Първите лебеди на България: От випуск №1 на балетното училище всички стават прими

На вълнуваща среща се събра този петък първият випуск на Държавното балетно училище в София, което отваря врати през 1951 г. Създават го хореографът Николай Холфин и педагогът Владимир Белий. Понеже пристигат от Москва, възпитаничките им са избрани без връзки - те са наистина най-надарените от всички, които се явяват на конкурса на пл. “Славейков”. Доказателството е, че всички стават солистки.
След като завършват, лебедите кацат на първите сцени - Вера Кирова става примабалерина на Софийската опера, където е и Павлина Иванова-Свещарова.

Мария Маркова-Мизи,

днес горда

баба на пет внучета,

е примата на

Музикалния театър

Покойната Албена Иванова е също там. Мария Стефанова е примата на Пловдив, където е била главната героиня в 50 балета, Снежана Дескова владее сцената на Стара Загора. Този випуск е дал и още прими на Софийската опера - Елисавета Груева, Боряна Ризова, Росица Минчева, Цанка Коларова, Мария Коцева, Иванка Йотова и покойната Емилия Драгостинова.

Момичетата стъпват на голямата сцена още като ученички - в Музикалния театър или Софийската опера. Понеже те са първият випуск, дори не ги чакат да завършат, а им дават участия дълго преди абитуриентския бал.

Играят в “Лебедово

езеро” още през

1956 г. - вечер

след училище

“Имахме страхотни учители по класически балет - Люба Колчакова и Валя Вербева. Научиха ни на скромност, на уважение. Имахме от тях голям респект - само с един поглед чувствахме, ако нещо не сме направили, както трябва”, споделя Павлина Иванова-Свещарова. 76-годишната хореографка и педагожка с международна известност е била ръководител на катедра в Института за хореографски и музикални кадри - София, балетмайстор в Кишинев, главен балетмайстор в Истанбулската държавна опера и на операта в Магдебург. Поставя танците в повече от 100 спектакъла.

До 24-годишна танцува в Софийската опера, след което откриват проблем с коленете и я предупреждават, че няма да може да продължи да играе. Тогава Ирина Тасева я подготвя за ВИТИЗ, а Марин Големинов - за Музикалната академия, понеже тя е и пианистка. Приемат я и на двете места, но тя избира да учи “Балетна режисура” в Москва.

За балерина трябва

да си със 100% данни

по природа, при 80%

е вече трудно, да не

кажем невъзможно,

казва Павлина. “Бяхме много задружен клас. Обичахме се, помагахме си, не помня някога да е имало завист. Просто признавахме, че Вера Кирова е най-добрата. При нас нямаше напрежение, както обикновено се получава в оперите и театрите. Аз съм имала случаи да дам на някоя балерина да играе в първи състав, на друга - втори, и тя вече само как не умира”, споделя Павлина. Имено тя събра съученичките си на емоционалната среща в дома си.

Спомниха си славните години в балетното, когато били заети буквално от тъмно до тъмно. В 7,30 ч - екзерсис. Това значи да се хванеш за станката и 15 минути да правиш поредица от движения, след което пускаш станката и правиш упражнения на среда, пак 15 минути. Следват малки и големи скокове.

После идва редът на общообразователните предмети. Обядват набързо, но не и без финес, а имат възпитателки, които ги учат на етикет на масата. Следват история на изкуството, история на театъра или пиано, след това - отново танци. От 19 ч - ангажименти към спектаклите на операта. Дори да нямат участие, не се прибират, а започват репетиции и подготовка на нови номера.

Учат също актьорско

майсторство и пиано.

Наред с това минават

курсове за огнеборки

- да знаят как да реагират, ако се запали сцената, и “Бъди готов за санитарна отбрана”, или оказване на първа помощ. Това, че са били най-фините възпитанички на родното образование, не ги спасявало от бригади - брали са ябълки и са вадили моркови.
Сещат се и за интересен спомен от Правец, където имали концерт. На сцената там нямало пиано, а само акордеон. “Как акордеон, бе Шопен ще се свири, Стравински”, връща се назад Павлина. Но се наложило да се задоволят с наличното - намерил се човек да дърпа меха на акордеона, докато друг свири на клавиатурата. “Аз заставам на арабеска с пачката, а отдолу се чува: “Я па на тая гащите се виждат.” Слизам и какво да видя - оттам изобщо не ни се виждат краката от двуметрови саксии, което е абсурд, а отгоре драперия”, разказва Павлина. И разкрива рисковете на професията: “Падала съм по време на генерална репетиция като балетмайстор в оркестрината. Случи се в Бургас. Беше доста болезнено.”

И отново всички отчитат с гордост, че примата на всички прими е Вера Кирова. Когато е на 17 г., я канят в Белгия заедно с Цанка Коларова. Малко са въобще балерините, наградени от Френската академия по танц, а Вера е една от тях. Владеела е и Болшой театър. Когато е там и Белий разбира, че е българка, казва: “Там имаше едно много талантливо дете. Вера Кирова.” - “Това съм аз”, чува отсреща и се разплаква от вълнение, че я е открил за втори път.