщност дава името на новородено бебе в България. И дори му предрича, че ще стане известна певица.

Ето каква прелюбопитна история разказва музикантът Развигор Попов: “Робертино пристига на турне в България на върха на славата си. Очакваха се големи приходи, предварително бяха разпродадени цели стадиони. Убедих Концертна да вземем към студентския оркестър “Стакато” и щрайх. Избрах студентки първокурснички от музикалната академия. И Робертино, който в Италия бе работил само с акордеонист по клубове, като видя симфоничния оркестър, взе да целува момичетата една по една и да вика: “Белла, мама миа...”

Към края на турнето любовта между студента цигулар Емил Ганов и Мария отива към брак. И кум им стана Робертино Лорети. На другата година той пак е в България, когато на младото семейство се ражда дъщеричка. И Робертино казва: “Аз като кум ще кръстя и детето. Давам моето име - Роберта. И тя ще стане певица.”

Да, това е същата Роберта, която години по-късно ще спечели конкурса“Бургас и морето” и фестивала “Златният Орфей”, а от 2006-а е известна педагожка в Националното музикално училище “Любомир Пипков”.

Певицата ще се срещне със своя кръстник 30 години по-късно. “Запознах се с Робертино Лорети през 1998 г. на турне в Русия с Лили Иванова. Тогава

Лили Иванова ме

запозна с

Робертино Лорети

Той се сети за всичко, което е правил в България - за майка ми, за баща ми”, спомня си Роберта.

Роберта обаче много късно изпълва предсказанието, че ще стане певица. Тя завършила пиано, а втората специалност пеене идва много късно. "Майка ми въобще не искаше да се захващам да пея. Държеше да израсна като класическа пианистка. Но в гимназията реших, че мога и трябва, но като не получих одобрение от родителите, го правех тайничко. Вкъщи винаги е имало микрофон и аз с него пред огледалото по детски...”

Ще минат години, преди Роберта да запее професионално. Дълго преди това е пианистка в група, с която пътува в Германия, Швейцария, Скандинавия. Чак като се завръща от чужбина през 1993 г., постепенно сменя пианото с пеенето.

“Започнах да ходя на уроци при Милка Драгнева, на която дължа всичко в пеенето и в преподавателската си дейност. Първите автори са Румен Бояджиев от ФСБ и Даниела Кузманова. С Румен се запознава в Холандия още през 1991 г. Роберта тогава е пианистка към група и свири по клубове в петък и събота. Там се засича с ФСБ. Работят на едно и също място с един и същ мениджър. “Като нямах участие, ходех с ФСБ като осветител”, казва тя.

Когато запява,

загърбва пианото

Следва наградата за най-успешен дебют на “Арт-рок-център” и частните радиостанции в България през 1997 г., гран при и първа награда за млад изпълнител на 30-ото издание на международния фестивал “Златният Орфей”. Обявена е за певица на 2000 г., а на следващата - за номер 1, от радиостанциите у нас.

Албумът й “Магьосници” излиза през 1999 г., а през 2000 г. спечелва “Златният Орфей”.

Лили Иванова я мотивира да се яви на фестивала. Една вечер примата я вижда как пее по телевизията, усеща, че в това момиче има талант, и се обажда: “Аз съм Лили Иванова.” Роберта мисли, че се майтапят с нея, и затваря телефона, но той отново звъни. След разговора следват срещи и трайно приятелство, което продължава 20 години. “Лили ми дава много сили и до ден днешен. Още в началото много ми помогна за дикцията при пеенето. Обяснявала ми го е в студио и това е много важно, защото, ако в песента текстът не е изказан на български, дразни.”

Роберта няма да забрави как Лили Иванова я напътствала по телефона преди заключителната вечер на “Златният Орфей”. Примата присърце приема участието и се притеснява да не се случи нещо. Случва се. “Валеше проливен дъжд. Преди да запея, тя ми се обади по телефона: “Гледам сцената по телевизията, има едно място, където капе от покрива вода, внимавай да не се подхлъзнеш и пребиеш на това място.” И ми обясни точно къде е. А аз отидох точно там, подхлъзнах се много лошо, глезенът ми се изкълчи, но устисках до края. Коментарът на Лили бе: “Е!” Тя е такава - не се кара, нищо не прави на сила.

След спечелените конкурси у нас Роберта посяга и към наградите от фестивала “Юниверсталант” - Прага, връща се с две отличия от “Гласът на Азия” в Алмаати, печели фестивала “Заедно за Европа” в Италия... Същата 2006 г. оглавява катедра “Поп пеене” и вече 10 години преподава вокална техника в Националното музикално училище “Любомир Пипков”. Водила е майсторски класове по поп и джаз пеене и във Франция, Италия, Виетнам, Полша.

И след успехите

внезапно се оттегля от

сцената през 2007 г. Оттогава пее рядко само в чужбина. От обида!

На 31 декември 2006 г. Роберта е поканена да пее в новогодишния концерт Silvester в Берлин по случай влизането на България в Европейския съюз. Събитието събира два милиона пред Бранденбургската врата, пеят световни имена, а Роберта е избрана от германското министерство на културата след прослушване на дискове от български певци. Тя изпява “Нека сме различни”, “Магьосници”, “Самотният бегач” и “Закана”.

“Там бяха 450 журналисти от цял свят, а шоуто се предаваше в Ню Йорк, Австралия, Бразилия. Бе нещо невероятно пред 2 милиона зрители на живо. Нямаше го само пратеника на БНТ, който отишъл да празнува. Заболя ме, че наш журналист не отрази събитието. Ние не се интересуваме от успеха на българите, а от техните провали. Беше ми болно”, разказва тя.

Втора лъжичка катран полива и успехът на огромния азиатски фестивал в Алмаати. “Връщам се с две награди и от медиите ми обясняват, че ще напишат нещо, само ако има клюка и интрига.”

Чак сега, 9 години по-късно, обидата и разочарованието отстъпват място на нови проекти. Роберта дори започва да свири отново усърдно на пиано след близо 20 години прекъсване.

С новите си проекти тя сякаш иска да опровергае това, което мисли: “Музикалното изкуство в България се замени с шоупрограми и циркови изпълнения. Тв риалититита правят лоша услуга на младите, тъй като им обещават звездна кариера, а всъщност нищо не се случва. Мои ученици паднаха жертва на популярността и телевизията, след което бяха зарязани. Още в първите сезони на “Х Фактор” участва моята ученичка Маги Александрова, която стигна почти до финал, но после нищо не стана с нея. И с близначките Алекс и Влад се случи същото, те също са мои ученички. Сривът им бе огромен и те дори не завършиха и училище. И с Михаела Маринова - втора на миналото издание на “Х Фактор”, не се случи нищо и тя имаше отромни проблеми в училище. В момента имам едно дете, което е в музикално тв риалити и не идва на училище. И не знам родителите с кой акъл постъпват така с децата си. Много е тъжно, имитацията е навсякъде, няма нищо самобитно.”

Сякаш да се опълчи на комерсиалното, Роберта е завладяна от нестандартен проект -

да изпее Шопен в

съпровод със

симфоничен оркестър

Вече има направени няколко песни по негови инструментални произведения - ноктюрни и полонези. Текстът и аранжиментът са на Александър Кипров. Не го обявява в медиите, защото иска в студиото да се влезе със Симфоничния оркестър.

Роберта може и да се лута между пианото и пеенето, но е вярна на Националното музикално училище, където преподава в голям клас. Помагат уроците от нейното детство, когато приятелките играят навън, а тя трябва да свири и да свири. Затова следва това, което вижда и у Лили Иванова - насила нищо не се научава, трябва да запалиш пламъчето у детето. А то не става, без ти да гориш.