Няма никакво значение на каква възраст сме, когато в нас започнат да бушуват емоционалности заради даден мъж. Почват се едни безсънни нощи, безкрайно поглеждане към телефона с надеждата, че ще звънне всеки момент. Ама как да разберем дали обектът на желанието ни не е някакъв загубеняк или играч, който ще си бие камшика, след като провери мекотата на матрака ни?
Учените отдавна са заграбили отговорите за това как се случва любовта, принизявайки я до някаква си там химия. Но как нещо толкова космическо чисто като любовта, може да се навре в колби и да се обясни с формули?
Теориите за любовта варират от практическа до усложнена биология.
Антрополозите твърдят, че любовта подсигурява репродукцията на видовете. Тези, които изповядват теорията на привързаността (описва динамиката в дългосрочните отношения между хората), поддържат схващането, че тя е биопродукт на връзката ни с хората, които са се грижили за нас през детството. Останалите пък по цял ден се занимават с това как се променяме физиологически, когато романтичната връзка е в различните стадии. Обясняват ни как се пръква любовта, но никой не се е нагърбил със задачата да вземе да ни каже как да я измерим още от първия флуид, преминал през отговорните ни за това органи.
Разбира се, винаги може да разчитаме на добрите стари маргаритки, които услужливо предлагат да ги оставим без листенца, повтаряйки мантрата: „Обича ме, не ме обича”.
Хватката „Тетрадката”
От осем години обаче светът вече разполага с нов измерителен любовен метод. Нарича се notebooked*. Вероятно почти не са останали дами, които да не са гледали класиката на Ник Касаветис „Тетрадката” по романа на Никълъс Спаркс. Епичната история на Ноа и Али е заразителна дори за най-заклетите емоционални циници.
Първо американските тийнейджърки се светват, че няма нужда от мъчения на електрически стол, за да разберат дали момчето, с което излизат, е обигран сваляч или е реален кандидат за тяхната любов.
Ритуалът „Тетрадката” е лесно изпълним, но безотказен. Трябват ви бутилка вино, няколко свещи, много секси рокля и свободен терен само за вас двамата. Поканата за вечеря, приготвена в домашни условия, винаги е добре дошла за „прегладнелия” за вас мъж. Докато той предусеща върху небцето си вкуса на плътта ви, вие му спретнете тест обиколката с филма.
В One Tree Hill – един от сериалите, намерили място в телевизионната библия на Америка, имаше сцена, която показва нагледно как се случва това. Младеж отива на гости на девойка, чието име дори не е запомнил правилно. Това, разбира се, не му пречи да си е направил интимните планове без кръчмар. Момичето предлага да гледат лентата, а пишман любовникът се съгласява само и само най-накрая да получи това, за което е дошъл. На финалните надписи ролите вече са сменени. Тя го кани в спалнята за малко екшън, а той с вперени в екрана очи повтаря: „Колко много любов, колко много любов”, желаейки просто да се гушкат. Не че малко по-късно благодарение на приятелите си не разбра, че е изигран, но тази двойка успя да прокопса няколко тв сезона.
Така че, дами, ако все не можете да изкопчите изконното „Обичам те” от мъжа, когото вече няколко седмици заливате с емоциите си, приложете му хватката с „Тетрадката”. Със сигурност този филм е чудесен лакмус за усещанията, които върлуват в него. Независимо дали след края му ще правите сладка любов, придружена от дългоочаквано обяснение, или до ушите ви ще стигне мачовски коментар от сорта на: „Какви са тия захаросаности?”, ще получите лелеяния от вас отговор на въпроса: „Обича ме, не ме обича”.
*Нов глагол в английския, идващ от notebook (тетрадка). Измислен в чест на филма „Тетрадката” от 2004-а, който промени любовния ландшафт. В свободен превод означава „да му приложим хватката с „Тетрадката”.
Обича ме, не ме обича, или как се измерва любовта
ПОКАЖИ КОМЕНТАРИТЕ
Коментари (0)
Вашият коментар