Сюжетът на "По-шумно от бомби"
В центъра на историята в "По-шумно от бомби" е Джона (Джеси Айзънбърг), който се връща у дома след смъртта на майка си при автомобилна катастрофа. Той заварва семейството в драматично разцепление. Брат му Конрад (Дивайн Друид) и баща му (Гейбриъл Бърн) не се търпят, още не прекрачили отвъд спомените и сравненията за покойната жена (Изабел Юпер).
Против волята си Джона попада в тягостната атмосфера, поддавайки се на печалната игра на разкази за миналото. Той с учудване установява, че всеки от тримата мъже приема това минало от различна гледна точка, сякаш са живели с различни жени.
Дейвид Нюзейър
Reel Films Reviews
Първият филм на английски език на Йоахим Триер “По-шумно от бомби” е по сценарий на Ески Вогт, построен върху скорост, позволяваща на зрителя да наблюдава на една ръка разстояние. Но с напредване на времето наративът се ускорява и натрупва енергия вследствие на звездната работа на различни изпълнители (Айзънбърг например напуска обичайната си зона на комфорт).
Също като в предишния филм на Триер “Осло, 31 август”, сегашната продукция се развива от добра към перфектна, без да позволява каквото и да е отклонение към бъбривост и несериозност.
Освен това “По-шумно от бомби” печели от изненадващия микс на безжалостни и безгрижни моменти, макар че финалът не съдържа онзи емоционален удар, характерен за работите на Триер. Това все пак няма толкова голямо значение, като се има предвид, че локациите са били в Америка и екипите са американски.
Интересно е да се проследи как ще се развива кариерата на Триер оттук нататък.
Ричард Моуи,
Eye For Film
Новият филм на норвежкия режисьор Йоаким Триер прилича на “Американски прелести” по тона, изпълнен със сенките на скрит страх. Слава богу, че тази прилика не е докрай. Триер трудно удържа наплива на избраните теми - тъга, отношението на родителите към децата, проблемите на тийнейджърството, здравината и щастието на семейството. Така например смъртта на майката се отразява силно върху по-младия тийнейджър, изигран със забележителна интровертност от дебютанта Дивайн Друид. Докато първородният син (Джеси Айзънбърг) е много по-зает с раждането на първото си дете и не е ясно кои са истинските причини за неговите резигнация и потиснатост. Сцените в болницата при раждането на бебето отварят филма и осигуряват странно оживление и веселост, когато той търси храна за прегладнялата си съпруга и попада на бившето си гадже. От друга страна, филмът никак не е убедителен, когато наблюдаваме Бърн в ролята на бащата, опитващ се да проумее истините в съзнанието на своите синове. Изабел Юпер, както винаги, има силно присъствие, но ролята ѝ е нещастно зададена - смъртта ѝ скоро след като решава да напусне военния фронт, където си върши работата на фотограф, някак си изплющява без защита от последователността на наратива. Остават открити и недовършени доста връзки в историята, например след като се разбира, че тя има любовна афера с бившия си колега (Дейвид Стратъм). Очевидно режисьорът не се е интересувал от мотива на липсата на знание относно човека, комуто засвидетелстваш цялата си любов. Вярно е, че визуалната страна на филма е страхотна, обаче остават проблемите с липсата на логика и последователност.
Коментари (0)
Вашият коментар