От началото на 70-те години на миналия век България силно активизира отношенията си с Арабския свят. Това съвпада и със старта на Петър Младенов, който на 17 декември 1971 г. е назначен за министър на външните работи. Младенов е само на 35 години.
Тогава, както и сега, в района има огромно военно-политическо напрежение. Но за разлика от сега не се водят опустошителни войни и няма бежанци, които атакуват Европа. И тогава, както и сега, в района има много нефт, но светът е разделен на две - има НАТО и Варшавски договор, които се борят за територии на влияние, обаче чрез оръжията на студената, а не на горещата война.
България е известна в света като най-важен сателит на Съветския съюз. И в това си качество често е използвана като форлойфер на СССР в арабския свят. Защото президентът на Египет Ануар Садат изпитва открита враждебност към Москва, лидерът на Либия
Муамар Кадафи мрази
американците, но не
обича и руснаците,
в разговорите си с Тодор Живков тогавашният млад държавен глава на Ирак Саддам Хюсеин никога не споменава СССР и т.н.
Ръководството на България умело използва ситуацията, за да развива икономическо сътрудничество с Арабския свят. Държавите от района тогава са надеждни платци, имат и много суровини, от които България се нуждае.
С годините страната ни изнася машиностроителна, селскостопанска и химическа, строи там болници, летища, промишлени и други предприятия. В същото време от Египет освен петрол внася и дълговлакнест памук, от Ирак - също петрол и памук, от Мароко - фосфати, от Сирия - петрол и кожи, от Судан - памук, от Либия - петрол, от Мавритания - рибено брашно и др.
Български делегации начело с Тодор Живков или с Петър Младенов често посещават държавите от района - най-вече Египет, Сирия, Ирак и Либия. “Развивахме отношения и с останалите арабски страни - пише Петър Младенов в мемоарите си. - С едни като Тунис, Судан, Мавритания те се издигат до най-високо ниво. С други като Мароко и Йордания бяха на министерско равнище, а с трети като Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства се търсеха възможности за установяване на нормални дипломатически контакти...”
По време на пътуванията из арабските държави делегациите или отделни нейни членове често изпадат в комични и неловки ситуации. Но за тях тогава не се пишеше нищо в официалните информации и “комюникета”.
Петър Младенов два пъти се среща с президента на Тунис Хабиб Бургиба. При първата визита Бургиба постоянно разказва на българите за героичната съпротива на тунизийския народ срещу колониализма, организирана и ръководена от него. Позната история, нали?
При втората визита Бургиба вече е съвсем остарял и изнемощял и е на почивка в един оазис далеч от столицата. Налага се Младенов да лети дотам със самолет. Вижда един смален от старостта човек, от устата на когото непрекъснато текат лиги и той постоянно плюе в големи салфетки.
Двама сътрудници пошепват нещо на президента и му помагат да стане. Той едва подава ръка на Младенов и фъфлейки, казва: “Щастлив сте да видите великия Бургиба”. Двамата сядат един срещу друг, но разговор с човек с очевидна деменция така и не се получава. След малко Младенов си тръгва с ясното съзнание, че “великият Бургиба” едва ли е разбрал с кого точно се среща.
Във фоайето на резиденцията външният министър на Тунис, който придружава Младенов, го запознава с няколко души от тунизийското правителство, които чакат среща с президента, за да “обсъдят някои важни държавни въпроси”.
Не след дълго Хабиб
Бургиба е освободен
от поста президент
Слава Богу, ние все пак не доживяхме деменция в нашия тогавашен държавен глава, а човекът, от когото тръгна свалянето му от поста, беше точно Петър Младенов.
Двамата - Живков и Младенов, още са добър тандем, когато посещават Мавритания. С надеждата освен рибо и рибно брашно да договорят и внос на желязна руда.
На летището ги посреща лично президентът Моктар Ул Дада, облечен в изискан европейски костюм. Жега, та се не трае, но по целия път има шпалир от мъже, яхнали камили.
Настаняват Живков в специална къща, членовете на делегацията - в хотел. Всички искат да вземат по един студен душ, но от двата крана тече ръждива топла вода. По стените на стаите се разхождат малки гущери и други гадини.
Вечерта Ул Дада дава официална вечеря на Живков. Тя е в специално опъната шатра. Всички сядат на земята, сервирани са им опечени тлъсти шилета и всеки гост трябва сам да си къса парчета. Нашите хора обаче нещо се ошумоляват.
Мавританският президент този път е облечен в национална носия. Загърнат е в нещо като син чаршаф и е бос, по джапанки. Той седи до Живков и блажено се чеше между пръстите на босите си крака. После се пресяга, започва да чупи от шилешкото месо и го слага в чинията пред Живков. Младенов гледа спокойно, но вътрешно се киска злорадо.
След малко обаче Ул Дада, след като е препълнил чинията на Живков с почти половин шиле, взема чинията на Младенов и повтаря ритуала с разкъсването на следващото шиле и пълненето й. Този път Живков гледа изкосо и се смее ехидно.
По-особено е посещението на делегация начело с Живков в Кувейт. В нея е и външният министър Младенов. “Като знаехме огромните валутни запаси на страната, натрупани в различни банки - разказва Петър Младенов, - ние искахме да привлечем поне една малка част от тях в България. Обемите на двустранната търговия бяха скромни, а тъй като Кувейт имаше ограничен вътрешен пазар, перспективите не бяха особено големи.”
В такива ситуации
Живков обичал
да провежда
мозъчни атаки и
да иска от сътрудниците си и членовете на делегациите нестандартни идеи. Немалко хора знаят, че в желанието си непременно да успее Живков понякога се откъсвал от реалността, и му предлагат доста бомбастични и фантастични идеи.
И в Кувейт, по време на един частен обяд, когато всички са в добро настроение, Петър Младенов предлага идея за съвместна фирма за отглеждане на крокодили. Съвсем сериозно обяснява, че фирмата трябва да е на българска територия - най-добре в известен туристически комплекс, за да е едновременно и атракция за летовниците. От кожата на крокодилите ще се правят чанти и обувки за износ в чужбина. Младенов предлага и името на фирмата “Бългериън-Кувейт крокодайлс корпорейшън - лимитед”.
Живков отначало не разбира шегата и гледа учуден Младенов. Но скоро се усеща и залива компанията с гръмогласното си ха-хаха...
За съжаление не винаги е така весело. При едно от посещенията на Кадафи в България по предложение на Живков му организират лов в стопанство “Воден”. След като разбира какви животни има в резервата,
Муамар Кадафи
иска да убие як
Те са внесени от чужбина, аклиматизирани в България и си живееят кротки в неголямо пространство.
Кадафи е въоръжен с бойна карабина, другите от делегацията и охранителите му - с автомат “Калашников”. Уж се разбират да стреля само Кадафи, но по едно време всички започват да гърмят безразборно. Шефът на УБО ген. Илия Кашев успява да въдвори ред и всичко се разминава с две-три ранени животни, които после са доубити.
В Румъния обаче, където Кадафи заминава след България, е убит човек. При подобна хаотична стрелба един от придружителите на Кадафи, вместо да стреля в идващата насреща му мечка, гръмва свой колега...
Коментари (0)
Вашият коментар