“Макбет” без думи в новия театър на Ню Йорк

Интерактивна постановка в Манхатън
пресъздава пиесата на Шекспир под
друго име. Зрителите са с бели маски,
за да се отличават от актьорите

Бяла венецианска маска, подобна на тези, които лечителите са носили по време на чумата - това е единственото, което отличава зрителите от актьорите в най-новия вид театър в Ню Йорк - интерактивния. Именно затова гостите я носят до края на представлението SleepNoMore (“Без повече сън”).

Напоследък то е най-модерното театрално изживяване в Манхатън. Критиците го наричат експеримент, авторите - “черен театър” (“театър ноар”). Интерактивно е, защото в него липсва въображаемата “четвърта стена”, която осигурява дистанция между актьорите и публиката.

“Без повече сън” представя адаптация на “Макбет” по Шекспир, но без никакъв диалог, като поставя спектакъла в декор от 30-те години на миналия век, смътно осветен от настолни лампи.

Действието

се развива в 5-етажен

псевдохотел в

Манхатън,

макар че представления от същата театрална компания - Punchdrunk (“Пънчдранк”), има и в Лондон.

“Пънчдранк” е британска театрална компания, основана през 2000 г. Тя е пионер в създаването на т.нар. “театър на потапянето”, в който публиката е свободна да избере какво да гледа и къде да отиде.

Това, което се е получило в Ню Йорк, е трудно обяснима смесица от класическа театрална постановка, визуални ефекти, танц, елементи от нашумелите напоследък mindrooms (т.нар. стаи игри с автентичен декор, в които трябва да разрешиш загадката, за да излезеш от тях) и разходка из къща на ужасите, по време на която всеки зрител е едновременно и участник в спектакъла.

Още на входа дама с дълга рокля връчва на посетителите бялата венецианска маска. Гостите не бива да я свалят по време на целия си престой, защото само маските са това, което отличава зрителите от актьорите.

Обзавеждането, костюмите, прическите - във всичко се открива елегантността на 30-те години на миналия век.

Мобилните телефони

и говоренето са

абсолютно забранени,

а всички, дошли с приятел или компания, най-вероятно ще бъдат разделени. С тази задача е натоварен елегантният мъж в асансьора, който ненатрапчиво , но твърдо определя кой къде ще слезе. Целта е всеки да е сам или сред непознати и да има своето индивидуално време за потапяне в атмосферата, в средата, в разказваната история. По-късно случайността може да те срещне с познатите ти хора, но само за да разбереш, че те са на друго ниво, в друг етап на обиколката, потопени в тяхната версия на ставащото. Удоволствието да споделиш разтърсващите си впечатления остава за по-късно на по питие в някой от близките барове.

В рамките на тези 2 часа ставаш свидетел на много и различни сцени. Голяма част от тръпката е елементът на откриването. Веднъж слезли от асансьора с маска на лицето, гостите имат право да се разхождат из цялата сграда, да сядат на мебелите, да разглеждат снимките и книгите. А някои места из този своеобразен театър могат да смразят кръвта и на най-големия смелчага.

От нощна гора

преминаваш в

лудница, после

в бална зала,

а оттам - в гробища или пък детска стая. Има и тайни места, които само най-наблюдателните откриват.

И изведнъж в някоя от стаите - сякаш от нищото - се появяват актьори и разиграват част от своята драма. Без думи. Без диалог. Само с движения, викове и танц, в който се чете любов или омраза, ревност или лудост, oбсесия или вътрешна дилема.

И също толкова внезапно се разделят и се затичват в различни посоки, а зрителите трябва сами да изберат дали да ги последват, или пък да продължат да разглеждат сами. Така всеки един посетител създава своето напълно уникално изживяване в театъра, вижда различна част от историята и с всяка следваща сцена, на която попада, изгражда своя собствена интерпретация на сложната история, която се развива.

Всички предмети са изпълнени с дълбока символика, а героите са базирани върху образи от Хичкок и Шекспир. В продължение на 2 часа сцените стават все по-странни, а кулминацията -

екзекуция на

модерния Макбет

- обяснява защо заглавието обещава на зрителите си да не спят никога повече.

SleepNoMore шокира, срутва представите ни за театър, поставя много въпросителни за посоката на развитие на съвременното изкуство, но не позволява на никого да остане безразличен.

Интерактивната постановка показва, че този вид театър е още пеленаче в света на изкуството. В същото време предпоставя създаването на представления, които разбиват ограниченията на класическия театър и заменят пасивното наблюдаване с активно присъствие.