Сталинист иска да удуши Блага Димитрова с голи ръце

Една история с участието на Румен Данов и Костадин Кюлюмов

В архива си Румен Данов пази един много интересен документ - собственоръчно подписано писмо на поетесата Блага Димитрова до Костадин Кюлюмов.

Румен Данев е икономист и журналист, активен участник в събитията преди и след 1989 г., депутат от СДС в 7-ото ВНС, съветник на президента д-р Желю Желев по въпросите за националната сигурност.

Полковник Костадин Кюлюмов е бивш партизанин, след 9 септември 1944 г. започва работа в МВР. Писател, един от сценаристите на сериала “На всеки километър”. Но и един от “идейните бащи” на Шести отдел в ДС и дългогодишен негов първи зам.-началник.

Ето какво пише в това писмо, датирано на 5 април 1989 г.:

Драги Костадин Кюлюмов,

Узнах за срещата в столичната община “Средец”, на която ти си изнесъл информация за VI конгрес на писателите. Навярно твоята реч така е въодушевила присъстващите, че един от партийния актив е станал и е заявил дословно: “С тези ръце ще удуша Блага Димитрова!” А ти си успокоил разпаления активист с думите: “По-кротко, другари! Има си и други начини и те вече са пуснати в действие!”

По този случай ти изпращам едно стихотворение.

Достойно ест

Заканват се да ме удушат

за пример в примката

на две ръце,

които с мен навярно

се здрависват.

В страната на убитите

поети

аз непростимо дълго

проживях.

Не знам с какво заслужих

тази милост.

Сега съм трижди

двадесетгодишна.

Е, крайно време да се състои

кръщението в собствената

кръв -

Достойно ест

признание за Словото.

Блага Димитрова дава препис от това писмо на Румен Данов с молба да го разпространява сред приятели, съмишленици и членове на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството.

Да се върнем два месеца назад. В наскоро излязлата книга “Блага Димитрова: Живот-слово” Елена Михайловска разказва, че на 6 февруари 1989 г. поетесата пише стихотворение със заглавие

Видях си убиеца

Видях си убиеца.

Отблизо го видях.

Скроен по мярка

За удари под пояса.

------

Видях му зъбите,

отблизо ги видях.

Като от камък зид.

Говорих на зида.

Но погледа му не видях

Дори и отдалече.

Зад черни очила -

слепец на мост.

Какво е това? Творческа интуиция? Политическо ясновидство? Или някаква комбинация от двете?

Според Михайловска в стихотворението има пряка асоциация с моста “Ватерло” в Лондон, на който е извършено покушението срещу Георги Марков.

След като писмото стига до полк. Кюлюмов, Блага Димитрова се среща с него в кафенето на СБП. Не знаем дали този разговор е записан от службите, което Кюлюмов лесно би могъл да направи. Ето как протича той според Блага Димитрова. Кюлюмов казва:

- Изклюкарствал е някой! Събранието беше от около 300 души, все активни борци, догматици!

- Имало е и млади!

- Предимно стари, сталинисти. Стана една жена и каза: “Ей с тези ръце ще ги удуша!” Общо, не спомена име. Аз извиках: “Кого? Назовете имена!” Но тя не назова никого. А друг се обади: “Да ги бесим!” Също без да спомене име. Аз се опитах да дам отпор: “Другари, това са стари, отречени методи!” Но те се нахвърлиха върху мене, че съм бил капитулирал пред враговете!”

Погледна ме:

- Ти да не си се уплашила?

- Не, защо? - казах. - Нека се плашат тия, които заплашват!

Макар че

не научава имената на

“кандидат-убийците”

си, явно Блага продължава да се вълнува и да размишлява по темата. На 8 април написва стихотворението “Разгласа”:

Търся си усмивката.

Нейде тук я изтървах

Между фактите и думите.

Ако я намери някой,

Нека си я окачи

На ушенцето за обица!

И да каже на палача:

Стига плашила за плач!

Който прави страх

е в паника.

Още от началото на 1988 БКП наистина започва да изпада в паника. Едно след друго следват събития, срещу които партията не знае как да реагира. Или реагира неадекватно.

На 16 януари 1988 г. в гр. Септември Илия Минев основава и става председател на Независимото дружество за защита правата на човека (НДЗПЧ). Това е първата правозащитна, независима обществена организация след 1947.

На 8 март 1988 г. в Дома на киното в София е прожектиран спреният от властта документален филм на Юри Жиров “Дишай” за обгазяването на Русе. Веднага след прожекцията е основан Обществен комитет за екологична защита на Русе. Записват се 360 души, за председател е избран писателят Георги Мишев.

Започват интервютата на Румяна Узунова от радио “Свободна Европа” с хора от зараждащата се българска опозиция. До 10 ноември 1989 г. Узунова прави близо 400 интервюта и една от най-активните е Блага Димитрова.

На 1 февруари 1989 г. тя чете по радиото призив да бъдат върнати архивът и ръкописите на пловдивския поет Петър Манолов, иззети от ДС. На 9 февруари “Литературен фронт” напада остро Блага, че е оповестила този апел.

Поетесата депозира в парламента обръщение на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството. В обръщението Клубът осъжда възродителния процес и етническото насилие. Авторите на документа искат да бъдат върнати мюсюлманските имена на българските турци и да бъде прекратено насилственото им прогонот България.

Блага Димитрова “печели” много врагове за цялата си обществена дисидентска дейност. Осъждането на възродителния процес, изглежда, прелива чашата на враговете й.

На 2 юни 1989 г. ОФ организира масово шествие, участниците в което протестират срещу хората, осмелили се да подкрепят своите съграждани от турски произход. Протестиращите спират пред кооперацията на Блага на ул. “Паренсов” и шумно скандират пред прозорците й. На един от плакатите пише: “Смърт на предателите и родоотстъпниците!”

Елена Михайловска разказва, че на външната врата на апартамента на Блага е нарисуван полумесец и изписани обидни и недвусмислени закани към нея и съпруга й Йордан Василев. Те нарочно оставят дълго време вратата в този й вид. “Какъв само паметник и знак е това за течащите месеци и дни”, пише Михайловска.

Какво в ония времена може да направи срещу всичко това една поетеса? Нищо друго, освен да протестира с най-силното си оръжие - думите.

Да се насъсква

брат на брата

като хрът на стръв.

Да се разделя,

за да се владее

родният народ.

... Да се наточва

злобата в гърба

на надеждата.

Недостойно ест.

Блага Димитрова изживя възхода и падението на СДС и синята идея. Беше и вицепрезидент, но подаде оставка.

От този свят си отиде на 2 май 2003 г.