Cлед 9 септември 1944 г. комунистическата власт заварва само 4 дворци и резиденции - “Евксиноград”, “Царска Бистрица”, “Кричим” и Царската къща в с. Баня, Карловско.
Но те много бързо отесняват за мисълта и размаха на новите ръководители и започват да се строят нови - в Хисаря, Наречен, Боровец и в софийския квартал “Лозенец”.
Истинският бум на строителство на нови резиденция обаче започва след 1970 г. Тогава са изградени “Банкя”, “Перла”, “Правец”, “Арбанаси”, “Златни пясъци” и “Сандански”. И достроена резиденция “Бояна”.
Хората кръстиха тези места “раят на велможите”. В книгата си “По коридорите на властта” ген. Георги Милушев, последният шеф на УБО преди 10 ноември 1989 г., ги нарича “острови за богоизбрани”. Можем весело да добавим, че в резиденциите почиваше “целокупният български народ” чрез своите представителни избраници.
Първият дворец
в Третата българска
държава е
“Евксиноград”
Според експерти той е единственият в страната, който има представителен вид.
Строен е за лятна резиденция на княз Александър I Батенберг през 1881-1885 г. Тя е била наречена “Сандрово” по умалителното име на италиански на княза - Sandro. След абдикацията му дворецът е достроен в сегашния си вид от княз Фердинанд и през 1893 г. е преименуван на “Евксиноград” - от гръцкото име на Черно море (Euxenos pontos).
Строителството на парка около двореца започва през 1888 г. по проект, изработен от френския инженер пейзажист Мартин и немския дендролог Наймаер. Първият посадъчен материал е доставен от Франция. В доизграждането на парка участват Антон Краус, Йозеф Крехан и българинът Димитър Георгиев.
Разширяването на парка продължава до 1944 г. и днес той е с територия от 600 дка - дълъг 3 км и с широчина 460 м.
На “Евксиноград” може да съперничи единствено “Бояна”. Изграждането на парка там започва от началото на 50-те години, когато на Генералния секретар на БКП и министър-председател на страната Вълко Червенков вече е омръзнало да живее в резиденция “Лозенец”.
В “Бояна” на територия около 90 дка, оградена с висок зид, най-напред започва изграждането на парк. Работниците - мъже и жени предимно от с. Бояна, са строго инструктирани - не бива да казват ни никого къде и какво работят! Заплатени са добре, но често се налага да работят по 10-12 часа на ден.
Охраната е изключително строга, защото в парка има красива къща, в която живее Вълко Червенков заедно със семейството си. Къщата е стара, но хубава и някога е принадлежала на индустриалеца Балабанов.
На работниците е наредено, ако видят, че Червенков - сам или с другарката Червенкова, се разхождат в парка, трябва веднага да се скрият някъде. Забранено е да се крещи, да се вика, да се говори високо. Въобще - да се вдига какъвто и да е шум. И началниците постоянно шъткат на работниците.
Един ден обаче едно от кучетата, които Червенков постоянно носи при пътуванията си из страната, захапва една от жените и тя се разпищява. Започват да й шъткат, а тя крещи: “Я елате вас да ви захапе за задника, па мълчете!”.
“Хазяина”, както наричат Червенков по съветски образец, много се дразни дори от коването на косите, с които работниците косят парка. Така “шумните” дейности се извършват, когато Хазяина слезе в града.
С времето
Червенков все
по-рядко отива
в София
и за да може Политбюро да заседава в “Бояна”, преустройват къщата, като правят заседателна зала, киносалон, столова, хол и кабинети с дежурна.
Освен че ръководи цялата държава, Червенков се намесва и контролира и всички дейности в парка. От това най-много страда агрономът Анчо Бекяров, който още от съвсем млад е назначен за шеф на парка.
Един ден Бекяров нарежда на няколко работници да обрулят ореха, който е близо до къщата. Знае се, че при бруленето освен плодовете падат и доста листа и малки клонки. Работниците бързат, защото всеки момент в къщата може да се появи Хазяина. И той наистина се появява и съвсем не на шега размахва бастуна си. Всички побягват. Анчо Бекяров също и когато вече е недосегаем от бастуна, спира.
- Кой ви нареди да обезобразявате хубавото дърво? Тук не е ТКЗС!
- Хазяйката нареди, другарю Червенков. (Той има предвид съпругата му Елена Червенкова.)
- Я погледнете какво направихте! Така ли се бере? И катеричките оставихте без храна. Бързо се махайте от тук! - гневи се Червенков.
През 1954-1955 г. е решено територията на парк “Бояна” да бъде увеличена: на север до Боянското шосе, на запад е включена и Боянската река, на юг - до Околовръстното шосе. Оформят се нови алпинеуми, езера и красиви кътове.
Но идва 1956 г. и априлският пленум, на който Червенков също е здраво обрулен. Свален е като генерален секретар на БКП и министър-председател. Постепенно в резиденцията става все по-тихо. Няма заседания, няма поток от хора, няма кино, не идват гости.
Веднъж Анчо Бекяров и една от работничките берат ягоди в градината от половин декар. Пълнят щайгите, хапват и вече не се старят да говорят тихо. Бекяров казва: “А сега най-хубавите излапваме ние, а ако остане - ще занесем на хазяите.
И в този момент двамата виждат, че зад тях стои Червенков. “Вие поне си признавате. Така е тя! - въздъхва Червенков. Значи, каквото остане, а? Повече не носете за нас, ама да не ги ядете само вие двамата...”
“Не беше ядосан, по-скоро замислен”, коментира Бекяров.
След няколко месеца Червенкови се изнасят от резиденцията и се настаняват в една от вилите край Панорамния път, където са вилите и на другите членове на Политбюро.
В резиденция “Бояна” се настанява Тодор Живков и семейството му. С годините там се построяват още седем вили с 4-5 апартамента, басейн, разкошно обзавеждане, първокласно обслужване. А двете огромни сгради - пак по съветски образец - са наречени Дом №1 и Дом №2. Паркът надхвърля 1000 дка.
“С истинска гордост Тодор Живков се хвалеше, че този комплекс може да посрещне и най-голямото мероприятие", разказва ген. Георги Милушев.
Тодор Живков обиква
и резиденция
“Евксиноград”,
но никога не преспива в Двореца или във вилата на Фердинанд. След години лично за него построяват Дом №3, както и уникално бунгало в един от най-красивите заливи на “Евксиноград”. Наричат го Слънчевото бунгало. Въпреки че до морето има само няколко метра, построяват и басейн, пак само за Живков. Монтират и специален асансьор, с който той се качва от бунгалото на плажа до алеите на парка.
В книгата си “Четвърт век в УБО” Анчо Бекяров, който е управител на “Евксиноград”, разказва как Живков веднъж го кани на обяд и започва да го разпитва: “Значи ти си стар култаджия? Колко години изкара при Червенков?”.
“Пет години, другарю Живков", бързо пресмята ген. Димитър Гръбчев, тогава шеф на УБО и личен охранител на Живков. Тук Бекяров твърди, че казал: “Е, другарю Живков, аз 5 години изкарах, ама като прост агроном, а тук всички сте били през целия период. Искам да кажа, да не си връзваме кусур.”
На обяда присъства и секретарят на ЦК Митко Григоров, тогава вторият човек в партията. Той казва: “Я, ама той бил устат, тоя уж прост агроном!”
Всички се разсмиват, но лицата им не изглеждат весели. После Гръбчев “чете здраво конско” на Бекяров.
Все пак той остава в системата на УБО до пенсионирането си, а Митко Григоров през 1966 г. е свален от всичките постове.
Коментари (0)
Вашият коментар