Добромир Манев рисува в Сан Франциско, Париж, Тайланд и с. Славейково

Актьорът художник реди изложба с брат си Никола

Близо до манастира “Св. Наум”, откъм южната част на Охридското езеро в него се влива река Черни Дрин. Нейните води не се смесват с водите на езерото, пресичат го по цялата му 30-километрова дължина и изтичат в северния край при град Струга, родното място на братя Миладинови.

Изтичат със запазен химически състав, с непроменено относително тегло, цвят, вкус и бистрота. И продължават пътя си, който завършва в Адриатическо море.

За този природен феномен се сетих, докато гледах изложбата на братя Маневи в столичната галери “Форум”. Тя е първата им съвместна изява в България. Преди около половин година братята излагат свои творби в посолството ни в Рим, но в по-камерен състав.

Единият брат е известният художник Никола Манев, който подписва картините си с Manev. Преди години се шегувах с него, че го приемам като нещо средно между Мане и Моне. Картините му са притежание на галерии и колекционери в цял свят.

Другият брат - Добромир Манев, с две години по-млад, също е известен, но с актьорските си изяви в киното и театъра. Започва да рисува преди няколко години в Сан Франциско.

Той подписва своите

картини с Manu.

Прапрадядо му се

казвал Маню

Метафората с Охридското езеро и река Черни Дрин обяснява, че въпреки дебелата сянка на брат си Добромир е успял да избяга от нея, да не повтаря стила и рисунъка му, а да създаде свой художествен свят, със свои теми и свои герои. Но му е благодарен, че от малък го е запалил по цветовете и образите. Генът е наследствен и от бащата, архитект по професия, който също рисува добре.

Въпреки изкушението на бялото платно мечтата на Добромир е да стане артист. И той я реализира. Завършва ВИТИЗ заедно със Стефан Данаилов, Катя Паскалева, Стефан Мавродиев, Марин Янев, Милен Пенев...

Още като студент през 1965 г. го снимат в една от главните роли (Сашо) във филма “Мъже” по романа на Георги Марков, спечелил с него наградата на СБП. След бягството му от България филмът е спрян.

Следват важни роли във “Вечен календар”, “Мълчаливите пътеки”, “Гибелта на Александър Велики”...

Високият и красив артист е смятан за една от надеждите на българското кино. Снимат го наистина често, има над 30 роли, но те не отговарят на актьорските габарити и творчески възможности на Манев.

Главна е само ролята му в комедията “Темната кория” (1977) на Орфей Цоков. Партнира си с почти целия актьорски състав на Сатиричния театър.

Методи Андонов, чийто ученик е Добромир Манев, го предвижда за ролята на Овчаря във филма си “Козият рог” . Но актьорът вече е започнал снимки в “Голямата победа” (1973) - филм на Васил Мирчев за автомобилни състезания по сценарий на Дончо Цончев.

Дали едно евентуално участие в тази култова лента би променило актьорската съдба на Добри Манев? Днес никой не може да отговори на този въпрос, но той не се оплаква от актьорската си съдба. И в киното, и в Младежкия театър, където изиграва десетки роли.

Последното му участие в театъра е в пиесата “Носорози” на Бекет, в киното - във филма “Всичко от нула” на режисьора Иван Павлов, в който играе любовник.

Тогава Добромир не предполага колко символично за него е това заглавие, както и ролята му във филма. През 1996 г. съвсем случайно в София среща Любомира, негова стара любов. И почти без думи се разбират, че пак трябва да се съберат и да заживеят заедно.

Тя работи в САЩ, той напуска родината и професията и отива при нея в Лос Анджелис. Освен малко багаж взема със себе си и куфарчето с четките и боите.

Опитва, разбира се, да превземе Холивуд. Да, казват му, играл си в много филми, изглеждаш готин, обаче никой не те знае в Америка. Все пак получава малка роля на журналист в някакъв социален филм, чието заглавие днес дори не помни. Но в трудовата си биография има един снимачен ден в САЩ.

Режисьорът на филма го харесва и му дава съвет да си намери агент, който да го вкара в труднодостъпната за чужденци система, наречена американско кино. А съвсем като начало да си приготви 5000 долара, за да плати на този агент.

Вместо холивудска

знаменитост Добри

Манев става бояджия

Боядисва къщи и апартаменти. В свободното си време рисува. Натрупва доста картини, но те предимно за себе си. Още няма самочувствието да ги показва на когото и да е било. Запознава се двама българи, които му предлагат да участва в конкурс на калифорнийските художници. Конкурсът е съвсем свободен и всеки може да излага или да се излага както си иска.

Добромир дава две свои картини и влиза в битка с около 250-300 художници, от които трябва да изберат 20. Нашенецът попада сред тях и това вече му дава куража да продължи напред. Прави самостоятелни изложби в Сан Франциско, в Лос Анджелис, във Филипс, Аризона, във Вирджиния и др. Показва свои работи и в Рим, Париж, Берлин...има над 15 изложби и в България.

През 2009 г. около 4 месеца живее с жена си в Тайланд. Обикалят малките островчета и той събира впечатления, образи, вдъхновение.

Сега Добромир Манев е истински гражданин на света. Живее в Сан Франциско, по няколко месеца изкарва в Париж при брат си Никола, много обича и живота в реставрираната си къща в с. Славейково, Дряновско. Добре се чувства навсякъде. И рисува навсякъде.

Вдъхновението му идва по различен начин. Може да е от конкретен случай, сюжет или дори предмет, може да е от спонтанен образ, възникнал в съзнанието му, но може и да е от някой от сънищата му. В тези сънища съзнанието или може би подсъзнанието раждат странни картини, които той след това “прехвърля” на платното.

“Понякога сам се учудвам на неочакваните си хрумвания - разказва артистът художник Манев. - Някои от работите ми са странни, сюрреалистични, обърнати сънища. И аз не знам откъде идват. Може би са съчетание на всичко, което съм видял в живота си и най-вече природата...”

Сънува и кошмарни

сънища обаче

Като този, който ми разказа, а аз разказвам на вас: “Правя изложба при прочута галеристка. Шумен и пищен купон, хвалебствени речи, обявен съм за велик, всички надигат чаши и викат “ура”. На другия ден обаче виждам, че галерията е празна. Собственичката изхвърлила картините ми с думите: “Махайте ги. Те нищо не струват!” Истински кошмар. Добре, че се събудих...”

Добромир съзнава, че като художник няма да достигне славата и известността на брат си Никола. Но е доволен, че има ценители, които купуват картините му. Продавал е и в САЩ, и в Париж, и в България.

Не мислете като мен, че втурването към бялото платно и багрите е някакво отмъщение на Добромир Манев заради недостатъчното му реализиране в България като артист. Един вид ново себедоказване.

“Започнах да рисувам, за да вложа онази творческа енергия, която се натрупа в мен след дългите години без театралната сцена и без снимачната площадка - обяснява Добри.

- Рисуването беше

спасението

на душата ми,

даваше ми нов смисъл на живота, удовлетворение някакво.

След почти 17 години миналата година Добромир се снима отново в български филм. В “Бартер” режисьорът Атанас Киряков му дава ролята на... художник. Не му се налага да рисува, защото картините за продукцията вече били готови.

Актьорът признава, че би се снимал с радост и в други български филми. Чувства го като завръщане в едно голямо семейство, в което някога се е чувствал много уютно.

След изложбата в София Добри и Любомира сигурно ще отидат в село Славейково, което през пролетта е като рай. Оттам през Париж в Сан Франциско или в обратен ред.

Трябва да намерят време и за Брюксел, където живее и работи Стефан, синът от първия му брак. Той и съпругата му испанка работят в Европейския парламент. А внучката се казва Аура...