Илиян Киряков: Заради Трифон Пената забрани петичките на Пламен Гетов, разсейвали го

В националния отбор имаше групички, само Туньо бе приятел с всички

- Г-н Киряков, откога се познавате с Трифон Иванов?

- От спортното училище - тогава влязоха двата набора, неговият - 65-и, и на Краси Балъков 66-и, и аз влязох след тях. Но се познаваме още от преди това - от един лагер в Обзор. Треньорът им ги беше закарал, преди да влязат в спортното училище, а аз бях на лагер от училището в моето село. Оттогава го помня още. Няма да го забравя как жонглираше с топката - сядаше и се изправяше, без тя да падне на земята. Беше слабичък,

с криви крака,

с едни големи

сини очи

На следващата година и аз влязох в спортното, а те ме помнеха от този летен лагер, който беше две седмици.

- Тогава какви качества показваше?

- Те тъкмо прохождаха във футбола, били са тогава 10-11-годишни. Просто още от малък показваше изключителна техника. Аз тогава не съм бил толкова близо до него, но това ми е останало като спомен.

После ходехме заедно на зимни лагери във Вонеща вода, с цървулите, с найлоните, така бяхме. В големия сняг родителите идваха в събота и неделя да ни видят. Помня баща му, лека му пръст, той имаше един москвич.

- Там заиграхме заедно. Спомням си, че го извикаха от казармата за един мач с ЦСКА, 1:0 бе резултатът. Никола Велков вкара гола, това беше петият кръг на първенството. Трифон го изкараха от казармата направо за мача и игра много силно. И като юноша беше талантлив, те станаха сребърни медалисти на България за деца и трети в младша възраст. Правеха впечатление - той, Краси Балъков, Гошо Георгиев, открояваха се като хора с талант и качества.

- Всъщност те като батковци са започнали преди вас, как ви приеха в първия отбор?

- Трифон започна при Георги Василев, мисля, че беше 1984 г., аз една година след него. Ние бяхме млади момчета в отбора, а едно време си имаше йерархия в клубовете - новаците слугуваха на старите. Действаха ни да им чистим обувките, да им носим топките, както в казармата. Сега вече са други нещата, но тогава беше така, имахме респект към големите. Сядаше се в съблекалнята, седиш, гледаш, кротуваш. Обаче бързо ни приеха, защото показахме, че можем с нашите качества да бъдем полезни за отбора. А когато нямаш тази възможност, няма да ти обърнат внимание. Това са 11 души и когато играят всички заедно, те са зависими от теб, ти от тях, просто те приемат бързо.

- Трифон караше ли ви се, все пак сте играли и двамата в защита?

- Не, никога не се е карал.

Повече може да те

поощри, отколкото

да ти се кара

Беше с изключително добър характер. По-скоро ме окуражаваше: “Малкия, давай!”, но никога не ми се е карал. В шампионската година на “Етър” - 1991-а, Трифон игра срещу нас за ЦСКА. Тогава имахме три загуби за цялото първенство - от “Хасково”, от ЦСКА в София 1:0 и той ни вкара гола. Беше се мотивирал страшно много срещу нас. Имаше няколко остри влизания срещу Бончо Генчев на два-три пъти. И аз му казах: “Трифоне, стига, моля те!”, а той отвърна “Мълчи, Малкия, ти си следващият”. Винаги се шегуваше, но този мач беше пренавит. Той ни вкара гола с глава и това ни беше една от малкото загуби като шампиони.

- А вие бутали ли сте прословутия “Москвич”?

- Мисля, че той не го е карал толкова много. Но си спомням, че караше колата на жена си Марияна. Баща ѝ беше ходил из африканските страни да работи, не си спомням дали в Либия или Тунис. Като се върнаха, бяха си купили една много хубава, чисто нова жигула от корекома до Бяла. Спомням си, че нея караше.

- В националния отбор вие сте започнали преди Трифон.

- Аз заиграх там преди него, моят дебют бе 1988 г., той дойде пролетта на 1989 г. Май месец играхме с ГДР в Бургас и с него бяхме в една стая. Тогава завършихме 1:1, те ни поведоха в резултата, а той влезе резерва и вкара гол с глава. И като тръгвахме от стаята за мача, докато се обличах, видях една стотинка под стола и не я вдигнах, не ѝ обърнах внимание. Свърши мачът и аз му викам на Трифон: “Браво, добър дебют”, а той: “Знаеш ли какво ще ти кажа.

Преди срещата видях

една стотинка под

стола и си викам, ще

си я взема за късмет” Отвърнах, че аз също я видях, но не я взех. А той си я взел и тя му донесе късмет, дебютен мач с гол. Това няма да го забравя никога.

- Има много такива случаи, когато без разрешение на треньора последните десетина минути от срещата отиваше централен нападател и оставяше отзад всичко. Даже си спомням, че една квалификация така загубихме в София. Тогава имахме шанс да се класираме, играехме с Швейцария, а треньор беше Иван Вуцов. От 2:0 за нас на полувремето стана 2:1, а второто полувреме ни изравниха. Трифон играеше последен, а Николай Илиев от “Левски” стопер, и по едно време влезе резерва Николай Тодоров-Кайзера. В последната минута поглеждам, една дълга топка, Николай беше пред мен, а аз последен.

Двамата бяха отишли

централни нападатели

и тогава ни вкараха третия гол и ни биха 3:2. Така се случи, погледнах - няма никой отзад. Те и двамата имаха такива навици. Вярваха, че могат да помогнат напред, защото бяха добри футболисти, високи и примерно при центриране може да я свали, може да се пребори там. Както Трифон вкара гола с Русия. Той се озова при една атака централен нападател. Когато Ицо му я центрира, той беше в пеналта, по каква работа е бил там? Той е бил централен нападател, излязъл последните минути да вкара гол и си го вкарва. Беше си така от малък. На “Ивайло” си спомням един мач, “Етър” губеше с голям резултат и той беше на центъра. Една топка му идва, повдигна си я и я спря на врат.

Беше изключително

емоционален и

нестандартен

Даже много треньори са вдигали ръце от него, защото всеки момент може да те изненада на игрището - както се старае, мотивиран и в един момент си прави неговото, както казваха.

Има още една случка с Пламен Гетов от “Спартак” (Плевен). Те играха в ЦСКА заедно и Пламен ми е разказвал. На полувремето водели 2:0 и просто се забавляват, мачът си върви лесно на “Армията”. Влизат в съблекалнята и Димитър Пенев казал на Гетов: “Пламене, забранявам ти повече да играеш с пета.” Той му отвърнал “Добре бе, старши, една топка не съм сбъркал.” А Пената казал: “Ти не си, ама Трифон гледа от тебе и отзад става ей-така, напрежение.”

И ние сме играли в ЦСКА заедно, излизахме вечер по заведения. Въпреки че си замина млад, което е жалко, мисля, че животът му до 50 г. беше изживян добре. Играхме заедно в Испания и тогава много често се виждахме, той беше в “Бетис”, аз третата година бях в “Лерида”. Разстоянието не беше голямо- 200 км. Ходехме си на гости, даже и до Португалия сме ходили с колата да се разходим. Винаги, когато сме пътували за националния отбор, той все викаше: “Айде да пътуваме заедно, да си правим компания в самолета.” Изиграваме мача, вечерта излезем някъде, а на сутринта се прибираме със самолета. Той изморен, цяла нощ човекът празнувал, и

още на пистата, преди
да сме излетели,
заспиваше и се
събуждаше чак
като кацнем

Питах го: “Защо искаш да идвам с теб да си правим компания, като заспиваш, преди да е излетял самолетът. А той: “Извинявай, Малкия.” Винаги на майтап сме си говорили, когато и да се видим, той се обръщаше към мен с чувство за хумор.

- Винаги, но треньорите свикваха с характера му. Той беше нестандартен човек, някой път и на крайности, от него можеше всичко да се очаква. Говори се за цигарите, но
доста хора в
националния
тогава пушеха

Не сме били чак такива големи въздържатели. Няма значение как сме се забавлявали, въпросът е, че на терена давахме всичко от себе си. Не ни е пречело, че сме пушели, че сме излезли вечерта. Димитър Пенев беше такъв треньор, че разбираше футболистите и е казвал: “Ако ви се пуши, пушете пред мен, няма какво да се криете.

Защото, ако се криете, тогава ще ви глобявам.” Разрешаваше, ако някой е неразположен, да не идва на тренировка. Ицо разказваше един случай - останали след мач във Варна. Явно са бушували цяла нощ и на сутринта правили възстановяване, тренировки. Те нямало как да отидат. Единият си увил ръката с бинтове, уж, че го боляла, другият казвал, че го боли кракът, направили се на контузени само за да не тренират.

- Кои са най-ярките ви спомени от световното в САЩ?

- Там вече дойде върхът на нашата кариера. Силна игра, добри мачове, без никакво притеснение. Да, имали сме респект и уважение към отборите, но никога страх, затова се справихме. Не мога да кажа, че сме имали кой знае какъв колектив, но бяхме много сплотени, особено като играехме.

Обикновено имаше групички в отбора - ЦСКА, “Левски”, но Трифон не влизаше към никоя от тях, беше приятел с всички и всички го уважаваха. Тогава всички играехме в чужбина, но идвахме с голямо желание да играем в националния отбор и да се представим добре.

По време на световното бяхме казали да не се бръснем - той, Ицо, аз. Те взеха, че се обръснаха точно преди полуфинала с Италия
и тогава го загубихме. Само аз не се избръснах, но явно не е било достатъчно. Така бяхме решили. Не че бяхме по-красиви. Бяхме пуснали едни големи бради, той затова изглеждаше страшен - с голямата коса и голямата брада.

В съблекалнята пускаше такива лафове, негови - “дърводелец”, “бастун”, “ренде”, но не му се сърдехме. Добър по характер, майтапчия. Забавляваше се и в живота, и във футбола, обичаше да ходи за риба. Беше си купил джет, ходеше на язовир “Александър Стамболийски” постоянно да го кара. На морето си го вземаше. Ходеше си за риба на неговия язовир и постоянно се събираха с работници, с хора от селото. Даже на последното световно гледахме мачове на язовира, бири, риба.

С една дума с богатите беше богат, с бедните - беден Винаги му е било хубаво да бъде в компания.

- Ние тримата може би бяхме най-близките приятели в националния отбор. Много години аз бях в една стая със Стоичков. Те пък бяха колеги тогава в ЦСКА и много се разбираха. Нямам спомени да са имали чак такива скандали, че да се е налагало да бъда балансьор между тях. Може би пак някое търкане заради капитанска лента. Винаги е имало спорове кой да бъде капитан. Бяха 6-7 човека с амбиции да водят отбора, но това се е потушавало.

Пресата повече го раздухва. Нямам спомен да не са си говорили. Даже лагера преди световното го изкарахме като песен. Тогава имаше много проблеми с ръководството. Вальо Михов бе президент и имаха някакви финансови неуредици към футболисти. Тогава точно преди световното дойдоха брокерите и имаше една напрегната атмосфера, но си тренирахме добре, бяхме на лагер в Америка и добре изкарахме подготовката си.

- Какви бяха отношенията ви, след като вие се върнахте в треньорския щаб на “Етър”, а той беше председател на зоналния съвет на БФС?

- Виждате, нашият отбор 2-3 години се лута из тия “В” групи. Последната година той беше председател и имаше упреци към него от феновете, че не ни помага. Но просто явно толкова си можехме. Мисля, че това не зависеше от него. Много пъти сме говорили. Винаги се е бъзикал. Един ден, може би е било преди мача с Враца, много важен за нас, бяха със Сашо Ангелов и вика: “Ако не биете, ще ви взема с Бончо на работа при мен.”

Последната му проява беше тук на “Ивайло”. На турнира на “Каменица” миналия август играхме демонстративен мач срещу журналисти. Той беше селекционер, защото бе дни след първия инфаркт. Но някой центрира отдясно и той влезе на терена и с вътрешния вкара гол. Обаче като стъпи, изора един голям чим трева от терена. После се забавлявахме, пихме бира, ядохме кебапчета.Това беше последният му гол.

- С голяма част от Пеневата чета се видяхте на поклонението, отново Трифон ви събра, какво си казахте?

- Не е имало думи въобще. Всеки се беше затворил в себе си, почти не сме разговаряли. Нямахме просто сили. Беше много тежко. При Георги Василев, като се събрахме, си спомняхме, някой разказваше някоя случка. Гочето каза:“Аз съм му казвал на Трифон, ако ми прави някаква грешка, да я прави, когато почне мачът, в началото, да не ми я прави накрая, за да не е фатално.” Опитваха да разведрят обстановката.

Жалко е, каквото и да кажем. Нека, както каза Вальо Михов на поклонението, да се усмихваме, когато говорим за него, защото той го заслужава. Беше изключително тягостна седмица, на всички ни беше много мъчно. След погребението при Георги Василев се бяха събрали футболисти, с които са играли в “Етър”. Обадиха ми се, но аз просто се прибрах вкъщи, болеше ме силно главата и ми беше ускорен пулсът. Не можех да отида.

- Много ви тежеше, че Стоичков ви е предал и ви е забравил, да не би Трифон да успя да затопли отношенията между вас?

- С Ицо просто се поздравихме, как си, що си и това е. След това си пожелахме успех, приятно пътуване и това беше всичко.

Не ме е поканил на юбилея си мен лично. Надявам се, има още време. Като гледам от интервютата му дава отворена врата за още хора. Все се надявам, че ще си спомни за нас, за тези, които реално сме играли с него и сме били все пак 11 човека на терена. Футболът е колективна игра, така че сме били зависими един от друг. Всички заедно го изживяваме и всички си помагаме на терена, това е.

- Вярно ли е, че Стоичков е сложил в ковчега хапчета за отслабване?

- Ицо, като дойде в заведението на Георги Василев, сам каза, че когато са говорили последния път с Трифон за бенефиса, той му е казал да му вземе хапчета от Америка. “И аз му ги нося и ще му ги оставя.” Това са му думите. И понеже много хора започнаха да спекулират с капитанската лента, аз предположих какво точно е оставил. Няма какво друго да е.