Момиченцето от “Топло” - кореспондент на Би Ти Ви от Париж

Програмният директор на RFI Десислава Минчева

11 години защитава във Франция човешките права.

Сега се връща към журналистиката

Hа 26 март 2010 г. асистентката на Лари Кинг звъни по телефона на Десислава Минчева в Париж и в този момент българката разбира, че тя и организацията, за която работи, са спасили човешки живот. За първи път по време на кампания Деси се разплаква публично и не крие сълзите си.

Шест години по-късно Минчева влиза с камерата в най-големия европейски лагер за бежанци в Кале и снима глада и трагедията на хората там. Почти веднага след това заминава за Брюксел да отрази Европейския съвет - “там е топло и има храна”. След което се връща в лагера, където бушува буря с вятър 140 км в час, вече убедена, че този тип убежища реално са “хуманитарна перверзия”. И малко по-късно отново е в Брюксел за две безсънни денонощия, за да отрази споразумението на Европа с Турция за бежанците.

Ето такова е “кръщенето” на новия кореспондент на Би Ти Ви Десислава Минчева, която вече предава за медията новините от Брюксел и Западна Европа.

“Страхотен

комплимент

е, че Би Ти Ви

се обърна към мен

Избор има, много българи живеят в Европа. Мисля, че именно фактът, че се занимавам с човешки права, че познавам по някакъв начин европейската политика, е част от избора на Би Ти Ви”, казва журналистката.

На пръв поглед промяната при нея става много бързо - на 5 февруари напуска старата си работа, а на 8-и е първият ѝ работен ден в Би Ти Ви.

В живота ѝ обаче нещата се случват малко по-различно. Тя предава кореспонденции за медията от 2006 г. Преди година се среща с изпълнителния директор на Би Ти Ви Павел Станчев и с шефа на новините Венелин Петков, които я канят да стане постоянен член на екипа им.

Не може да се реши изведнъж да напусне, все пак 11 години е директор комуникации на две неправителствени френски организации - френската асоциация на жертвите от тероризъм (AFVT) и “Заедно против смъртното наказание” (ECPM), която активно се бори да бъде премахнато смъртното наказание в целия свят.

Датата, на която се разплаква заради работата си - 26 март 2010 г., няма да забрави цял живот. На този ден в САЩ е трябвало да бъде екзекутиран Ханк Скинър, осъден на смърт през 1995 г. за убийство. Месец преди това съпругата му Сандрин пуши цигара заедно с Десислава, която я моли да ѝ се довери, за да разкаже тяхната история пред френските медии. Кампанията започва като френска, прераства в европейска. Привечер европейско време в деня на екзекуцията над 600 души са се събрали в Париж. Деси се обажда на Сандрин, за да ѝ каже, че всички те са с нея. Звънят телефони, като всички общуват с Минчева, тъй като тя ръководи кампанията. В един момент идва и онова американско позвъняване на асистентката на Лари Кинг, която иска достъп до съпругата Сандрин. От шоуто са в готовност

веднага да изпратят

кола със сателитна

връзка

и пряко да я излъчват в ефира.

“Сандрин, моля те, направи го”, свързва се Минчева с жената, станала ѝ и приятелка. “Остават 35 минути, няма как”, отговаря ѝ тя.

“Но когато ми се обади асистентката, в този миг вече знаех, че Ханк може да гние още много години в затвора, но няма да бъде екзекутиран”, разказва Минчева днес. Мъжът все още е жив, а Деси продължава да бъде твърдо убедена, че той е и невинен.

Все пак липсата на вина не е единственият мотив тя да се бори срещу смъртното наказание. Минчева не го приема по принцип, затова искрено и самоотвержено участва в дейността на организацията.

“Давам си сметка каква отговорност поемам спрямо жертвите или техните близки, когато ги експонирам пред медиите. Затова не съм си позволявала да плача, въпреки че ми е било много тежко”, казва тя.

Не по-малко трудна е работата ѝ и в асоциацията на жертвите от тероризъм. Техният живот се променя за една секунда, а ако не оцелеят, това променя завинаги живота на техните близки. “Терористичният акт и терористът не целят жертвата, а обществото. Загиналите случайно са попаднали на лошото място в лошия момент. Проблемът е, че жертвите или техните близки до края на живота си не успяват да се отърсят от чувството на гняв и от желанието за мъст. А отмъщението не е решение, нито е правосъдие в демократичната държава. Затова е много важно някой да работи с жертвите на тероризъм, за да преминат пътя от тоталния шок до отърсването от гнева. Това е работата на тези организации”, обяснява Минчева.

Не е нужно да си богат, за да искаш да помогнеш на другия. Би могъл да загърнеш бездомника за 5 минути с якето си или да му занесеш чаша чай, за да се стопли. Затова не са нужни пари. “Това много ми хареса и ми помогна да се почувствам комфортно в държава, която ми беше много чужда преди 11 години, когато дойдох”, разказва журналистката.

През това време тя е разбрала колко отворено е френското общество към солидарността. Статистиката показва, че над 50% от французите някога през живота си са били ангажирани в неправителствена организация или с дейност, свързана с благотворителност. “Проблемът не е в парите, а в това да си отворен към другия, защото другият не ти е враг.”

Чак днес Десислава Минчева си дава сметка колко изтощителна е била всекидневната ѝ работа с толкова човешки трагедии. Тя преживява всяка история, която организациите превръщат в своя кампания, но именно Деси трябва изключително деликатно да я представи пред медиите, за да не се превърне драмата в нечистоплътно воайорство.

“Виждаш, че има смисъл, зареждащо е, но, признавам си, и се поизморих. Вероятно и това е причина да приема поканата на Би Ти Ви”, казва журналистката.

Най-щастлив от

промяната се оказва

13-годишният й син,

който от един месец насам я вижда редовно на тренировките си по ръгби. Досега години наред не ѝ се е случвало да отиде, тъй като е била непрекъснато заета.

Да бъдеш кореспондент в чужда държава, е не по-малко натоварващо, случват се и по 2-3 дни без минута сън, но ги има и онези свободни следобеди за детето. Ето затова Деси е благодарна на новата си работа. Но има и още нещо, много важно за нея. “Фактът, че се занимавам от години с човешки права, е част от избора на Би Ти Ви. Затова ми стана много приятно, когато получих поканата, защото я интерпретирах като интерес към отваряне навън, като българския поглед към възпитаване на ценности, които Европа защитава. Европа, за която говорим, много искаме, но ако я познаваме по-добре, може би ще знаем и какво да дадем, преди да искаме и да се оплакваме.”

Стартът на журналистическата кариера на Десислава Минчева не е в Би Ти Ви. Преди да тръгне за Париж, тя е журналист в “Радио Франс Ентернасионал” (RFI). Започва като репортер през 1996 г. и е там до 2004 г., като през последните 4 от тях е програмен директор на радиото. Знае френски перфектно (завършила е френска филология), работи във френско радио, но не това я среща с мъжа ѝ, който е французин. Случва се на един купон и животът прави така, че той става неин съпруг. Затова и фамилията ѝ е с тире - Минчева-Раул. “После пак животът прави така, че отиваме във Франция.”

Никога не си е представяла, че ще живее във Франция. Вярно, омъжва се за французин, но го довежда у нас, тук се ражда и синът им. През 2004 г. обаче решават да заминат. И там тя минава от другата страна - не е журналистка, но работи изцяло с журналисти, като им представя човешки истории. Сега вече пак като репортер ще разчита не само на интуиция, но и на професионален опит, защото познава работата и от двете страни. За Десислава е особено важно да познава задълбочено темата, която представя пред зрителите. Тогава се чувства комфортно.

“Баща ми е

журналист и аз

прекалено много

уважавам тази

професия,

затова не си позволявам да говоря неща, за които имам бегла представа.”

Зрителите на Би Ти Ви вече я познават и са се убедили, че освен че е очарователна, жизнена и енергична, тя винаги е много подготвена пред камерата.

Ако не знаят обаче, едва ли биха разпознали в нея онова 6-годишно момиченце от легендарната комедия “Топло”, на което Константин Коцев изфъфля: “Момиценце, дай си ми зъбките.” Там тя влиза в ролята на дъщерята на Наум Шопов.

“Като дете ме взимаха от един филм в друг, в трети. Мисля, че общо са шест. Така стигнах до “Топло”.” По онова време изобщо не го приема като нещо изключително, въпреки че е много доволна, тъй като не ходи на училище. Снимките на “Топло” започват през есента и до зимата първокласничката Деси е във филмова ваканция.

Преди два месеца тя се среща с Татяна Лолова - и тя героиня от “Топло”, покрай журналиста Георги Тошев, който представя книгата на голямата актриса там. Деси отишла при Лолова и ѝ казала, че е момиченцето от “Топло”. “Погледът, енергията, това, което видях в очите ѝ, ме зареди за следващите години до края на живота ми. Господи, когато съм била на 6, аз съм била всекидневно с едни от най-големите актьори на България, тези, пред чиито космически таланти се прекланям. Благодаря на съдбата, но за огромно съжаление, нямам никакъв дял, просто ми се е случило.”

Това не са единствените актьорски дни на Деси. Всъщност тя завършва второ висше - актьорско майсторство, в първия випуск на Възкресия Вихърова в Нов български университет. Но и до днес е убедена, че няма никакъв актьорски талант. Записала се, за да види един съвсем различен театър, какъвто е експериментът на режисьорката. И после да знае как да разказва за него, когато стане журналистка, защото винаги точно това е искала.