На 91 г. Сава Цоновски призна: Мен рисува Илия Петров в картината “Пред разстрел”

Най-старият жив художник и майстор на акварела сам откри изложбата си, не ще измислиците на критици

Татяна е разтворила стара студия, на която се вижда известната картина на проф. Илия Петров - “Пред разстрел”. Галеристката в “Палитра” е завършила художествена академи в родната Москва и с интерес изучава българските класици. В това време се отбива да остави свой акварел 91-годишният Сава Цоновски, поглежда репродукцията на проф. Петров и почти незабележимо, сякаш само за протокола казва: “Това съм аз.” Татяна зяпва. “Като студент позирах на Илия Петров за тази картина”, отронва доайенът, за да приключи темата. Тази история си струва да се чуе от самия художник. Познавах го от акварелите му. Неговите зимни пейзажи извикат слънчева усмивка и топлят душата. Дойде на срещата с мека шапка, копринен шал и елегантен балтон, очите му любопитни към света и живи като разпалени въглени, а той пъргав, сякаш не е на 91, а на 19.

“Завърших при проф. Илия Петров през 1955 г., а картината е от 1954 г. Като рисувахме в час,

усещам, че Илия

Петров ме наблюдава

и си прави скици

Не знам какво е харесал, може би римския ми профил. Бе замислил картината с две фигури - жена и мъж. После аз и една колежка му позирахме. Тогава ми каза: “Ти художник ще станеш, но модел - не.” И обясни, че когато съм се държал естествено, без да зная, че той ме скицира, му е харесало, но после, като ме изправи за модел, съм се сковал. Като завърши картината, му отидохме на гости. Той изглеждаше много строг, но иначе бе човечен и благ, а погледът му искреше. Нямах софийско жителство и професорът ми намери работа в студио “Военни художници.”

Тогава в академията се учи 6 години - три общ курс при проф. Борис Митов, а живопис - при проф. Илия Петров. “Когато влязох, в пети курс бяха Елка - дъщерята на Елин Пелин, и Ани Петрова - втората жена на Илия Петров. Тя бе много хубава”, спомня си Сава Цоновски.

При Борис Митов не минавало без майтап. Професорът им показва как се рисува етюд, но вместо черна боя студентът Жак Авдала му пробутва вакса. Въпреки това Митов го прави майсторски. “Бе голям рисувач, но и голяма циция. Пишеше се ерген, имаше си две гаджета - по-високи от него и ги водеше под ръка. Черпеше ги сладоледи, но им вземаше от малките, за да не се охарчва. А на тях казваше: “Да не настинете!”

Тогава Дечко Узунов е декан на изящния отдел, а Панайот Панайотов и Крум Кюлявков - ректори. Секретарката на Узунов Бена Павлова решава да провери кой от преподавателите що за човек е.

Искала заем от Дечко

Узунов, а той: “Знаеш,

никога нямам пари” На Митов и да поиска, той няма да ѝ даде, защото преди нея опитал Боян Петров, а Митов отвърнал: “Ще ти дам, имам възможност и ще ти дам. Но... няма да ти дам, защото ще се научиш все да искаш!” Не бил само Митов скрънзата, защото и другите ѝ отказвали. Само Илия Петров рекъл: “Бена, в момента имам само 1000 лева, вземи ги, но ако ти трябват повече, да ти донеса?” Секретарката задържала парите му седмица и ги върнала. Тестът приключил в полза на Илия Петров.

Скулптура преподавал Марко Марков, автор на паметника “Патриарх Евтимий”. “Говореше, сякаш дялкаше думите като камък” - рисува го словесно Сава Цоновски и описва друга картина - веднъж на събрание ректорът Крум Кюлявков - гладко избръснат, мъмри студенти, че ходели брадати и космати. А от двете му страни седят брадати и дългокоси Андрей Николов и Майстора.

Сава Цоновски е най-старият жив художник в България, а акварелите му са радост за ценителя. Юбилейната си изложба за 90-годишнината си през ноември открива сам. “Досега съм избягвал да се изказвам на изложбите си. Ръководил съм се от това, което казваше в академията проф. Борис Митов: “Изкуството няма край. За него много, много не се говори, то се прави.” А Владимир Димитров-Майстора добавяше: “И кой колкото може.” Е, моето можене е пред вас, преценете колко е - казва той и допълва: Омръзна ми, картините са изложени, а критикът чете какво съм нарисувал и какво съм искал да кажа. А всеки човек посвоему възприема. Затова открих сам изложбата.” Днес

Сава Цоновски е

големият майстор

на акварела

в българската живопис. Навремето дотолкова се прехласва пред Константин Щъркелов, че прерисува негова работа. “Той сякаш слагаше бисерчета по картината. Видях го да прави стенописа, когато работехме по музея в парка “Лавров” в Горни Дъбник.”

Тогава дори не смятали акварела за живопис, но той остава голямата любов на Цоновски. Художникът дори признава, че често разговаря с него и 70 години търси тайните му. “Трудностите идват от особения му характер - акварелът е своенравен, капризен, непослушан, свободолюбив. Невинаги е съгласен с твоето желание и трябва винаги да си готов за импровизация. При маслените бои е друго - мажеш, стържеш, напластяваш и гониш това, което си намислил да стане. Акварелът не разрешава такова протакане. Той командва: “Правиш ме на един дъх!”. “Искам картините ми да са като милувка, да докосват нежна струна на душата, да навяват спомени, размишления, мечти. Искам от тях да лъха поезия, написана с бои”, реди Цоновски

Акварелите му наистина приличат на сънувани, на призрачно видение, в което проблясват очите на къщурки. Той не обича къщи на преден план, а по-закътани, сякаш идващи от спомена.

Художникът е от врачанското село Ботево, но не се уморява да рисува Ковачевица. Влюбва се в селото, когато от сп. “Български воин” ги изпращат да го обикалят една седмица. След време

лекар купува негов

пейзаж, а после

купува и къщата,

която е на картината За благодарност му прави панорамни снимки на Ковачевица, та художникът може да си рисува цялото село или да си докара композиция, която му харесва. “Когато рисуваш пейзаж, вторият план трябва да ти е първи. Сега сред младите има много добри акварелисти. Но като че ли не влагат сърце. И картината има техника, няма душа. Аз пък на това разчитам и картините ми се търсят. Защото влагам сърце, а то някак си се предава и на зрителя”, споделя художникът.

Описва себе си като прелетна птица - “през зимата съм 5 месеца в София в прегръдките на “Топлофикация”. Другото време е в родното си село Ботево, Врачанско. “На село е свобода - живея с природата, рисувам, кося тревата, грижа се за овошките, чета стихове и философия. И най-важното - рисувам. Това е главната ми задача, затуй, ако не рисувам, в дневника си записвам, че денят си е отишъл без полза. Есента се върнах от село в София с 250 картини и направих изложбата.”

И на 91 г. Сава Цоновски предпочита да говори какво го вълнува днес, за какво размишлява и мечтае. “Питате за студентството, за спомените. Та аз съм преминал тези неща и живея сега, важното е сега какво ме вълнува. Не е важно как съм тръгнал, а докъде съм стигнал сега.”

Спомените си пише в

дневник, надхвърлил

3000 страници

Пише го всеки ден от 1990 г., когато умира съпругата му. “Съжалявам, че не съм го започнал по-рано. Съветвам моите внучки да си водят дневник, понякога потрябва да си припомниш нещо, а в дневника всичко е написано.”

По-големият му син Сава Вълчев Савов също е художник, но доайенът предава опита на внучката си Петра Цоновска, която следва в академията. Тя пък като реверанс е сложила негови картини във фейсбук.

Две похвали топлят Сава Цоновски за всичките 70 години, откакто рисува. В края на годината професори от академията отиват в студиото да видят дали са си заслужили заплатите. “Дечко Узунов прекрачи в ателието ми и каза: “Тук влизаме в ателието на художник поет.” Много ми допадна тази похвала. Втората бе на моя изложба на “Шипка” 6. Майка бе довела детенцето си да разгледа картините и на излизане малкото вика: “Отиваме да рисуваме!” Значи картинките са му допаднали. Тези похвали признавам, а не на изкуствоведите, които си измислят какво да кажат.”

Формулата за здраве и жизненост на Сава Цоновски звучи библейски: “Да си добър човек и да обичаш хората. Да не завиждаш на никого. И да работиш! Мен работата ме крепи, без нея ставам нервен. И дарбата ми дава сили, увереност, свобода.”

И над 90-те художникът е толкова влюбен в живота, че нарича посвоему сезоните: пролетта е радост, лятото - труд, есента - размисъл, а през зимата разказва приказки.

Когато рисува зимни картинки, си пее наум “Сняг се сипе над гората...” Компания му прави музиката - има цигулка, мандолина, хармоника, кавали, но посвирва само, когато е сам “Защото неук, особено с цигулка, е ужасно”, усмихва се майсторът на акварела.