88-те награди на Академията за филмово изкуство и наука категорично се превърнаха в най-обсъжданото и противоречиво издание от години. Подобни политически и расови и вълнения не е имало от 1973-а, когато Марлон Брандо прати индианка да прибере статуетката му за ролята на Дон Корлеоне. От сцената на "Долби тиътър" отдавна не бяха отправяни толкова категорични послания към света.
Със сигурност обаче най-силно прозвуча плесницата, която Академията удари на папата, отличавайки „Прожектор“ за най-добър филм на годината.
Мнозина се съмняваха, че ще посмее да посегне на Ватикана
– една от най-мощните институции на планетата, но 5 783-те членове, повечето, от които евреи очевидно не се свенят да повдигнат папското расо. Spotlight, както е оригиналното заглавие на лентата е вдъхновен от реален екип бостънски разследващи журналисти, които разкриват дълго потулван скандал с педофилски изстъпления на местни католически свещеници. Без излишни сцени на насилие, които така изобилстват в тазгодишните претенденти за златната статуетка, „Прожектор“ наистина успява да освети един от огромните проблеми на християнския свят. „Дано посланието достигне до Ватикана“, това пожела с „Оскар“ в ръка и продуцентът на филма Майкъл Шугър.
В останалите значими категории големи изненади нямаше. Леонардо Ди Каприо беше нарочен за победител тази години и от шестия път най-сетне се докопа до заветното отличие, към което драпа от 18-годишен. Ролята му в „Завръщането“ е толкова противоречива, че критиките се лашкат от „олицетворение на силата на човешкия дух“ до „най-нелепия изкуствено създаден образ, за да може Леонардо да вземе „Оскар“. За да ни докаже, че вече е пораснал и е станал мъж Лео легна в изкормен кон, плува в ледени води и снима 9 месеца на минус 30 градуса. Мнозина българи са изживели нещо подобно в казармата, но не претендират за „Оскар“.
За да бъде кичът пълен Ди Каприо призова да се борим с глобалното затопляне, изказа благодарности на майка си и на коренното индианско население на САЩ, но за разлика от Брандо не прати индианка, а сам си гушна статуетката. На свой ред режисьорът на „Завръщането“ Алехандро Иняриту, който за втора поредна година си тръгва с „Оскар“ също не пропусна да порицае расизма с думите „Надявам се някой ден цветът на кожата да има толкова значение, колкото и дължината на косата“. А ние от публиката се надяваме някой ден Алехандро да започне да използва безспорния си талант, за да прави филми, които стават за гледане и не предизвикват паник атаки и пристъпи на гадене.
Облакът на расизма надвисна над тазгодишните Оскари малко, след като стана ясно, че няма номинирани цветнокожи кинаджии и Уил Смит използва момента да се направи на обиден. Освен, че взима по 20 милиона на филм, точно тази година Уил трябва много да си трае – опитът му да докара нигерийски акцент в „Сътресение“ е толкова несполучлив, че чак е станал за посмешище. Истински дързък и в същото време забавен по темата за дискриминацията беше именно чернокожият домакин на церемонията Крис Рок, чиито лафове тресяха залата.
„Джейда бойкотира „Оскарите“, колкото аз бойкотирам гащичките на Риана. Просто не сме поканени“. Или „През 50-те и 60-те не е имало черни бойкоти на „Оскарите“, защото имахме истински причини да протестираме. Когато баба ти виси, обесена на някое дърво, не ти е до това кой ще стане най-добрият чуждоезичен късометражен документален филм“. Чернокожият комедиен актьор допълнително развесели публиката като докара чернокожи момиченца от скаутки и ги пусна да събират дарения срещу курабийки. Мнозина размахаха банкноти и на финала Крис обяви, че е събрал 65 000 долара.
За да може церемонията да придобие завършен вид като „политически коректна“ на сцената излезе лично вицепрезидентът Джо Байдън, който призова да отворим сърцата си за жертвите на сексуално насилие и анонсира номинираната песен на Лейди Гага, самата тя жертва на изнасилване.
ОТКРИТИЯТА НА ГОДИНАТА
Бри Ларсън с „Оскар“ за главна женска роля в „Стаята“ и Алисия Викандер с отличие за поддържаща роля в „Датското момиче“ доказаха, че Холивуд винаги може да ни изненада с младост, красота и талант на едно място. Момичетата взеха напълно заслужено статуетките за нещо, което се нарича актьорска игра и няма нищо общо със „Сървайвър“ и лягането в или с изкормен кон.
С „Ейми“ - най-доброто документално заглавие на годината, американците откриха, че Ейми Уйнхаус се е родила, след като вече беше умряла. Наистина майсторска дисекция на раждането и разпада на един огромен талант.
ГОЛЕМИТЕ НАДЕЖДИ
На Силвестър Сталоун му увисна и другата страна на устата, след като разбра, че „Оскар“-ът за поддържаща роля отиде в Марк Райлънс за „Мост между шпиони“. След 39 години пауза между двете номинации за ролите си на Роки Балбоа, този път Слай беше абсолютно убеден, че ще се окичи с отличието. Не че изпълнението му беше толкова разтърсващо, но сред академиците, повечето набори на Сталоун, упорито се носеше слух, че ще вземе наградата по-скоро като признание за цялостно творчество. Все пак именно той въведе темата за боксьорите в голямото кино и донесе милиони на индустрията. Мнозина бяха забравили, че Слай може да играе, а той дори е единственият актьор, освен Чарли Чаплин и Орсън Уелс едновременно номиниран за сценарий и главна мъжка роля.
Големият лузър тази година определено е „Марсианецът“. Цели 7 номинации и нито едно отличие. А Ридли Скот, създал един от най-знаковите ленти на столетието не беше дори номиниран. Но с близо половин милиард долара приходи, все някак си ще го преживее.
„Бруклин“ – три номинации и нито една статуетка за най-затрогващата история, най-силното женско присъствие и най-естетския филм от старата школа – без насилие, специални ефекти и раздут бюджет.
Коментари (0)
Вашият коментар