Вашето съзнание е отговорно за вашето здраве

През 1976 г. в Женева Световната здравна организация учреди работна група по народна медицина, а на следващата година прие резолюция за развитие на изследванията в областта на народната медицина. Оттогава в много страни се изградиха големи научноизследователски институти за изучаване на лечебните растения, издават се десетки научни списания. От тези години започна да води своята научно-събирателска дейност и ръководената от Емил Елмазов Национална образователна програма „Билкария” на Съюза на билкарите и производителите на живи храни в България.

През последните години на миналия век Емил Елмазов създава резерват „Билкария” в Боженския балкан върху 150 декара изоставени земеделски земи и гори, в който отглежда казанлъшка роза, маточина, лавандула, салвия и одомашненото от него диво жито еднозърнест лимец.

Днес Емил Елмазов продължава изследванията си за създаване на лечебни храни от кълнове на лимец и слънчеви екстракти от живи билки по патентования метод „Елма 2”.

Той е член на Съюза на писателите и председател на Съюза на билкарите и производителите на живи храни в България. Автор е на десетина книги, между които „Лимецът – изначалният хляб”, излязла през 2009 г. на български, руски и английски език, „Възкресението на лимеца” (2013), на сборници с разкази, романи и публицистика, някои от тях награждавани и превеждани в чужбина. Последната му книга „ДЕН и НОЩ – Строфи, багри и приписки от Билкария”, се радва на особен тиражен успех – откъси от нея се препечатват в централни вестници и сайтове, коментира се в електронни издания.

Книгата „Лечение с билки и светлина” е втора книга от поредицата „Здраве от природата”на издателство „Труд”.

Втора глава

Медицинската мистика

Медицинската мистика, която е собственост на Повелителя, все така не допуска пациента до собствената му воля. Какво ще се върши с тялото му и какъв е смисълът на действието за крайния резултат, тя също няма време да обяснява, да мобилизира духа на страдащия.

Държи се така, сякаш фактите, които е събрала посредством продължителните си изследвания, не засягат обекта на въздействията й.

Да, за нея той е обект, върху който ще се окаже „завидно” хирургическо майсторство, ще се приложат „по-ефикасни” препарати или унизителни, остарели методи, които често не са съобразени с днешните възможности за изтърпяване на болка. Колоноскопията, например, е изумителният пример за това. Наподобяваща средновековното мъчение побиване на кол, снабдена за камуфлаж с пълна или частична упойка, тя остава непроменена вече столетие. При несръчно боравене с инструментариума пациентите свидетелстват за тежки следманипулационни ефекти: кървене, болка, дискомфорт, неведнъж се е стигало до нанасяне на по-трайни увреждания като нараняване и др. В същото време ирисовата диагностика дава достатъчно ясни свидетелства за ерозии на лигавицата на дебелото черво, за полипи и злокачествени заболявания, без да се причиняват никакви увреждания. Но кабинети по ирисова диагностика няма в официалните лечебни заведения. Предпочетената дама е колоноскопията, а пациентът... него никой не го пита.

Отказът да бъдеш подложен на някоя от унизителните, мъчителните, остарелите диагностични процедури веднага те изхвърля от клиничната пътека, че и от болницата...

Ами тъй... да се съобразява с душевните нагласи на пациента си, да му помага да се саморазгадае, да го настройва да разбере себе си, това не се смята за професионално задължение на някои твърде тясно професионализирани медици. В техния свят за пациента е отделено място на послушен профан, който и да се измъкне осакатен, трябва да мълчи, потънал в благодарност. „Едва те отървахме от гроба. И на това да си благодарен!” Не дай си боже да възразиш, да изкажеш съмнение... В такива случаи медицинският мистификатор има своя любима реплика: „Ти какво разсъждаваш, да не си лекар. Слушай и не питай!”

Близките често пригласят в хор: „Да-даа... само докторът знае, той каквото каже!”

В рецептата и хапчето, произлизащо от нея, също е вграден тоталният храмов култ. „Никакво самолечение, никакви билки, кристали, аромати, пушеци, лапи, музики, хармонизиращи строфи, цветове, молитви и други глупости. Ей това е хапчето, което ще те изправи на крака, ще прогони болката. Ако не стане – скалпелът! Ако и след него оздравяването не дойде, значи така ще е. Медицината е дотук!”

Твърди се, че Хипократ е извел медицината от храмовете, но в много случаи и при по-слабо образованите днешни лекари, излезли на разходка по клиничните пътеки, тя си е останала там. Изискването за сляпа вяра и преклонение пред авторитета на науката и административно-клиничните мантри – това са позволените духовни настройки на един гражданин, дръзнал да изказва съмнения под купола на Белия храм. Неговите знания и разбирания за света и природата изобщо не са важни за лекуващия лекар. Те трябва да бъдат изоставени в съблекалнята, независимо до какви ментални и емоционални противоречия това би довело.

Не казвам, че няма изключения, често те са и трогателни, но общо взето днешната медицинска практика изключва взаимодействието със съзнанието на пациента, разгадаването на катаклизма от сблъсъка на духовно-природните сили в организма му, от това, което той знае за себе си, и от това, което получава като въздействия.

Така, попадайки в страданието си на единственото възможно място (избор няма, избор не е предвиден!), пациентът стиска в ръка отдавна купената си индулгенция за здраве (здравна осигуровка), която в никакъв случай не е задължително да му стигне при срещата му с боговете.

Отражението на това безсилие, допълнително разболяващо душата на страдалеца през вековете, е усетено още преди пет века от Парацелз (Теофраст Бомбаст фон Хоенхайм 1493–1541), родоначалника на природната медицина в немскоговарящите страни. Той въвел друго, свое си поведение спрямо пациентите. Пътувайки по цяла Европа пеша или на кон, с каруца или лодка, той лекувал хората по пътищата. Спирал се без докторска мантия, барета и ланец, но прилагал други знания, различни от официалните. Например знанието за вибрациите на отделните органи и органови системи и резонансното им акордиране спрямо околната среда, Земята, планетите и Вселената. Успехите му били така изненадващи, че година след година славата по маршрутите му нараствала, докато се сдобил най-накрая със званието доктор-чудотворец. В същото време уседналото лекарско съсловие го обвинявало в шарлатанство и го наказвало с омраза и презрение. За да не бъда обвинен в едностранчиво тълкуване на неговата биография, ще цитирам редове от нея, излезли под перото на двама днешни немски медици. (11–307)

„Действително Парацелз бил във висша степен отцепник сред медиците от своето време... Колегите си, за които познанията на Хипократ не означавали вече нищо, той наричал „лечители шарлатани, пънове, измамници на хора”, които мислят само за собствената си кесия. Дори обвинил някои от известните светила на медицината, че пълнят гробищата със своето „убиване”. Негова е запазената до днес фраза: „Много господари и крале умират преждевременно, защото техните лекари им помагат повече да умрат, отколкото да живеят.”

И аптекарите превърнал в свои врагове, защото ги характеризирал като съучастници на докторите и производители на „мръсни лекарства”... Нахлувал понякога в аптеките им и изхвърлял бурканчета и стъкленици... Обвинявал ги в липса на знания, алчност за пари и морална ограниченост, каквито изграждали и картината на лечителската професия. Медицината била достигнала своята най-ниска точка... Парацелз ругаел срещу извратения дух на времето и оплаквал ужасната съдба на бедните, невинни жертви... Прекалено силно бил обзет от желанието да реформира медицината и да проправи пътя на същинското хипократово учение... Той първи в тази епоха възприел човека като отражение на космоса, който се формира като индивид вследствие въздействието на звездите и земята, климатичните условия, наследствеността и собствените представи...” (11–309)

Но стига толкова. Нека цитираните редове бъдат все пак едно малко възмездие за стотиците увредени от лекарски грешки днес, от жертвите на хилядите „излишни” операции, на децата, принесени в жертва на лошите ваксини и едно удовлетворение за малцината хирурзи, които тайничко спазват старото Хипократово правило: „Не е истински лекар този, който, лекувайки, не се съобразява с движението на небесните тела! Не докосвай със скалпел онзи орган, през чийто зодиакален знак преминава в този ден Луната!”

Разбира се, и това звучи смешно на високообразования днешен лекар, който винаги е подминавал астрофизиката като „бабини деветини”. И да искате, не можете да откриете нито една медицинска статистика върху успеха на операциите и благоприятните отстояния на планетите една от друга, от Слънцето, Луната и Земята. Понятието „планетен импулс” предизвиква в представите на съвременния хирург тотален присмех и моментално отхвърляне. За него картината на „бездвижни” далечни звезди, които виждаме върху циферблата на небесния часовник, и движещите се в по-близък план планети от нашата система не са нещо свързано с професията му. Въздействията върху Земята на планетните слънчеви отражения (постоянно менящи се вибрационни честоти) нямат никакво значение. Не, не, само не му говорете за това. Той има планове, графици, лягаш на масата или се махаш. Това, „че някакви честоти, лъчи пристигали до Земята и прониквали дълбоко във всичко живо и неживо, включително и болния орган, е Хипократова глупост, той да си ги следи и да си ги гадае... тези прониквания.

Така се погубват една след друга опитностите и постиженията на древните лечители. Хилядолетен опит е обезсмислен и изхвърлен на бунището...

И тъй, пациентът на медицинската мистификация поколение след поколение е бил възпитаван в мълчание, непротиводействие и неучастие в собственото си оздравяване, докато накрая е бил превърнат в безволева жертва на духовно-здравна нищета. Тя има и математическо изражение – все повече пари за все по-малко здраве. Това, че хората днес живеят по-дълго, не е заслуга толкова на медицината, колкото на напредналите хигиенни норми и по-добрите условия на живот. Измъкването от тази яма ще ни предложи навярно една бъдеща интегративна медицина. Тя не само ще позволи, но и ще насърчава страдащия в обучението му, ще го издига до себе си в акта на оздравяването. Профилакториум-училище, болница-университет, ето две възжелани оздравителни заведения на бъдещето. Защото голямата истина за медицината е, че никой никого не може да излекува, че много хора оздравяват въпреки лечението си, че то зависи най-вече от възможностите на организма да се самосъхрани посредством самовъзстановяване и саморегулиране. Да, може да му се помогне, да се подкрепи в изправянето, да се засили в импулсите му за хармонизиране, но ако той не покаже достатъчно издръжливост и ако не са му останали наличните резерви, за него помощ няма. Затова – отдалеко, че да е леко.

От другата страна на барикадата изгревът също не розовее особено. Преминем ли там, веднага се сблъскваме в две утвърдени клишета: „Вашето здраве е във вашите ръце” или „Всеки е най-добрият лекар сам на себе си”. За радост на привържениците на духовно медицинския прогрес, това отдавна не стига. Трябва ни преодоляваща мързела и неграмотността ОТГОВОРНОСТ ЗА НАШИЯ ОРГАНИЗЪМ и ДОСТАТЪЧНО ЗНАНИЕ как се отстоява тя. Във време на нарочен упадък на образованието, на изоставеност и безправие на болния човек, на профанизиране на отношението лекар-пациент животът неизбежно налага скокообразно развитие на медицинската самодейност. Там не бива да закъсняваме, както често се случва в социалната ни практика.

Като знаме на самосъхранението трябва да се издигне едно трудолюбиво връщане към сферата на простите, лесно разбираеми и бързо приложими оздравителни методи, което в Германия например отдавна се поощрява. Нищо че някои от тези методи са били осмяни, оплюти, низвергнати въпреки очевидната им полза през хилядолетията назад. Науката днес е в състояние да ги отсее, пренебрегвайки високомерието си и да изследва не какво ще загуби от приложението им химическата фармацевтика, а какво ще спечелят националните здравни фондове от това. Казвам го по този начин, защото отдавна измерваме всичко в пари. Думата хуманизъм стана смешна, неприложима поне към половината от човечеството. Колко жалко!

Да, вие имате право да употребявате волята си и знанията си, за да оцелявате. Вие сте длъжни да правите това активно и просветено. След всяка една мисъл върви една енергия и от мисълта зависи дали прилежащата й енергия ще работи за благото на организма или ще дреме неизползвана. Всеки може да се научи да управлява енергиите, които му помагат в болест и го въздигат в здраве. Това идва да ви каже тази книжица. Дори да ви помързява, минете през страниците й като през уханна поляна, през влажна дъбрава, през топъл бряг...

Народите, които ни изпревариха по тази стръмна пътека, вече развяват знамето на осъзнаване на съзнанието си: „Огромно „живо”, информационно битие съществува около нас, на нивата на скритите системи, които човек не може да възприеме с обичайното си зрение. Добре известният ни физически свят е твърде по-малък по обем и по-елементарен в материалното си проявление.

За съжаление, като е загубил способността за ясновиждане, ясносъзнание и изострена интуиция, човек е забравил за този огромен свят, чието творение се явява самият той. Обидно е, че като обладава управляващата структура, наречена съзнание, безценен дар от Бога, той не може, не умее и най-често не иска да я използва по предназначението й – да управлява информацията. А този, който управлява информацията, той управлява света! И тъкмо в способността да управлява света се заключава неговото сходство с Бога. В края на краищата вече знаем, че съзнание съществува и в елементарната частица, и в камъка, и в растението, и в животното, но да управлява света с помощта на своето съзнание може само човекът. Нужно е да се научи да го прави!” (8–54)

Повтаряно ви е до зомбиране, че е опасно да се самолекувате. Това е вярно само донякъде. Докъде обаче? До мига, в който се изключи вашата воля от процеса разболяване–оздравяване. Не се самолекувайте – означава и призив за преминаване към самопредателство. Означава – не прилагайте волята си, мислите си, енергиите си, действията си, не събирайте знания и опит върху природните лекове. Те са вредни, отровни, недействащи, ползите им са митове, остатъци от предразсъдъци и суеверия. Стойте, чакайте решението на чичо Доктор. Само той знае кога, какво и как да се приложи...

Ами ако чичо Доктор нищо не разбира вън от своята специалност? Ами ако на него са му внушили, че дори да разбира, няма право да го прилага...!

Какво? Преценявате, че нямате достатъчно знания? Никакъв опит! Недопустимо, уважаеми! Все едно да пресичате на светофар и да чакате полицая да слезе от будката, за да ви преведе. Че вие да не би да сте сляп. Още от дете знаете червено, жълто, зелено... И със здравето е същото. Още от дете трябва да са ви научили, че здравето се пази, преди да дойде страданието. В краен случай, докато дойде лекарят, защото той занапред ще идва все по-рядко и все по-късно, също има какво да сторите за себе си. Не са ви научили? Тогава вие научете вашите деца, след като сами се научите.

Сега да видим към какво точно ви приканвам, изповядвайки своя четирийсетгодишен опит на ирисолог, лечител и билкар. Но първо нека всеки четящ да снеме отговорите си в анамнезата.

Из „Лечение с билки и светлина”

Книгата можете да поръчате тук!