Сладкият живот на италианските Бекстрийт Бойс

В деня, в който Металика ще забият за трети път в татковината ни, пременена в стил Кари Брадшоу, манекенски прекрачвам прага на емблематична сладкарница в София. Имам среща с 4SOUND- четири момчета, които преди две години взривиха италианския Music Idol. Нищо че в онези географски ширини го наричат X-Factor.

В рехавото откъм хора и миришещо на ванилия пространство намирам моите събеседници в допълнителната компания на две дами и един мъж, ужасно приличащ на вокала на Linkin Park. Двойникът на Честър се оказва Филаделфо Кастро - продуцентът на 4SOUND.

Вкарвам в действие Ciao ragazzi - един от малкото изрази, които знам от апенинския им език и си поръчвам цитронада на нашенски. Въпреки че съм точна като часовника Биг Бен, чинно изчаквам Лили - журналистката от друго известно списание да приключи другарския си разпит. Ядец, половината ми подготвени въпроси стават излишни, благодарение на нейните. Отпивам от питието си и решавам да ги си говоря с тях за по-лежерните неща в живота им.

Андреа, Гаетано, Дженаро и Марко са колкото еднакви, толкова и разлчини.
Андреа - лидерът на бандата, наричана от сънародниците й „италианските Бекстрийт бойс", е фен на татуировките и на пиърсинга. На лявата му ръка е изографисано името на първия им сингъл Ti riccorderai di me. В превод на български „Помни ме".
И как да забравя това каре таланти, което ми попя акапелно на ушенце парчето на британската момчешка група Blue - Breathe Easy. Само че с италиански тескт, написан специално от друг наш познайник - Тициано Феро.

Докато ги разпитвам дали не се страхуват, че и те ще се разпаднат като повечето групи от техния формат, Филаделфо ми се усмихва широко зад квадратните очила. „Докато ме слушат професионално и пазят любовта си към музиката, това няма да се случи!"

Момчетата дружно ме убеждават, че в техния квартет цари демокрация, а не диктатура и взимат решенията си заедно. А когато зациклят, се намесва „петият елемент" - самоироничният прякор на Филаделфо. Те са щастливи, че работят с него. Освен продуцент и китарист, работил със звезди като ПУХ, Гатто Панчери, Дзукеро, г-н Кастро е и адвокат по авторско право. Подробност, която в света на изкуството е меродавна.

Любопитствам какви са искали да станат като малки. Получавам отговора „музиканти" в триглас. Само Дженаро казва, че се е колебаел между музиката и футбола. И това е абсолютно разбираемо след като Скуадра Адзура само допреди няколко дни все още беше световен първенец в този спорт.

Най-смелата мечта на момчета от Италия е да достигнат същите върхове като останалите подопечни на техния продуцент.

Оказа се, че от музика почти не им остава време за любов. Само Гаетано споделя, че това не важи за него. Забелязвам черния лак на едната му ръка. „Личи си, че до теб има жена" - пускам аз и всички прихват в звучен смях. Той път от своя страна ме пита дали имам лакочистител.
След отрицанието ми, насочвам разговора от съветите за красота към техния дебютен албум, който трябва да е готов до началото на есента. Ще се казва S.N.U.R. Зад абревиатурата се крият изчистеният звук и едностилие, което е отличителният знак за музиката им. Това е и в основата на името на групата им 4SOUND - четири гласа, един звук.

Интересувам се с кой изпълнител или група биха искали да направят съвместна песен. Единодушни са - Бекстрийт Бойс.

Знам, че италианците са доста религиозни и няма как да мина без питане дали вярват в чудеса. Вярват, защото преди да се качат на самолета за България, Дженаро претърпява автомобилна катастрофа. Слава Богу, жив и здрав е.

Преди да си кажа Ciao с тях, получавам промо диск с техни парчета и визитната картичка на Филаделфо - жълто перце за китара.

Отпивам последната си глътка от цитронадата и ги питам кога ще ме поканят на гости в Комо. Градът, приютил в себе си едноименното красиво езеро.
Отговорът е: „Вече си поканена!"

Излизам от сладкарницата с мисълта за тежките жици, които ще смутят ушите на София, но в главата ми продължават да кънтят акапелните гласове, хармонично създали 4SOUND.