Азис в класация на "Ню Йорк таймс" на най-обсъжданите песни

Накъде отива музиката? Американският вестник пусна 25-те най-обсъждани песни в света

Бионсе пусна новото си парче “Формейшън”, но аз не успях да го чуя, когато го изпя на Суперкупата. Чак по-късно успях да видя какви дебати са възникнали около него и това ме накара да се замисля за музиката, която привлича вниманието ми. Не с мелодия, текст или изпълнение, а с общественото мнение, което предизвиква.

Индивидуалната музика и общественото мнение днес вървят в тандем. Но това не е било така винаги. През миналия век се чудихме какво е това музика и за какво ни служи тя. Кой и кога я слуша? Други хора ще дойдат ли да я слушат? Редно ли е да се притежава музиката? Кой има право да пише музика – изпълнителите ли? Колко пари струва тя и наистина ли трябва да я плащаме? За момента има само един отговор на всички тези въпроси: музиката събира напълно непознати хора, карайки ги да се обединяват в политически бунтове около политизиращите ги попсингли.

Това не е най-лошото нещо. Един от най-големите трикове на поп музиката е, че без значение колко сме искали да си представим, че тя е начин предимно за музикантите да изразяват себе си, тя всъщност е по-полезна за слушателите, които чрез нея намират собствената си идентичност. Всяка песен ни позволява да опитаме да съществуваме по нов начин. Дълго време идеята на музиката бе младите хора да я използват за оформянето на стила си – дрехите, прическите, присъствието. После дойде високоскоростният интернет и донесе трогателния ентусиазъм да се правят плейлисти. С толкова много музика от цял свят, която е директно под пръстите ни, ние започнахме да изразяваме нашата интелигентност и вкус, правейки се на диджеи, ние демонстрирахме вкуса и разсъжденията си. Това също не трая дълго.

Сега музиката се превърна в онлайн събитие, което не оставя публиката равнодушна и единодушна. Една песен и милиони около нея, които я слушат, коментират, сочат с пръст, анализират реакциите, тълкуват, претапяйки я до онова ниво, до което тв дебатите претопяват политическата реч.

Песен като “Формиране” не е вече просто една изпята история – тя е онова, което Бионсе (чиято биография всички знаем) казва на света. А ние спорим не за онова, което тази песен ни казва на нас, а за онова, , което смятаме ,че трябва да казва на останалия свят. За това дали Бионсе може да го прави? За това какво символизира стайлингът на танцьора ѝ Блек Пантер? За това дали тя има право да работи с обичаните артисти от Ню Орлиънс, или да прави препратки към последиците от урагана Катрина? Как песента звучи през феминисткия поглед или през антикапиталистическия? Можем ли да говорим за косата на дъщеря ѝ и едновременно с това за полицейското насилие?

Азис: От женския затвор до 20 млн. гледания

Арабското звучене на китарата и соул чуруликането в „Хабиби” са от видовете звуци, които се свързват с турските пазари или циганските каравани. Но те в действителност са българска чалга, а поп-фолк жанрът е популяризиран и може би най-добре илюстриран от Азис , чието видео към песента надмина 20 милиона гледания в YouTube в рамките на четири месеца след пускането й през ноември 2015 г. Трудно е да се каже дали това е най-големият хит на така наречения крал на чалгата, но тоалетът му за клипа определено е коронен. Азис е заменил типичния си стил на драгкуин с обличането ала Джордж Майкъл.

„Моята първоначална идея бе да покажа на българите, че хората са различни и да им помогна да възприемат и онези, които не са като тях", обясни певецът в интервю, дадено по скайп, по време на което се бе излегнал върху купчина възглавници. Той носеше тясна черна тениска с дълбоко деколте, а веждите му бяха перфектно поддържани. „Идеята ми е да ни приемат, да ни обичат такива, каквито сме. Но имах и по-прозаична цел, де. През 2012 г. отслабнах доста, така че исках да покажа новия си тяло и да се уверя, че всички са видели краката ми.”

Роден в единствения женски затвор в България (майка му е била арестувана за продажба на вносни дрехи преди падането на комунизма), Азис, казва, че е белязан от раждането си да бъде различен. Той е гей в една култура, която отхвърля хомосексуалността и ромите еднакво силно. "Да бъдеш гей или ром е причина да си ужасно дискриминиран в България ", продължава Азис . "Това са двете думи, които хората тук мразят. А аз нося бремето да съм и двете – ром и гей."

Въпреки това майката на Азис е решена да направи сина си звезда и след като излиза от затвора, го влачи по безкрайни прослушвания. „Но никой не искаше циганско дете,” продължава Азис. „Те просто не искаха циганин в техния хор, циганин по телевизията, където и да е; това бе отвъд въображението да има някой като мен там.” В крайна сметка този низ от унижения отказват майка му. Те се преместват в Западна Германия, когато Азис е на 8. Връща се в България няколко години по-късно след падането на стената, за да започне да изпълнява мечтата на майка си - пее в ресторант с жив съпровод.

В ранните си 20 той подписва с музикална агенция в София, една година по-късно печели конкурс за най-добър изпълнител на български музикален фестивал. В рамките на две години успява да стигне дотам, че за концерта си продава всички места на най-големия стадион в страната. На сцената излиза с червени кожени ботуши на висок ток, които стигат до чатала му. Сега, на 38, той вече е захвърлил образа на дива. От една страна, защото се чувства твърде стар и уморен да прави всичко това – превръщането му в дива отнема минимум три часа. Но и защото вече няма нужда да прави някакви изявления.

„В днешно време можете да видите момчета в тесни дънки да се държат за ръце на улицата. Има и улица в София, където можете да правите секс с транссексуален", казва той и се засмива с гърлен смях като бляскав Дисни злодей . "Аз постигнах това – промених представите на хората. Аз показах, че може да си циганин и да си интелигентен, че може да си гей и да си върхът. Това е. Не мога да правя едно и също нещо в продължение на 20 години.”

През 2015 г. Азис е бил човекът с най-много търсения в българския гугъл, но въпреки това в медиите почти не се споменава за него. "Те са готови да прегърнат чужди гей творци , но не и да признаят, че имат собствена гей знаменитост", казва той. И все пак остава философски настроен. "Има хора, които ме спират на улицата и казват: "Не мога да те гледам. Просто не мога да те погледна в този вид, но затварям очи и слушам пеенето ти." Така че, дори ако хората мразят гейовете и ромите, те все още могат да оценят пеенето ми.

" Habibi " означава на арабски любов. Но Азис настоява, че не внушава с песента си, че в България арабите имат същата нерадостна съдба като ромите. (Скорошен доклад на Аmnesty International отбелязва, че имигрантите живеят в ужас от "ксенофобски престъпления от омраза" и съветва България да се справи с този климат на страх.) Всъщност даже арабските фризьори са модерни в България. Виждам млади хора да го обсъждат във фейсбук.

Един ден видът на дива ще се върне, обещава Азис. В същото време той се е концентрирал върху това да направи песен изцяло на английски език за американската публика, но тя ще е аполитична . "Искам да се знае за България ", казва той . "Искам да кажа на останалите, че това е една малка, но много красива страна, природата е невероятна, хората са много мили, особено в провинцията, а и имаме най-вкусното овче сирене в света.”