С дронове пазим границата по-ефикасно и по-евтино

В авиобаза Безмер създават център за дистанционно управляеми авиационни

системи

Узаконеното вече предложение войскови формирования да участват в охраната на границата е усилие в правилната посока. Но дали е достатъчно, за да се изпълни не формално, а реално важната задача?!

Защото за 25 г. граничните райони тотално обезлюдяха. От 2-милионния ни резерв не остана и следа, “мъдреци” премахнаха всички заграждения, а Българската армия като състав и оборудване отдавна не отговаря дори и на мъгляво оценените заплахи в непосредствена близост до родните ни граници.

Тогава как да се пазим?

С вдигане на огради и стени? Те помагат, но са преодолими.

500-те военнослужещи, които заминават на границата,

са недостатъчни

за обход дори

само на браздата

с Турция

Всеки офицер, изготвял годишен график за патрули и дежурства, би го потвърдил. Аз не съм обхождал границата, но съм я облитал със самолет и мога да кажа, че там има достатъчно трудни участъци, чието достигане при определени условия е невъзможно или изисква прекалено много време.

Какъв е изходът?

Според мен той е в изграждане на национални способности, базирани на дистанционно управляеми летателни системи (ДУЛС). В МО вече е утвърдена концепция за създаване на способности в рамките на въоръжените сили. Макар и в начален етап, тя се прилага и нейното развитие може приоритетно да бъде използвано за защита на границите.

Дистанционно управляемите летателни системи, които някои неточно наричат дронове, използват авиационни технологии от 6-о поколение. Те изпълняват следнте задачи:

1. Въздушно наблюдение на определени райони от особен интерес.

2. Участие в охрана на граници и бази.

3. Постоянно денонощно наблюдение на определени зони за отговорност.

4. Участие в борбата с тероризма, нелегалния трафик на хора, оръжия и средства за масово унищожение.

5. Постоянен мониторинг на зони, райони, земни и морски пътни артерии.

6. Мониторинг на земните и морските граници.

7. Участие в операции по търсене и спасяване и в оперативни действия за отстраняване на последствията от бедствия, аварии и катастрофи.

Очевидни са предимствата на достатъчната и навременна информация, за да може дислоцираните наблизо армейски групи да бъдат насочвани на точното място,

а не просто да

циркулират по

границите

Освен това ДУЛС може да бъдат снабдени с несмъртоносни средства за превенция срещу нарушителите на границата, каквито и сега се използват в райони на Средиземноморието. С тяхна помощ разходите по изпълнение на задачите намаляват в пъти.

Кой обаче ще управлява тези системи? Във ВВС има достатъчно подготвен състав, който може бързо да бъде преквалифициран за броени месеци.

В концепцията на МО се предвижда авиобаза Безмер да се превърне поетапно в основен център за развръщане на оперативни и тактически дистанционно управляеми летателни системи. Те може да струват само толкова, колкото днес плащаме за няколко километра телена ограда.

Освен това инвестицията би се върнала за месеци с реализацията на съпътстващи способности от жизнен интерес за държавата и бизнеса като: мониторинг на териториалните води и корабоплаването, участие в охраната на критичната енергийна инфраструктура, химическо, бактериологично и радиационно разузнаване, ранно откриване и наблюдение на пожари, контрол на пътния трафик от въздуха, осигуряване на операции по търсене и спасяване на екипажи на летателни апарати, сухопътни транспортни средства и кораби, търпящи бедствие, екомониторинг над суша и море, както и кадастрално заснемане на райони и територии.

Как може да ликвидираме дефицита на такива способности?

Чрез разработване и производство на ДУЛС или производство по лиценз, чрез придобиване на нови системи или втора употреба, чрез наемане или безвъзмездно ползване за определен срок, чрез участие в международни проекти, в това число на ЕС.

За нас е

по-уместно да

изградим единна

интегрирана ДУЛС с централизирани подсистеми за командване, управление, събиране, обработка и разпределение на информацията и способностите до заинтересуваните потребители. Към тях да се прибавят единни подсистеми за логистика, подготовка на личен състав и възможност за децентрализирано използване на компонентите. Предаването на информация към оперативните центрове на заинтересуваните структури за сигурност ще даде възможност за планиране и провеждане на съвместни оперативни действия, за икономия на сили и средства на базата на гъвкавото им използване, осигурено от постоянен и достоверен информационен поток.

За целта е необходимо снабдяване с 4 ДУЛС от клас I “Мини”, каквито имаме и сега, дислоцирани в структурите, непосредствено ангажирани с обхода на граничната полоса. RQ-11 Raven например има радиус на действие до 10 км, обикновено лети на 150 м височина с диапазон от скорости от 45 км/ч до 95 км/ч с продължителност на полета до 90 минути. Наши фирми вече произвеждат системи от този клас, които са подходящи за гранични патрули, но са с над 2 два пъти по-голям радиус на действие и продължителност на полета

за 2 пъти

по-ниска цена

С 2 системи от клас I “Малки” трябва да се оборудват структурите, развърнати на отдалечение 50-70 км навътре в българска територия. Една от най-успешно реализираните се системи е вертолетната Comcopter S-100. Тя не изисква предварително подготвени площадки и съоръжения за излитане и кацане (само на корабите - платформи 2мх2м). Може да се издига и наблюдава едновременно с три сензора от височини 5500 м, да лети със скорост до 220 км/ч, в радиус до 180 км от командния пункт, с време за дежурство до 6 ч. С тези възможности системата може да покрие и оперативните изисквания на цялата система за сигурност на държавата, предвид полезния товар на борда до 70 кг.

Оперативните нива на централно подчинение трябва да разполагат с ДУЛС от клас II-III, дислоцирани в авиобаза Безмер в състава на отделна безпилотна авиоескадрила от 2-3 безпилотни авиозвена. Всяко авиозвено да има на разположение една ДУЛС, включваща 3-4 безпилотни летателни апарата, мобилна наземна станция за управлението им и логистичен елемент, осигуряващ работата и поддръжката на формированието. Ако трябва да се разчита на безпилотни системи с по-големи възможности от посочените Comcopter S-100, това могат да бъдат израелските Elbit Hermes 450 или Elbit Hermes 900 . Номерацията им е почти идентична с излетното им тегло. С крейсерски режими на полета те

могат да висят

във въздуха от 20

до 36 часа

Ако се постави целта системите да заменят щурмовиците Су-25, по-перспективното решение е MQ-9 Reaper. С полезен товар над 1,5 т, който може да издигне на 15 000 м, той може да лети с максимална скорост от 482 км/ч, с продължителност 14 ч, покривайки радиус над 1800 км. Оборудването за наблюдение, разузнаване и непосредствена поддръжка е далеч по-ефикасно от предлаганите ни F-16 (сега в Румъния) при 5 пъти по-ниска цена (17 млн. долара за бройка).

В състава на структурата на авиобаза Безмер трябва да е включен и ескадрилен оперативен център, отговорен за първичната обработка на получената от ДУЛС разузнавателна информация, както и базов учебен център за подготвка на екипажите.

Изграждането на подобна система, базирана на способностите на 6-о поколение роботизирани авиационни системи с изкуствен интелект, може да бъде осъществена целево и да влезе в оперативна готовност само за 2 години и ще представлява

евтина инвестиция

с голям ефект в

сферата на

сигурността

и националното стопанство.

А ако я развърнем и умно - може да донесе нови работни места за млади специалисти, с познания в областта на модерните технологии.