Мариус Куркински изпрати Народния театър да търси щастието

“Синята птица” събира на сцената 22-ма актьори

Дали представлението на Народния театър “Синята птица” ще доживее един век?

Дори не мога да си го представя - няма да съществуват политици, депутати, любими писатели, продавачката на най-вкусните банички, красивите жени, които прекосяват сутрин при зеления светофар, винаги шумните и нетърпеливи ученици на път към близкото жълто училище...

А “Синята птица” на Станиславски в московския театър МХАТ излиза с

премиера на 30

септември 1908 г. и

продължава да се

играе пред публика

и през 2016-а

Актьорите са ново поколение, а един баща, завел двете си момчета, на 6 и 11 години, изумено споделя в сайта на театъра, че класата на представлението, което той гледал скоро след войната, остава и днес все толкова перфектна.

Колегата на театралния законодател Станиславски, работил с екипа на Народния театър върху “Синята птица”, е Мариус Куркински. Няма друг режисьор, който би свършил тази работа така душеспасително като него. (“Много е трудно за хората да открият синята птица, защото забравят за вярата, защото сме затрупани в общество на неверие, в консуматорското. Затрупваме и убиваме душата си още от деца, тъй като злото си върши работата”, коментира той.) 

Няма друг режисьор, който да повярва, че е религиозна пиесата на белгиеца-лауреат на Нобелова премия, Метерлинк, смятана за образец на символизма. Прав е Мариус, от символизма до религията разстоянието е само няколко крачки.

Просто казано, в пиесата и постановката две деца ще търсят синята птица на щастието. Какъв друг цвят да има щастието освен син! Макар че Мариус подсказва други, загадъчни пространства: “Не се наемам да определя какво е синята птица, защото авторът е много по-високо от нас и той така е направил, че за всеки от нас тя може да означава нещо различно.” Момичето Митил се изпълнява от Ванеса Лу (завършила НАТФИЗ при Иван Добчев), а в ролята на момчето Тилтил е Димитър Николов, актьор от театъра на куклите, влязъл в кръга “Сфумато” и

опитващ театър извън

държавното

финансиране

Метерлинк се е изхитрил и противопоставил човешката душа на света на вещите. И в историята на сцената ще видим Хляба (Виктор Танев), Млякото (Цветомира Даскалова), Захарта (София Бобчева), Огъня (Дамян Тенев), но и Светлината (Илиана Коджабашева), Времето (Валентин Ганев), Нощта (Дарин Ангелов), Щастието (Благовест Благоев), Дъба (Теодор Елмазов). Приказка не може без Фея (Рени Врангова), няма начин децата да не обичат котка (Василена Винченцо) и куче (Веселин Анчев), а в прекрасните измислици на автора “Щастието на невинните мисли”, “Радостта да виждаш хубавото”, “Радостта да бъдеш справедлив”, “Най-желаното щастие” са разпределени между Биляна Петринска, Албена Ставрева, Вяра Табакова, Албена Колева.

Към текста на Метерлинк си върви написаното още преди два века подзаглавие: “Феерия в 6 действия и 12 картини”. Едва ли има по-любопитно съчетание между Мариус Куркински, феерията и актьорите на Народния театър. Сценографията и костюмите (адски важни!) са на Никола Тороманов-Фичо, музиката (адски важна!) - на Емилиян Гацов-Елби. В спектакъла трябва да се намерят доказателствата за девиза: “Бъди смел, за да виждаш скритото!” Важи за всички зодии!