Теодосий Спасов: Като остареят, чалга певиците започват да пеят народни песни

Жълтите писания трябва да са на тоалетна хартия и човек да ги чете на белия трон

-Oт 9 до 16 март бяхте на турне “Дунавско братство” из страната. С кои музиканти работихте?

- Това е инициатива на Министерството на културата и на Унгарския културен център. Работих заедно с триото на Михай Борбей, един от изявените джазови музиканти на Унгария, мултиинструменталист. С него правим общи проекти от години. Другото голямо име от тяхната сцена е Никола Паров, който също е мултиинструменталист. Той има изяви с ирландското шоу “Ривърденс”. Сега участваше заедно със съпругата си Агнеш Херцку, една от изявените певици на унгарски фолклор. От българска страна сме двама – Пейо Пеев, гъдулка и кийборд. И моя милост, свиря на кавал и пея. Турнето беше в осем града и е посветено на националните празници на България и Унгария. Има идея програмата да се пренесе и там през следващите няколко месеца. Музиката се простира от традиционен фолклор до уърлд джаз. Пиесите са наши, авторски.

- Унгарските музиканти пристигнаха непосредствено преди началото на турнето. Как репетирахте?

- Подготвяме се вкъщи и направихме две общи репетиции. Всички са професионалисти и никой не би си позволил да посрами името си, така че всеки идва подготвен. Освен това се познаваме отдавна.

- Пътувайки из страната, имате ли наблюдения къде публиката е най-емоционална?

- Еднаква е. Идват за мен, за това, което им предлагам. Свикнали са винаги да има изненади, дори и да има нещо, което вече са чували, то ще бъде представено по друг начин. Българската публика навсякъде е емоционална и

участва активно

в концертите,

като много често ме провокира и ми подава идеи преди, по време и след концертите. Виждам в залите хора от различни поколения - от деца до техните баби, което много ме радва.

- Чуждите музиканти казват, че българската публика е от най-добрите в света. Така ли е наистина или просто са любезни?

- Публиката не може да се измери с кантарче. При мен изпълненията, музиката, всеки концерт се базира на настроението, състоянието - емоционално и духовно.

- Когато сте в лошо настроение, как успявате да се справите с него, излизайки на сцената?

- Още в първите мигове забравям за действителността и потеглям в изкуството. Там, където няма проблеми, има само полет и мечтание в артистичен и музикален смисъл.

- Някъде четох, че искате скоро да се оттеглите от активна концертна дейност, вярно ли е?

- Казал съм го като нещо, което предстои да се случи във времето, когато тялото спре да ме слуша. Засега нямам такова намерение. Музиката е толкова обширно понятие. Може да занимава ума и емоцията ни, ако не си на сцената като активен музикант, може да си композитор, диригент, слушател, организатор, мениджър, продуцент. Ако си й верен, в един момент може да си качествен слушател, желан в публиката от големи професионалисти. Може да си критик.

- А вие как понасяте критиката?

- Като необходимост, това е огледало на творчеството ми. Стига тя да е обективна, да е подплатена с професионализъм, защото хейтъри има колкото щеш. За да си критик, трябва да си минал всички процеси на изява в музиката, да си грамотен в тази сфера, да си минал образователен процес, който стартира от детска школа и завършва до академия, със специализации и практики. Тогава критиката е реална и обективна. И изпълнителят може да се довери на един такъв извисен критик. За съжаление, тук те не са много. Това е доста трудоемка професия.

- В някакъв момент сте искали да спрете да се занимавате с музика, защо?

- Това беше в началото, като бях ученик. Смениха ми постановката, свирех с дясна ръка горе, лява долу. След това ги обърнаха и трябваше да започна от нулата. В този момент всички мои съученици ме бяха изпреварили с години напред. Пред мен се отвори доста работа и тази една година, докато свикна да свиря на другата страна. Бях много отчаян и исках да продължа да уча в някаква гимназия. Вървеше ми математиката, мислех си, че мога да бъда и стоматолог. Но една година в това музикантско общество в училището в Котел, попадайки в среда на талантливи съученици, бях увлечен от страстта да се науча да свиря хубаво. 

- Правехте ли купони?

- Тогава тръгнаха на мода дискотеките, които сега пак се връщат. Слушаше се “Пинк Флойд”, “Ийгълс”, “Дийп Пърпъл”, “Лед Цепелин”, “Юрая Хийп”. А също и дискотечните звезди, които се появиха по онова време. Пускаше се това, което си поръчвахме. Нямаше диджеи, имаше дискожокер - пускач на музика. Не беше толкова важен, колкото сега са важни пускачите на музика.

- Омаловажавате ги. Много от диджеите днес създават авторска музика.

- Разбира се.

Но много от тях са

и пускачи на музика,

които не могат да се нарекат автори, използват чужда музика, за да озвучат купона. Но тези с композиторските заложби, които са каймакът на електронната музика, те дори не са диджеи. Те са творци, автори, композитори, които използват звуковата техника, за да прозвучи тяхната музика и да създадат атмосфера. По онова време нямаше такива хора.

- Кога ходихте последно на дискотека като посетител?

- На фестивал в Полша преди няколко години. Тогава не свирих, само слушах. В различни помещения имаше майстори в електронната музика.

- Кой тип музика определяте като некачествена?

- Лошо направената, а е пълно с такава и се продава. Тези хора са по-нахални от талантливите. И в живота е така. Неталантливият знае, че няма заложби и трябва да компенсира с борбеност, нахалство. Това става като някаква черта, която се цени. Нашият свят е пълен с неталантливи хора, които обаче са на гребена на вълната.

- Как приемата чалгата?

- Като заболяване. Като хрема, вирус,

който чрез билки,

баене ще отмине

Трябват повече търпение и надежда. Щом е пълно с болни в тези заведения, значи има хора, които да поддържат вируса.

- Как реагирате, когато попфолк изпълнители представят народни песни?

- Един мой приятел, голям музикант, казва: “Като остареят, чалга певиците започват да пеят народни песни”. Фолклорът се явява като сламка за удавника. Едно от основните изисквания за чалгата е еротика, сексапил, младост. Другото технически може да се направи. Първите две неща се моделират хирургически. Щом има доктори за това, и в студиата има такива, които да направят пластична операция на гласа.

- С кой музикант през годините ви е било най-трудно да работите? И с кого ви е било най-трудно да осъществите контакт, за да направите общ проект?

- По-скоро съм мечтал светът да бъде изпълнен с благородници в музиката. Винаги съм си мислел, че щом човек свири хубаво, значи е с прекрасен характер. И съм имал много разочарования. Иначе всичко изисква полагане на труд. Не може просто така да се появиш от нищото. За да стигнеш до някакво ниво и да свириш с дадени музиканти, се изисква във времето да си постигнал ниво и да си адекватен на този, до когото ще застанеш. Всяко съприкосновение на сцената е сблъсък на характери, въпросът е до колко ти си склонен да приемеш недъгавостта на другия, който не може да те приеме. Но моралът не ми позволява да се оплаквам от чужди недъзи.

- Преди време доста емоционално реагирахте на клюката, че със съпругата ви сте разделени. През годините не се ли научихте да не обръщате внимание на жълтите писания?

- Защо вие, журналистите, не се научихте да не пишете такива неща? При вас трябва да се въведе някакъв ред. Тези жълти писания трябва да са на друг носител, на тоалетна хартия например. И като седне човек на белия трон, да ги чете. В законите трябва да се въведе на какъв носител трябва да бъде определен тип текст, да има категоризация. Както има чалга, класическа музика, знае се, че са в различни стилове. Така да е и с вестниците.

- Какво записвате в момента?

- Сега съм в процес на издаване на два албума. Единият е с оркестъра за народна музика на националното радио. Написах музиката и съм солист. Другият е с моя фолклорен квинтет. Имахме турне миналата година и между концертите записахме в едно студио в Коматево. Беше много приятно, намира се в двора на къща и е с атмосфера на село.

- Доста музиканти вече излизат извън София, за да записват.

- Полезно е да се абстрахираш от ежедневието.

- Кога ви идва до гуша?

- Преди да се наспя хубаво. На едно турне в Канада спах около 25 часа. Бях много уморен, но когато се събудих, отново кипях от енергия. Когато за първи път пътувах до Ню Йорк, бях изключително впечатлен от града, от енергията му и така се изтощих от емоции, че спах 24 часа. Трябваше ми време да го асимилирам в състояние на сън.

- Остава ли ви време за семейството?

- Винаги. Когато съм на път, комуникираме през социалните мрежи. В наше време нищо не ти пречи да изпратиш едно бързо съобщение. Днешната комуникация е много по-наситена, отколкото беше навремето. Тогава, когато човек отиваше в командировка, другият не можеше лесно да се свърже с него, трябваше

да чака в някоя

телефонна кабина

в пощата или да праща телеграми. Сега няма проблеми, може да се свържеш от всяка точка на света. Даже понякога е досадно с толкова много комуникация, човек може да се ограничи по отношение на интензивните контакти. В миналото човечеството не е страдало от липса на контакти, животът пак си е вървял. Комуникацията е била по-ценна и по-уважавана. В миналия век съм писал доста писма, сега вече не. Това е цяло изкуство. Днес пишем есемеси, мейли, които са кратки, лаконични. В едно писмо на хартия от ученическа тетрадка има много романтика.

- Предполагам, че сте писали такива писма на съпругата си. Тя пази ли ги?

- Надявам се.

- Не сте ли ги отваряли да ги препрочитате, да си припомняте някакви истории?

- Не, всеки си има своя свят. Може би ни е още рано. Като се амортизираме, ще ги четем с очила или с лупи.