На 3 март 1878 г. България възкръсва

След Руско-турската освободителна война 1877–1878 г. България продължава да надгражда своята държавност, прекъсната от петвековното робство. Първите й стъпки до края на годината са белязани от решенията на външни сили. В „История на България по дати. Българската хроника” са събрани лаконично и без политическа окраска най-важните факти за лица и събития от българската история.

17 февруари/1 март. В Сан Стефано започва демонстративна акция за навлизане на руски части в Цариград. Пълномощниците на Високата порта подновяват преговорите и акцията е прекратена.
18 февруари/2 март. Във Виена е постигнато споразумение между Русия и Австро-Унгария относно условията на мирния договор.
19 февруари/3 март. Представителите на Русия и Османската империя подписват около 17 ч в Сан Стефано прелиминарен мирен договор. Според договора се създава автономно, трибутарно българско княжество с християнско правителство и народна милиция, обхващащо Мизия, Тракия и Македония с площ около 172 000 кв. км. Извън него остават Северна Добруджа (към Румъния), Нишко (към Сърбия), част от Източните Родопи и Беломорска Тракия, райони от Одринско (под османска власт), смятани дотогава за български територии. Окончателните граници на Княжеството трябвало да се определят от смесена руско-турска комисия, но предварително се уточнява, че територията на България ще обхваща земите от р. Дунав по новоустроената сръбска граница и оттам по западната граница на казите Враня и Куманово, по Кораб планина до Черни Дрин, откъдето границата се спуска на юг, включвайки Качаник, Тетово, Гостивар, Галичник, Дебър, Струга, Охрид, Охридското езеро, Корча, достигайки до пл. Грамос, след което върви на изток до устието на р. Вардар и оттам до Орфанския залив, като Костур и Воден остават в България, а Солун и Халкидическия п-в – в Османската империя. Оттук границата минава по брега на Егейско море до Булугьол, като Кавала остава в България, след което извива на север до Родопите и на изток до Мидия и Черно море, като Ксанти, Смолян, Кърджали, Лозенград, Люлебургаз и Малко Търново остават в България, а Одрин – в Турция. Северна Добруджа е предоставена на Румъния. Сърбия, Румъния и Черна гора получават независимост и съответните териториални придобивки.
Умира княз Владимир Черкаски. Начело на Временното руско управление застава неговият заместник ген. Димитрий Анучин (до 8 май).
Втората половина на февруари. Сръбските власти арестуват в Пирот 48 български първенци и интернират в Крушевац митрополит Евстатий Пелагонийски.
31 март. Създадена e Българска земска войска на наборен принцип. Формирана е учебна рота в Пловдив.
Март. Временното руско управление въвежда разрешителни билети за заселване на българи в напуснатите мюсюлмански къщи и за обработване на изоставените ниви.
5 април. Последно редовно заседание на Светия синод на Българската екзархия в Цариград.
Април. Тайни австро-руски преговори във Виена за ревизия на Санстефанския договор.
8/20 май. Княз Александър Дондуков-Корсаков пристига в Пловдив и встъпва в длъжност руски императорски комисар в България.
20 май. Молба на 21 български църковно-училищни общини от Македония до руския външен министър княз Александър Горчаков за пълно национално освобождение и включване в Българското княжество.
27 май. По заповед на княз Александър Дондуков руските войски заемат окупираните от сърбите Трън и Цариброд.
Май. Тайни англо-руски преговори в Лондон. Според споразумението от 30 май голяма част от Санстефанска България се връща на Османската империя, а от освободените земи се създават две държавни формации.
1 юни – 1 юли/13 юни - 13 юли. Конгрес на Великите сили в Берлин за ревизия на Санстефанския договор.
1 юни. По нареждане на княз Александър Дондуков екзарх Йосиф I пристига в Пловдив и остава там до 8 януари 1880, с прекъсване между 29 октомври и 20 декември 1878, когато се връща в Цариград. За негов наместник в Цариград е назначен архимандрит Теодосий Голованов.
5 юни. По нареждане на видинския вицегубернатор Петко Каравелов руските войски заемат окупираните от сърбите части на Кулско и Видинско.
6/18 юни. Сключено е англо-австрийско споразумение за ревизия на Санстефанския договор в духа на англо-руското споразумение от 30 май.
1/13 юли. Подписан е Берлинският договор. Румъния получава Северна Добруджа, Сърбия – Нишко и Пиротско, Портата си връща Македония и Одринска Тракия. Между Дунав и Стара планина е създадено васално Княжество България (63 752 кв. км и 1 740 000 души), а на юг от Балкана – автономна област Източна Румелия (35 901 кв. км и 816 000 души).
8/20 юли. Създаден е седемчленен Съвет на управлението на руския императорски комисар. Единствен българин в него е проф. Марин Дринов (руски поданик), който отговаря за просветата и изповеданията.
25 юли. В Пловдив излиза първи брой на „Марица”, първият български вестник след Освобождението, издаван от Христо Г. Данов (до 6 септември 1885).
30 юли и 2 август. Журнални постановления на Съвета на управлението на руския императорски комисар, които признават правото на мюсюлманските бежанци да се завърнат невъоръжени и да възстановят собствеността си (освен черкезите и извършилите престъпления против християните). Собствеността трябва да се докаже по съдебен ред чрез тапии или освидетелстване. Начало на узаконяване на преминаването на поземлената собственост в ръцете на българите (аграрен преврат).
Към 10 август. От Пловдив в Цариград пристига архимандрит Методий Кусевич и на събрание с водачите на Цариградската българска община повдига въпроса за сключване на уния с папата, който приема българските условия чрез монсеньор Брунони. В писмо до екзарх Йосиф I от 15 август събранието настоява екзархът да се върне в Цариград и заплашва да приеме унията.
16 август. В Пловдив е основан комитет за борба срещу решенията на Берлинския договор начело с Димитър Матевски, наречен по-късно „Единство”.
29 август. Основан е благотворителен комитет „Единство” в Търново по инициатива на Георги Живков, Стефан Стамболов, Любен Каравелов и др.
Проф. Марин Дринов издава Привременен устав на народните училища, въвеждащ държавно ръководство и единна образователна структура в страната при задължително и безплатно светско начално образование за децата от двата пола. Той е основа на просветното законодателство на Княжество България и Източна Румелия.
8 септември. Съвещание на представители на комитетите „Единство”, войводи на македонски чети и руски офицери в Рилския манастир под председателството на митрополит Натанаил Охридски взема решение за въстание в Македония.
18 септември. Начало на заседанията на Европейската комисия по изработване на Органически устав на Източна Румелия в Цариград. На 15 октомври комисията се премества в Пловдив.
Септември-октомври. Управляващият Съдебния отдел на Съвета на руския императорски комисар Сергей Лукиянов изготвя първоначалния проект за Органически устав на Княжество България (проект на Лукиянов). Чрез анкета с 16 въпроса е поискано мнението на 16 видни български общественици за бъдещата уредба на държавата.
3 октомври. Основан е Горноджумайски благотворителен комитет „Единство”.
5/17 октомври. Начало на Кресненско-Разложкото въстание с превземането на Кресненските ханове и пленяването на турската войскова част.
9 октомври. Русия поема управлението на Южна Бесарабия, където по това време живеят около 103 000 българи в 2 града и 70 села.
17 октомври. Делегация от българи от Източна Румелия връчва мемоар на Европейската комисия на Великите сили в Пловдив против разпокъсването на българския народ.
Октомври. По предложение на проф. Марин Дринов седалището на руския императорски комисар е пренесено от Пловдив в София.
В Пловдив е извършена първата демонстрация с фонограф.
6 ноември. Проектът за Органически устав на Княжество България е одобрен от руския император Александър II.
8 ноември. Български въстаници начело с Баньо Маринов превземат Банско.
14 ноември. Румъния поема управлението на Северна Добруджа.
26 ноември. Открито е Военното училище в София, където е преместена учебната рота от Пловдив.
28 ноември. Българското книжовно дружество в Браила взема решение да пренесе дейността си в София.
Основана е Публична библиотека в София (дн. Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий”), с Музеен отдел (от 1892 – Народен музей с три отдела). Читалнята е открита на 15 януари 1879.
23 декември. В Букурещ Румънският македонски комитет начело с митрополит Калиник взема решение за създаване на куцовлашка епархия в Македония, подчинена на румънския Синод.
Декември. „Особена комисия” начело с княз Сергей Урусов в руската столица преработва проекта на Органическия устав на Княжество България в по-либерален дух (Петербургски проект).
По покана на първия кмет на Стара Загора Стойко Салабашев чешкият архитектурен техник Лубор Байер проектира първия регулационен план на града.

Из „История на България по дати. Българската хроника”

Книгата можете да поръчате тук!