Генералът, гонен от царя, Живков и Желев

На 97 г. си отиде Кирил Косев, бивш началник на Главното политическо управление на армията 

2 месеца преди да навърши 97 г., от този свят си отиде о.з. ген. полк. Кирил Косев. Наричаха го опонент на всички режими, в които бе живял.

В царско време е бил командир на Горнооряховския партизански отряд, за което задочно получава 3 смъртни присъди. По Живково време го бяха обявили за враг с партиен билет и чужд агент, а през 1984 г. Добри Джуров го изгони скандално от военното министерство. 8 г. по-късно президентът Желю Желев пък му

отне генералското

звание и го

разжалва в редник

Той обаче не признаваше отнемането на званието. От него може да ме лишат само чрез съд, твърдеше приживе Косев. Обстойно проучил закона и установил, че единственото основание за това може да е извършване на тежки престъпления. А според законите тежко престъпление е това, за което е предвидено наказание лишаване от свобода за повече от 5 г. или смърт. “А аз нито съм осъждан, не съм дори разследван!”, гневеше се Косев.

Дядо си отиде от старост, в съня си, съобщи Владимир, съпруг на една от внучките му. Преди година му сменили тазобедрена става и заради операцията доста време бил обездвижен. След операцията се затворил в себе си. Близките отдават това на невъзможността му да се движи така, както го е правил преди. Но до последния си ден бил адекватен, живо се интересувал от новините.

При една от срещите ни преди 4 г. не повярвах, като разбрах колко много върви пеша, въпреки че отдавна бе прехвърлил 90-те. Тогава той живееше със съпругата си в малка гарсониера на предпоследната трамвайна спирка на бул. “Христо Ботев” преди Централната жп гара. Тъй като съпругата му боледуваше и нямаше къде да седнем да говорим, му предложих да вземем такси или трамвай и да отидем вкъщи. Като разбра, че живея недалеч от площад “Възраждане”, Косев възкликна: “Ами че то е съвсем близо, да вървим пеша!”

А по-късно ми каза: “Моята рецепта за дълголетие е да упражнявам както умствен, така и физически труд и да спазвам изискванията за здравословен живот. Започнах да се трудя 3-4-годишен в зеленчуковата градина на родителите си. Докато учех, неведнъж

ходех пеша от Горна

Оряховица до Русе,

за да спестя пари.” Разстоянието е 100 км.

Кирил Косев е роден на 27 май 1919 г. в Сибиу, Румъния. Малко след това семейството му се преселва в България. Става член на РМС, а по-късно минава в нелегалност и командва партизански отряд.

След 9 септември 1944 г. заминава на фронта като помощник-командир на 33-и Свищовски пехотен полк. След края на войната служи в разузнавателния отдел на Щаба на войската. Завършва военна академия в Москва. През 1949 г. изненадващо го обявяват за враг с партиен билет и за агент на Гешев, Лондон и Белград едновременно. По-късно го оневиняват напълно и го пращат на служба в армията. Бил е началник-щаб и командващ на най-боеспособната - Трета армия. От 1966 до 1971 г. е заместник-министър на отбраната по бойната подготовка. След това е назначен за началник на Главното политическо управление на армията - ГлПУНА.

Косев беше убеден, че тогавашният военен министър ген. Добри Джуров му е дал политическите органи на армията, за да го лиши от командни функции. “Като командващ армия и като зам.-министър можех да вдигна по тревога няколко дивизии и дори цяла армия. А

като началник на

ГлПУНА не можех да

вдигна един войник", се гневеше генералът.

Формалният повод Джуров да го свали от длъжност било служебно пътуване до Мозамбик. На връщане генералът спрял в Париж, за да хване самолет за София, но това било изтълкувало като пилеене на държавни пари. Заподозрели го и в негативно отношение към Людмила Живкова, която като шеф на Комитета за култура внезапно решила да прибере армейските културни институти - театър, издателство, киностудия. Косев обаче се опънал.

Веднъж на армейска партийна конференция в присъствието на члена на Политбюро Боян Българанов прозвучали критични мнения срещу методите на управление на държавата. Българанов скочил: “Нямате право да критикувате,

може да критикува

само другарят

Тодор Живков

Защото той е партията, той е държавата.” Тогава Косев не издържал: “Членовете на партията са партията! А българският народ е държавата!” В отговор Българанов изсъскал: “Ще те уволня и ще те пратя в затвора!”

Но Косев и този път оцелял. Не успели да го свалят и след обвинения в антипартийна дейност, произлезли от негов заместник. “Основното обвинение бе, че за ядро и основен акцент на политическата дейност във войската обявявам бойната готовност, а не партийната работа”, разказваше генералът. По този повод го извикали в Политбюро на ЦК на БКП в присъствието на Живков и всички членове да дава обяснение. “Заявих, че партийната работа трябва да е насочена за изграждане на бойната готовност на войските, а не за издигане авторитета на БКП. И попитах Тодор Живков: “Ако говорим на войниците, сержантите и офицерите само за партията, а не за това, че трябва да стрелят, да тренират и да се каляват, каква армия ще имаме тогава? Как ще ви изглежда?” Всички мълчали и не смеели да гъкнат. Само Живков казал: “Ами как ще ни изглежда - никак. Няма да имаме армия.”

Ген. Косев единствен от целия соцлагер е

организирал пуск на

оперативно-тактически

ракети СС-23

на собствена територия. Далекобойността на тези ракети е 400 км. В далечната 1969 г. той избрал позиции за пусковите установки в района на с. Ясна поляна в Странджа, а мишените - стари баржи, плавали в морето североизточно от Балчик. Ракетите прелетели 185 км над морето и поразили целите. След този пуск обаче министърът на отбраната на СССР забранил всякакви стрелби извън територията на Съюза. Оттогава всички ракетни пускове се извършвали на полигона “Капустин яр” в Казахстан.

Последната среща на Косев с военния министър Добри Джуров била след сбирка при Тодор Живков в първите дни на януари 1984 г. малко след злополучното пътуване до Мозамбик.

Явно след натиск от страна на министъра Живков дипломатично предложил на Косев нова работа в ЦК на БКП. Генералът обаче замълчал, не дал отговор. На връщане към министерството двамата с Джуров спрели за малко пред мавзолея на Георги Димитров. “Каква е тази промяна, нали кадровите разстановки в армията стават през есента?”, попитал Косев. В този миг Джуров кипнал: “Няма значение. Давам ти 30 минути да си събереш багажа и да напуснеш министерството. Иначе те чака арест!”