Български принц броди в роман на Мамен Санчес

Борис-Владимир е герой в книгата ѝ “С вкус на прясна лимонада”

Един български принц на име Борис-Владимир се мотае като муха без глава по страниците на романа “С вкус на прясна лимонада” на испанската писателка Мамен Санчес.

Волно или неволно обаче авторката Мамен мами читателите си, защото в източноправославните страни няма принцове и принцеси, има князе и княгини. Княз е аристократична титла на славянски владетел или феодал без вселенски характер. Но ние, славяните, сме с широко скроени души и прощаваме гафа на писателката Санчес.

Тя е родена през 1973 г. Завършва информационни науки в Мадридския университет, история и литература в Сорбоната, Оксфорд и в университетите в Лондон. Трето поколение журналист, сега е зам.главен редактор на известното списание Hola в Мексико. Има пет деца, да са й живи и здрави.

Мамен Санчес е автор на няколко книги - “Игра на дама”, “Слънчеви очила за дъждовни дни”, “Щастието е чаша чай с теб”, “Забранява се неверието в съдбата”.

За романа й “Щастието е чаша чай с теб” известната испанска писателка Ана-Мария Матуте казва: “Отдавна не съм се забавлявала толкова, както четейки тази книга.” Романът се превръща в бестселър в Испания и правата за него са продадени в много европейски държави.

Но именно романът “С вкус на прясна лимонада” носи международен успех на Мамен Санчес и й отваря пътя към голямата литература. Книгата е особено популярна в Италия, където веднага става бестселър.

Какъв е сюжетът на

лимонадения роман?

Историята започва от 1951 г., когато в Акапулко младата чаровна русокоса австрийка Грета Солидех се омъжва за невероятно богатия 78-годишен американец Томас Бувиер.

Той умира в първата им брачна нощ, но все пак успява да продължи рода си в корема на русокоската. Тя напуска мексиканския град и се настанява в огромния нюйоркски дом на Бувиер.

В наши дни амбициозната журналистка Клара Кобиан получава задача от списанието, в което работи, да замине за Ню Йорк и да напише мемоарите на известната светска дама Грета Бувиер.

Това, както се казва, е шансът на живота й, но има едно “но”. Трябва отново да се срещне с проф. Габриел Инестроса, неин бивш преподавател по литература във факултета по журналистика. Мъж, в когото тя е била силно влюбена, но в един момент той я отхвърля и така разбива живота й.

В голямата къща на Парк авеню в Манхатън Клара Кобиан събира парче по парче живота на Грета и взаимоотношенията й с хората, които са били около нея през дългия й живот. Постепенно ще разбере, че нищо не е било така, както изглежда, и никой не е е този, за когото се представя. И младата журналистка се изправя пред сложната дилема. Да разкаже истинската история на Грета Бувиер или да разкаже истината според самата Грета.

“С вкус на прясна лимонада” е вълнуващо красив портрет на една епоха. Килим от съдби, в чиито шарки се преплитат различните нишки на миналото, настоящето и бъдещето. Разказ за силата на любовта и бремето на дълбоко пазени тайни. А само истината може да ни направи свободни”, пише в анотацията за книгата.

Не бих казал, че романът е чиклит, по скоро е увлекателен микс от любовни терзания, женски и мъжки интриги, криминални хватки и неочаквани обрати. Много става за четене на плажа.

Нашият човек, българският принц, се появява на 150-а стр. Мамен Санчес ни запознава с него по следния начин:

“Един български принц живееше в бялата сграда на две или три пресечки от дома на Бувиер. Казваше се Борис-Владимир и бе успял да убеди всички богати мъже от Голямата ябълка (прозвище на Ню Йорк) колко е важно да носят бяла кърпичка в горното джобче, инкрустирани бутонели и италиански обувки. Не бе много по-възрастен от Грета, трябва да беше към 30 години в онзи период, но славата му на аристократ се носеше от момента, в който стъпи на американска земя с антураж си от ласкатели и визитна картичка, на която имаше отпечатана царска корона...”

Грета Бувиер научава за принца от светските хроники на централните вестници и го кани официално на чай. Принцът откликва на момента. И той е привлечен от магнетичната сила на слуховете за младата шармантна вдовица на Томас Бувиер.

Кой е прототипът на

българския принц,

ако той въобще има прототип?

И на мен най-напред ми хрумна, че е Симеон Сакскобургготски. А Мамен Санчес е избрала името на баща му Борис и е добавила Владимир, за да звучи по-славянско.

Всъщност вие знаете ли цялото име на Борис Трети? Ако не знаете, запишете си го, защото е много дълго: Борис Клемент, Робърт, Мария Пий Станислав Сакскобургготски.

Борис се казва и сегашният ни престолонаследник. Борис Търновски, син на Кардам - неотдавна починалия първороден син на Симеон.

Нещата не се връзват във времето, защото през същата 1951 г. Симеон заедно с майка си и сестра си се установява и заживява в Мадрид.

Преди това след изгонването му от България през 1946 г. царското семейство живее в Египет при бащата на царица Йоанна италианския крал Виктор Емануил Втори. Симеон Сакскобургготски учи в британския колеж “Виктория” в Александрия.

В Мадрид Симеон

завършва френски

лицей

В САЩ ще замине през 1958 г., когато е записан да учи във военната академия “Вали фордж, в гр. Уейн, щат Пенсилвания. Там става известен под името кадет Рилски. Завършва академията със звание младши лейтенант.

И тъкмо сме решили, че принц Борис-Владимир няма нищо общо със Симеон Втори, и Мамен Санчес хвърля нова въдица. Принцът дава идеята да бъде организирано тържество в чест на Томас Бувиер, на което приятелите му ще вдигнат наздравица с френско шампанско.

За случая изработват специални покани. “На поканите бяха отпечатани две корони - пише Мамен Санчес,

- на династията

Вителсбах и тази

на Сакс-Кобургите, преплетени с брезови клонки, и името на Томас Х. Бувиер със златни букви, превърнати с благословията на хитрата му вдовица в най-големия благодетел на града.”

Вителсбахите са сред най-старите немски благороднически родове и династия на Германия. От тях произлизат векове наред баварските, пфалцските и юлих-бергските владетели. Управляват Бавария от края на ХII век до края на Първата световна война.

Основател на династията през 1180 г. е херцог Ото I. Според легендите Вителсбахите произлизат от Карл Велики и дори от древните троянци.

Сакс-Кобург и Гота е стара германска княжеска династия потомци на легендарния саксонски род Ветини. Наследници на княжеството Саксония-Кобург и Гота, те са владели големи части от Европа и останалия свят, в това число и България.

Сакскобургготски e български владетелски род от Третото българско царство. Произхождат от унгарския клон Сакс-Кобург-Кохари на германската херцогска династия Сакс-Кобург и Гота, клон на династията Ветини.

Царе на България са били Фердинанд I (1908 - 1918), синът му Борис III Обединител (1918 - 1943) и неговият син Симеон II (1943 - 1946). Заради непълнолетието му държавата е управлявана от трима регенти. Мисля си, че търсейки биография на своя принц Борис-Владимир, Мамен Санчес може би е прочела историята на Сакс-Кобургите и е взела това, което й е трябвало. Взела е нещо от живота на Симеон, а защо не и от живота на четиримата му успели синове.

И вместо във военната академия като кадет Рилски принцът убива времето си в пиячка, карти, ритуално пиене на чай, балове, журове и други купони. Авторката просто го е направила резоньор на главната си героиня Грета Бувиер. Принцът се настанява в замъка “Бувиер” и присъствието му осигурява на вдовицата привилегерован и висок социален статус.

Грета обаче никога не го допуска до леглото си. Те са платонически любовници, които се нуждаят един от друг, за да продължат напред с фарса на живота си.

“Продължаваха да бъдат добри приятели - пише Мамен Санчес, - бяха остарели с бавния ритъм на хубавите вина и обожаваха тази игра на споделена суета и съперничество, която се състоеше в това да казват открито в лицето на другия всичко, което наистина го дразни. “Кучка”, наричаше я Борис. “Сноб”, отвръщаше му Грета през смях...”