Мексикански режисьор позирал гол за статуетката "Оскар"

Досега са раздадени 2497 позлатени фигури

Светът е в треска от предстоящата 88-ата церемония по връчването на наградите “Оскар”, а в последните седмици медиите изобилстват от слухове кои ще са победителите.

Тази година церемонията е още по-одумвана заради скандала с пренебрегнатите в номинациите чернокожи актьори и режисьори и техния призив за бойкот. Така или иначе само след часове имената на поредните носители на престижната статуетка ще бъдат съобщени и около 50 нови нейни копия ще попаднат в ръцете на притежателите си. За оскарите се говори вече близо 90 г., но кой е истинският Оскар?

Блестящата статуетка се е променила твърде малко от онзи забележителен момент през 1929 г., когато “кралят на Холивуд” Дъглас Феърбанкс председателства първата академична церемония в хотел “Рузвелт”. Специално за нея златната “икона” е нарисувана върху хартия от Седрик Гибънс, главния артистичен директор на “Метро Голдуин Майер” и

превърната в

скулптура от

художника от

Лос Анджелис

Джордж Стенли

Роденият в Ирландия Гибънс по онове време е един от най-влиятелните световни стилисти.

Син на архитект, той е може би единственият холивудски дизайнер, който през 1925 г. заминава за Париж, за да посети люлката на ар деко - изложението на модерното индустриално и декоративно изкуство.

Когато се връща в САЩ, Гибънс създава стила “Биг уайт сет”, характерен за много от холивудските филмови продукции в стил ар деко, основно мюзикълите. Той изгражда собствената си къща в този стил на хълма Санта Моника.

Домът е завършен през 1930 г., когато Гибънс слючва брак с мексиканката Долорес дел Рио - една от големите звезди на нямото кино.

Именно Долорес дел Рио твърди, че нейният мексикански приятел Емилио Фернандес, който също се подвизава в Холивуд през 20-те години на миналия век, е позирал гол пред Джордж Стенли. Това добавя колорит на историята на наградите.

Името на Фернандес е свързано със златната епоха на мексиканското кино. Но когато през 1946 г. той печели първата “Златна палма” в Кан за филма си “Мария Канделария”, фигурката вече е толкова стилизирана и абстрактна, че всеки строен млад мъж би могъл да е неин прототип.

Колкото до името Оскар, там претендентите са много. Официално статуетката се нарича Академична награда за заслуги, но всеки по света я знае от 1934 г. като “Оскар”.

Самата Американска филмова академия приема това име през 1939 г. Най-разпространената история е свързана с библиотекарката на академията Маргарет Херик, която, щом видяла статуетката,

възкликнала, че тя

прилича на чичо ѝ

Оскар

Има обаче и други версии - например, че актрисата Бет Дейвис я е кръстила на първия си съпруг Хармън Оскар Нелсън. И макар този слух да е с неясен произход, той лепва за фигурката като суперлепило.

Първите оскари, направени от позлатен бронз, били изливани и полирани от леярната “Шъмуей енд сънс” в Батавия, Илинойс. В средата на 30-те години бронзът отстъпва място на британия, известен още и като британски метал, покрит с 24-каратово злато. Оттогава тя блести още по-ярко в ръцете на победителите пред камерите. От 1982 г. статуетките се произвеждат от “Оуенс енд Къмпани”, Чикаго. Статуетката е висока 34,3 см и тежи 3,6 кг.

Най-голямото скъсване с традициите в дизайна е през 1939 г., когато 10-годишната Шърли Темпъл награждава Уолт Дисни с втора почетна награда. Тя придобива формата на дървен подиум, на върха на който е стандартният “Оскар”, а надолу се спускат 7 стъпала с по едно малко “Оскарче” на всяко стъпало в чест на анимацията на Дисни от 1937 г. “Снежанка и седемте джуджета”.

Между 1942 и 1945 г., когато всички метали стават дефицитни оскарите

се правят от

боядисан гипс

като религиозните статуетки. След като войната свършва обаче, получателите на статуетките придобиват правото да ги заменят срещу позлатените им еквиваленти.

Онова, на което никога не се е гледало с добро око, е продажбата на наградата. От 1950 г. нито спечелилите “Оскар”, нито наследниците им имат право да предлагат статуетките на пазара. Освен на самата академия и то за 1 долар. Някои собственици на ценните фигурки успяват да намерят пролуки и да ги изтъргуват. Така прави през 2011 г. Беатрис Уелс, дъщерята на Орсън Уелс, която продава статуетката му, спечелена през 1942 г. за “Гражданинът Кейн”. Цената достига 861 452 долара. Някои други вероятно биха стрували и повече.

Оскарите са наистина изключително ценни и като символика. Някои от тях са обожествявани като статуите на светците. Не е ясно дали това е истина или не, но се говори, че Емил Дженингс (чието истинско име е Теодор Фридрих Емил Яненц) носел непрекъснато със себе си своя “Оскар” като свещена реликва при приближаването на съюзническите войски към Германия в края на Втората световна война.

Дженингс е първият носител на “Оскар” през 1929 г. и единственият германец, който получава статуетката. Популярен в Холивуд през 20-те години, по-късно той снима филми, свързани с нацистката пропаганда. “Имам “Оскар”, крещял той на победителите, сякаш това би могло да му спечели пощада. Дженингс оцелява, но с кариерата му е свършено. Последния си филм той започва да снима на 12 декември 1944 г., само 4 дни преди Хитлер да започне офанзивата в Ардените - последната голяма германска атака преди рухването на Третия райх.

Всъщност

истинският

победител

през 1929 г. не е

Дженингс, а

кучето

Рин Тин Тин

11-годишната немска овчарка, спасена от американски пилот през 1918 г. във военна Франция по време на Първата световна война, става една от най-големите холивудски звезди от епохата на нямото кино.

Кучето участва в 27 филма, 4 от които излизат на екран през 1929 г. Наскоро основаната филмова академия под егидата на Луис Майер, шеф на “Метро Голдуин Майер”, обаче преценява, че да му се даде първата позлатена статуетка ще остави лошо впечатление. И макар Рин Тин Тин да получава най-много гласове при вота на журито, академията прави втори тур на гласуване, в което участват само претенденти на два крака.

Оттогава раздаването на оскарите често пъти предизвиква противоречия.

Рекордьор

до момента

е Уолт Дисни,

който има 26

статуетки

За сметка на това легендата на филмите на ужасите Алфред Хочкок не е получавал признанието освен за цялостно творчество. Оказва се, че освен Леонардо ди Каприо - най-често споменавания тази година претендент за главна мъжа роля, статуетката никога досега не са държали в ръцете си Джони Деп, Ричард Гиър, Том Круз, Глен Клоуз, Хоакин Финикс, Едуард Нортън, Еми Адамс, Миа Фароу, Ед Харис, Сигърни Уивър, Харисън Форд, Мишел Пфайфър, Лийм Нийсън, Ралф Файнс, Хю Грант и много други великолепни актьори, от чиито изпълнения всички са се възхищавали. Така че неведоми са пътищата оскарови.

Независимо че винаги има недоволни и често около номинациите и наградите се завъртат интриги, стилизараната статуетка на средновековния рицар, който държи меч на кръстоносец и е стъпил на филмова лента, винаги е бил и си остава холивудският свещен Граал. До момента са раздадени 2497 оскара.

ОТ АРХИВИТЕ

- На първата церемония през 1929 г. присъствали 270 души срещу билет от 5 долара. Награждаването продължило 15 мин, като били връчени 15 статуетки.

- Победителите били обявени 3 месеца преди награждаването. Още на следващата година списъците били отпечатани във вечерния вестник, излизащ в 23 ч вечерта в деня на церемонията.

- Наградите за второстепенна мъжка и женска роля се появяват на деветата церемония.

- Първото телевизионно излъчване е през 1953 година. Днес церемонията се излъчва в 200 страни по света. 38-ата церемония през 1966 г. за първи път се излъчва в цветове.

- За първи път наградата се споменава в пресата през 1934 г., когато журналистът Сидни Сколски пише, че Катрин Хепбърн не е дошла да си вземе оскара. По-късно той също започва да претендира, че е автор на популярното име на статуетката.

l За изготвянето на 50 статуетки са необходими 3-4 седмици. Ако някоя не отговаря на стандарта, тя веднага е срязвана наполовина и претопявана. Всяка трябва да е идеална. До церемонията статуетките се пипат само с ръкавици.

l До 1949 г. позлатните фигури не са били номерирани. Когато обаче била изработена 501-ата, започнали да им слагат серийни номера.

- През последните 20 години компанията производител е отремонтирала 160 статуетки, тъй като собствениците им се отнасяли небрежно към тях. Или пък ги повреждали от прекалено старание, чистейки праха с химикали.

- През 2000 г. академията била ограбена. Тогава изчезват 55 статуетки. По-късно те са открити в кофа за боклук по време на полицейска операция срещу трафиканти на наркотици. 52 от тях не са повредени.