Здравей, Ани. Става дума за моя приятелка и за проблема й със семейстовото.Това, което преживява, й се отразява и психически, и физически. Родителите й я пребиват от бой за най-малкото нещо. Последният случай е преди броени дни. Причината: една нейна приятелка, с която майка й забрани да има отношения, но те продължиха да са заедно и майка й разбра за това. Разбра също, че има таен скайп, пише си с едно момче и води тайни разговори по телефона. Всичко това доведе до жесток бой и синини по цялото тяло. Страх ме е не само за това, което й се случва, но и заради това, че тя не осъзнава колко е сериозно и мисли, че сама е виновна за всичко. Най-лошото е, че това се случва системно и не само между нея и майка й, а и между майка й и баща й. Как да постъпя?
От Анонимна
Мила Анонимка, позицията "приятел в нужда се познава" е много позната, но и много сложна. Как да постъпиш така, че да не "убиеш" приятелството ви? Съветвам те да й купиш този брой на "Хай клуб", да й отвориш на тази страница и да й покажеш писмото ти до мен с моя отговор. А той е: нека тя сама да потърси помощ от мен, когато е готова, защото иначе няма как да стане през трето лице. Най-лесно е да се подаде сигнал в отдел "Закрила на детето", но ефикасността от това би била НУЛА, ако тя не е готова да осъзнае, че живее в насилие. Следващата стъпка би била да посещава психолог, който да й помогне да отработи емоционалните травми. Не бихме могли да й помогнем, ако не се помогне на родителите й. При всички случаи тя не е виновна за това, което се случва. Поведението й (лъжите и тайните) е продиктувано от страх. А страхът е плод на системното домашно насилие. Наистина искам да й помогна, но тогава, когато тя е готова да ме потърси.
Изнасилиха ме
Скъпа Ани, родителите ми ме пратиха навън, за да купя хляб, яйца и натурален сок. Купих ги и едни цигани или бездомници ме спряха и започнаха да ме заобикалят от всички страни и искаха да им дам покупките, но нали беше тъмно след малко забелязаха, че съм момиче, и ме изнасилиха. Взеха покупките и заминаха. Когато се прибрах, бях мръсна и родителите ме питаха какво е станало. Аз им казах, че съм се спънала и съм счупила яйцата. Опаковката на натуралния сок се пропукала, а пък хлябът паднал от торбичката и се изцапал. Макар и с малко убеждаване, те ми повярваха и ме наказаха за невниманието, но ме е страх да им кажа. На теб мога винаги да споделя, а на тях?
С обич поздрави:Анонимка!
Отговорът на този и други въпроси към психолога Анна Жукивская четете в новия брой на списание "Хай клуб".
Коментари (0)
Вашият коментар