През 1960 г. тръгва слух, че войводата е още жив в Турция
Във възрожденския периодичен печат има един знаменателен факт. На 13 юли 1876 г. вестник “Български глас”, който отразява подвига на Ботевата чета, пише:
“Почнаха пак да се чуват радостни известия, но сега вече тия ще бъдат за назе много радостни, защото въстаниците си имат свое правителство в Балкана и от тамо се управляват твърде умно. Ботйов е президент.”
Дружината отдавна е разгромена, но народът вярва, че Христо Ботев е жив и е първият президент на републиканско правителство!
Юнаците са изклани,
избесени
и пратени
на заточение,
но на 17 август “Български глас” информира: “Пишат ни из Цариград, че войводата Ботйов се намирал във Витош планина. Разказват ни още, че някой си Сидер, който се е появил в последно време по тия места с 500 души, бързал да се присъедини с тоя храбър войвода.”
Легендата за живия Ботев периодически се явява по хълмовете на времето. Народът е убеден, че поганците са го пленили, оковали и хвърлили в Диарбекирската крепост.
През 1896 г. тръгва слух, че избягал от там заточеник е лежал заедно с поета, който щял да бъде освободен. “Научи ли новината, че Ботев е жив? Бил заточен в Мала Азия”, спирал Яворов минувачите пред телеграфната станция в Чирпан.
Ботевата майка
Иванка Петкова
до края на дните
си чака сина
Не й казват, за да не получи припадък. Дъщерята Иванка, кръстена на баба си, е студентка в Женева и също не знае. Съпругата Венета обаче изтръпва от вълнение. Приятелят на семейството Илия Янулов си спомня:
“Може да си представим какво ставаше в душата на Венета. Тя стягаше един куфар - ще отива да посреща Ботева, макар че сама не знаеше точно къде. Иванка трябваше да бъде предупредена. Писахме й писмо в Женева, че има такъв слух - “кажи й го с много заобикалки", ме предупреждаваше майка й - “каквато е буйна, да не тръгне веднага, да чака телеграма.”
Съпругата на поета
преживява
още един стрес
Нейната внучка Венета Рашева-Божинова разказва:
“Към 1900 г. на “Марно поле” в Търново се разположил някакъв чуждестранен паноптикум, в който имало сандъци от прозрачно стъкло с восъчни фигури на Ботев, Хаджи Димитър, Петьофи и др. Отишла да го види и Венета. Щом застанала пред сандъка с фигурата на Ботев, тя започнала да бледнее и се строполила безчувствена на земята. Свестили я присъстващите и искали да я отведат до дома й, но тя отказала. А изкусно направената восъчна фигура представяла смъртно ранения Ботев със струяща кръв над окото, опасваща бялата му шия. Отпосле всеки ден, докато паноптикумът стоял в Търново, Венета отивала в него и безмълвна стояла пред восъчната фигура на Ботев.”
Легендата
за живия Ботев
е жива и днес
Преди няколко години получих писмо от Илия Василев Вишков, жител на дряновското село Гостилица. “През 1959-1960 г. бях в гр. Хасково - пише той. - Там някои мои познати ми казваха, че Христо Ботев бил още жив в Турция на 112 години. Там имало някакъв човек, който нищо не говорел освен това, че се казва Христо и от време на време рецитирал стихотворенията на Христо Ботев.”
Коментари (0)
Вашият коментар