На 6 април се навършват 15 г. от историческата реч, с която цар Симеон Втори обяви влизането си в политиката. През 2001 г. от поляната в двореца “Врана” той произнесе прословутата реплика “не по-късно от 800 дни прочутото българско трудолюбие и предприемчивост ще променят живота ви...”.
След което Симеон създаде НДСВ - първо като движение, което после се трансформира в партия. Партия, която от рекордна подкрепа през 2001 г. падна до под 1% на последните парламентарни избори миналата година.
Както често се случва в българския политически живот, за няколко години НДСВ многократно се разцепи. Първо излезе НИЕ после “Новото време”, а накрая и “Българска нова демокрация”.
Къде са днес бившите царисти? Колко от тях са активни в политиката, кои са се върнали към професиите си и кои са се отдали на нови занимания? Това ще ви разкаже “24 часа” в поредицата “Царските хора днес”.
Щастлив пенсионер, превърнал хобито си в основно занимание. Това е Тошо Пейков днес. Пише книги, сценарии за филми, снима и прави фотоизложби, “за да опазим историята и паметта българска жива”.
Макар и да не е бил член на НДСВ, Пейков продължава да е безрезервно предан на Симеон II. Влезе за втори път в политиката на късмет (бил е депутат от СДС в 36-ото НС). След като съдът отказа регистрация на НДСВ преди парламентарните избори през 2001 г., неговото Движение за национално възраждане “Оборище” бе избрано от юристите около царя за мандатоносител заедно с Партията на българските жени на Весела Драганова. Цял мандат в 39-ия парламент Пейков
бе трън в очите на
колегите си от
жълтата партия, но
царят много се
доверяваше на
неговата преценка
И с право - той остана лоялен към Симеон, когато всички останали го напуснаха. Пейков всъщност е последователен в преклонението си пред царя. Като депутат в 36-ото НС внася проект за възстановяване на Търновската конституция, а следователно и на монархията. И сега е твърдо убеден, че Симеон е “най-хубавото нещо, което се е случвало в политиката ни от демокрацията насам”. И се зарича да бъде с царя “до края на света”. Затова са в добри отношения и продължават да се виждат. 
Пейков не ще и да чуе за днешната политика. “Тя е невъзможна, защото трябват много сили и средства, а и големи фунии, за да се надвикваш с другите. А ние решихме да правим нещо, което хората ще запомнят, затова се обърнахме към историята и към духовното ни наследство”, обяснява той решението на конгреса на “Оборище” да се занимават не с политика, а с историческа и просветителска дейност.
Сам снима и сам пише, разбира се, с помощта на експерти. “Не съм нито професионален фотограф, нито професионален историк, но се старая да покажа България в пълния ѝ блясък”, казва той.
Така Пейков става автор на 4 фотоизложби, подреждани 44 пъти в България и по света: с икони от всички школи, манастири и църкви и образи на православни светци; с 9-те български обекта под закрилата на ЮНЕСКО - Боянската църква, Рилския манастир, Мадарския конник и др.; с владетели, дворци и дейци на Третото българско царство; с Васил Левски, възрожденци и възрожденски градове (която подарил на община Карлово).
Има издадени 15 книги, сред които “Цялото царско войнство и републиканците на Негово Величество” (историята на НДСВ и 39-ото НС в два тома) и няколко албума: за 100-годишнината на “Св. Ал. Невски” (създаден по молба на настоятелството на храма, за който Пейков е отказал хонорар. Дарен е от министъра на културата Вежди Рашидов на руския патриарх Кирил, а пратеници от Кремъл дошли да му искат образи за техни книги.); за Рилския манастир (по проект на Европарламента); “История на християнството по българските земи” с 50 големи икони (някои от фотосите си по-късно видял изложени по иконостасите на ограбени храмове). 
Последно издаде албума “България в блясък - владетели, дворци и дейци на Третото българско царство”, чрез който показва българската история след Освобождението със снимки на 384 страници. В момента по албума и по негов сценарий се снима пълнометражният филм “Бог с нами”. Режисьор е Степан Поляков, а оператор е българинът от испанското игрално кино Момчил Александров. Първата сцена е заснета с царя във “Врана”. Лентата ще бъде показана на 3 части по няколко европейски телевизии, а в България ще се завърти на голям екран. Преди години Пейков написа сценарий и за друг филм - “Последната свобода”, на режисьора Росен Елезов.
Просветните начинания на движение “Оборище” и на Тошо Пейков (без книгите и албумите) досега се финансирали от държавната субсидия.
Парите обаче
потънаха в КТБ
От последните публикувани списъци стана ясно, че “Оборище” е имало на влог там 840 000 лв. Това бяха спестени от субсидията средства, тъй като партията е харчила само за избори, конгреси и културно-просветни мероприятия, казва Пейков.
За последния си албум потърсил спонсор в лицето на съпругата си д-р Галина Йочева. Тя му дала спестяванията си. И го подкрепя във всяко начинание, нищо че живеят на квартира и нямат кола. Дори е редактор на някои от книгите му, макар по професия да е лекар.
Успокоението му е, че
пенсията му е
добра - малко под
тавана - 860 лв.,
защото се отчитат доходите му като депутат, а след това и като шеф на фонд “13 века България”. Изложбите му обаче вече могат да обикалят страната само чрез спонсорство.
Работи основно вкъщи или в офиса на движението - апартамент, купен през 2002 г. на столичната улица “Шишман”. Когато не е там, пуска безвъзмездно да репетират две групи самодейци - театрали.
Пейков е лидер на “Оборище” вече 16 г. “Както при всяка партия в опозиция членовете ни намаляват, но поддържаме огънчето живо на основни места и най-вече в смесените райони”, отбива въпроса колко членове има движението.
Обича да пътува из България. Или да броди из планините. Какво по-подходящо място за един козел, шегува се Пейков, който е зодия Козирог. Днес обаче годините и килограмите му натежават, за да се отдаде и на друга своя страст - алпинизма. Покорил е всички високи върхове в България и някои от високите в света – бил е на седемхилядника Коржаневска в Памир, на Аконкагуа в Южна Америка и на Елбрус в Кавказ, където е водил 13 жени. Поставил е постижение с изкатерването на най-красивия и остър връх - Матерхорн в Швейцарските Алпи.
Радва се на двете си дъщери и на 3-годишната си внучка Ани.
Коментари (0)
Вашият коментар