Йоана Буковска дебютира във филм само със снимка, но на нея е с Чочо

“Дунав мост” я направи известна, с кариерата си доказа, че не е само красива, но и талантлива

Красивата Йоана Буковска-Давидова отново влезе в домовете ни, както през 1999 г., когато сериалът “Дунав мост” я превърна в безспорна звезда. За ролята си на Стела тя получи наградата за най-добра актриса на фестивала “Златната ракла” в Пловдив.

В многообещаващия сериал “Откраднат живот” тя е Виолета Захариева - бизнесдама, която има частна лаборатория за хормонални изследвания и инвитро оплождане. Комбинативна личност, която е женската половина от “деловото семейство” заедно с главния лекар Генадиев (Стоян Алексиев).

Амбицията на актрисата е да изследва човешката страна на героинята си, която тя старателно крие под маската на студенокръвна манипулаторка. Йоана е убедена, че тази привидност е резултат от всички разочарования, обиди и наранявания, които Виолета е получила през годините.

Йоана Буковска-Давидова е родена в Габрово, но семейството й се мести в София. Големият град посреща момичето без познати и приятели и то се затваря в себе си. Майка й я записва в детско-юношеската театрална студия към театър “Сълза и смях”, ръководена от актьора Бончо Урумов.

Урумов я препоръчва на колегата си Венцеслав Кисьов, когато той поставя “Ромео и Жулиета” по записки на Леон Даниел. Кисьов я взема за ролята на Жулиета и така

Буковска се гмурва

направо в

най-дълбоката класика

През 1996 Йоана завършва 9-а френска гимназия “Алфонс дьо Ламартин”. Същата година е приета актьорско майсторство в НАТФИЗ в класа на проф. Снежина Танковска и доц. Андрей Баташов.

В киното прохожда 17-годишна във филма на френския режисьор Пиер Бюшо “Тайнственият спътник” (1995). Силно притеснена, тя не се представя убедително на кастинга. Но понеже е амбициозна и е вътрешно сигурна, че може да направи това, което иска режисьорът, на другия ден отива при него и му казва: “Искам да се явя още веднъж за ролята!” Французиинът е впечатлен от упоритото момиче, дава му втори шанс, а след това и ролята на Лиз.

Следващият филм е пак чуждестранен - “Смърт, любов и съдба на борда на “Ориент експрес” (2000). Режисьорът Марк Ропър, англичанин, роден и отрасъл в РЮА, избира Йоана за главната роля на руската балерина Надя. Филмът е римейк по Агата Кристи.

С този филм през 2000 г. Буковска стъпва на фестивала в Кан. Не минава по червения килим, защото филмът не участва в състезателната програма, но вижда как работи голямата машина за пари, наречена кино.

Тръгва за Кан с голяма еуфория, но се връща разочарована. Тя очаква нещо като голяма “Аполония”, където всички общуват по всяко време, а се сблъсква със строга йерархичност и недостъпност до големите филмови звезди, пазени от яки бодигардове. Уверява се, че голямото кино се прави с много пари, за да се спечелят още повече пари, и че докато тук снимаме филмите си почти като хоби на мускули или с ентусиазъм поради безпаричие, едва ли скоро български филми ще попаднат в световните бокс-офиси.

През 2002 г. Марк Ропър снима Йоана и във филма си “Морски пехотинци” - един екшън, в който се избиват руснаци и руснаци, а американци им помагат с каквото могат. На фона на насилието и кървищата режисьорът иска да има нещо човешко и това да е красивото и лъчезарно лице на Йоана, което да олицетворява същността на Русия. Тя не произнася и една дума във филма. Но героинята й е брутално изнасилена.

След това Ропър иска да снима филма си “Лавина”, канадска продукция, пак с Буковска в главната роля. И пак рускиня главно заради акцента на иначе добрия й английски. В деня, в който Буковска отива да подпише договора си, й казват, че няма да играе във филма. Продуцентите казали, че изпращат своя актриса, защото с българска в главната роля “Лавина” няма да се продава добре в Канада.

Режисьорът е бесен и изкарва яда си на Йоана: “Аз колко пъти да ви казвам, че трябва да си имате агенти!” “А аз колко пъти ще ти казвам, че това е България и ние нямаме агенти, нямаме синдикати и нямаме права...”, отвръща му Йоана.

Две години по-късно - през 2004-а, актрисата е изядена във филма на ужасите “Човекът акула” на режисьора Майкъл Обловиц. Тя е една жертвите, на които бият инжекция и ги потапят в големи буркани. После ги пускат полуживи в джунгла, където те трябва да бягат, за да не ги изяде човекът акула. От зъбите на чудовището на челото на Йоана остава белег.

“Далида” е най-сериозният чуждестранен филм, в който актрисата участва, макар и с малка роля. Той е режисиран от Джойс Бунюел, снаха на големия Луис Бунюел. Филмът е биографичен, ролята на голямата певица е поверена на Сабрина Ферили. Участва и синът на Виторио Гасман Алесандро.

Йоана играе в още няколко чуждестранни филма: Marines (2003), The Mechanik (2005), Hammerhead: Shark Frenzy (2005), Naive (2008). Всички те са снимани в България. Заради снимките на “Как се става капиталист” Буковска най-после има щастието да отиде за пръв път в Париж. Преживяването е невероятно, случва се и по Великден.

По много любопитен начин Йоана Буковска дебютира в българското кино. Това става през 1 996 г. с филма “Приятелите на Емилия”, в който младата актриса се появява само като снимка. Но на снимката е с Чочо Попйорданов.

Филмът на Людмил Тодоров е изграден от няколко новели. Снимката на Буковска се появява в “Краят на един роман”. Христо, героят на Чочо, разказва на всички, че е влюбен до полуда в млада красива жена, която живее в Париж.

“Тя е на 23

и е прекрасна

Без тази жена не мога да живея и един ден! Ще се оженя за нея!”, кълне се Христо. Но когато красивата жена звъни на вратата му, той не се решава да отвори.

Новелата “Краят на един роман” свършва, но любовният роман между двамата ще продължи в сериала “Дунав мост”, а оттам и в живота. Актрисата твърди, че връзката им е била кармична. “Само ние двамата с Чочо знаем истината за нашата любов и раздяла”, казва Йоана и решително затваря вратата на тази своя много лична история.

Любимият филм на Буковска от първия период на кариерата й - до 1999 г., е на принцеса Лилия в “Магьосници”, която определя като “една много бойна принцеса”. Филмът е фентъзи и е първият у нас заснет с 3D ефекти. Много е добър за жанра си, но има нещастието да се появи на екран през седмицата, в която по БНТ стартира “Дунав мост” и сякаш потъва в сянката на сериала.

Първоначално режисьорът Иван Андонов предвижда съвсем малка роля за Буковска. Той прави много дълъг и тежък кастинг и избира за ролята на Стела професионална стриптийзьорка. Седмица след като започват репетициите на маса, Андонов вижда, че стриптийзьорката, колкото и да отговаря на героинята в житейски план, не може да се справи с актьорските задачи. Той кани Буковска да опитат с нея - въпреки че е млада като визия за героинята и няма нейния професионален и житейски опит.

Йоана вече е чела сериала и

знае какво се случва

с главната героиня

Чуди се коя ли актриса ще изиграе тази тежка роля а в крайна сметка Андонов избира нея. Но той прави още една презастраховка - през първата седмица на снимките Буковска все още няма договор за участие. Режисьорът иска да види заснетия материал и тогава окончателно да вземе решение.

Сериалът не беше приет еднозначно нито от зрителите, нито от медиите, нито от критиката. Но и не остави никого равнодушен. Дълго време българското кино се опитва да надхитрява идеологическата цензура и да каже горчивите истини за живота с помощта на метафори, символи и завоалираност.

Авторите на “Дунав мост” заложиха на директността в показването на истината за България през първите години на прехода, на живота без маска и без грим, на оголената до нерв реалност.

Пуританската част от зрителите се възмущава от сцените, в които актрисата играе гола, на сексуалните й премеждия с почти всички мъже в сериала.

Днес Йоана Буковска-Давидова коментира всичко това така: “С разсъбличането ми авторите искаха да покажат дързостта на тази млада жена. Тя е открита и пряма в живота, при нея няма шест-пет във взаимоотношенията й с другите, или когато преследва някаква цел.

Голяма част от зрителите обаче не бяха готови да възприемат голотата като художествен похват особено в български филм и то по толкова директен начин. Сработи насажданият от години атавистичен срам.

“Изключително неприятно е да снимаш такива сцени всеки път, независимо колко си го правил - обяснява Йоана. - Студено е, неестествено и некомфортно, опитваш се да не мислиш за това. За мен формулата е, че трябва да възприемеш тялото си като костюм и да продължиш нататък. Няма нормален човек, когото да съблечеш, да го караш да “прави” любов с друг човек, докато говори неща, измислени и написани от друг човек, и то да звучи убедително, ако не потиснеш първо срама в себе си.”

Йоана Буковска-Давидова продължава да възприема участието си в “Дунав мост” като един от най-важните уроци. Тя успя да изиграе убедително тежката и важна роля на Стела без почти никакъв социален и житейски багаж.

След това обаче позна всички страни на славата и известността. Част от обществото се възмущава от поведението й, сякаш това беше самата тя, а не художествен образ. Но това е

част от условието

да правиш изкуство

в България

Медии си позволиха не само да критикуват, но и да хулят, обругават и заклеймяват филма, а покрай него и главната му героиня. Но както казва след излъчването на сериала Иван Андонов, единственият съдник за филмите и тяхното значение, е времето...

В същото време актрисата получава куп писма, в които зрители я поздравяват за играта й в сериала. Други пишат, че такъв филм, който прави безмилостна дисекция на времето, в което живеем, отдавна е трябвало да бъде заснет. Тя грижливо пази тези писма.

Натоварена с много емоции след “Дунав мост”, актрисата сякаш леко разпуска в “Пансион за кучета” (2000). Тя е момиче от младежка тайфа, която купонясва на морския бряг в очакване на слънчево затъмнение. Актрисата няма реплики, няколко пъти камерата се любува на красивото й лице и тяло, облечено в бели дрехи.

Седнала на една скала във водата, с леко загатната голота, тя ми заприлича на статуята на Андерсеновата русалка, изваяна от скулптора Едуард Ериксен, край пристанището на Копенхаген.

После с Иван Андонов Йоана снима двете серии на “Най-важните неща” (2001), среща се с Дочо Боджаков в “Патриархат” (2004) и с Илия Добрев като режисьор на “Отвъд чертата” (2003)

Людмил Тодоров отново й напомня за Стела от “Дунав мост” като я нарича със същото име във филма си “Шивачки” (2007). Тя играе Маман в прикрит луксозен публичен дом. Людмил й казва, че тази героиня е една от възможните проекции на онази Стела. Ролята е епизодична, но е характерна и това амбицира актрисата да я направи запомняща се.

2007 г. е особено успешна за Йоана - освен “Шивачки” премиера имат и “Моето мъничко нищо” на Дочо Боджаков и “Малки разговори” на Владимир Краев.

И в двата играе главната роля и демонстрира колко широк е творческият й диапазон и колко благодатна за режисьорите е като актьорски възможности.

В “Моето мъничко нищо” героинята й се казва Нели Кодева и е учителка по френски. Амбициозна и безскрупулна в преследване на целите си. Наета е от богат “честен частник” да усъвършенства френския на сина му, подготвян за елитен университет в Швейцария.

Учителката се увлича по него, а след това го лъже, че е бременна. Той й дава 10 000 лева за аборт в чужбина, но с тези пари тя уголемява бюста си, което е нейният голям комплекс като жена.

Бащата обаче разбира истината, мутрите му хващат учителката и я пращат в публичен дом, където тя с “честен труд” трябва да изкара 10 000 лв. и да ги върне.

Собственикът на публичния дом й казва, че може да откупи свободата си, ако роди бебе и го даде за продажба на Запад. И тя го прави, като този път наистина забременява от сина на богаташа. И плаща най-високата и невъзможна цена за една жена, станала майка - заради суетата и парите да се раздели с бебето си.

Филм по сценарий на Боян Папазов, който бърка в друг оголен нерв - търговията с бебета. Филмът хваща за гърлото и поставя много въпроси пред зрителите.

А Буковска играе ролята точно и вкарвайки много нюанси в сложния характер на героинята.

“Моето мъничко нищо” за мен звучи много по Достоевски, т.е. няма виновни и няма невинни, всички сме хора и всеки носи своя ангел и своя дявол - казва Буковска. - Въпросът е на кого ще дадеш превес, как ще отключиш духа на злото и доколко можеш да го овладееш. Филмът е много истински и е метафора на живота, който живеем, в който сме принудени да оцеляваме по някакъв начин. Това е филм шамар, който ни кара да се събудим и да се запитаме къде изчезнаха човеците в нас. Защо оставаме само на чисто битовото материално ниво, къде отива духът и защо забравяме да бъдем добри един с друг?”

За изпълнението си в “Моето мъничко нищо” Буковска получава наградата “Златна бригантина” за най-добра женска роля на филмовия фестивал в Бердянск, Украйна.

И от тема по Достоевски

актрисата влиза

в история по Чехов

във филма “Малки разговори” - съвременна версия на пиесата “Вуйчо Ваньо”, действието на която се развива някъде в България днес.

Йоана казва, че това са нейните любими героини - на Чехов, Стриндберг, Ибсен, Бергман. Те отговарят на нейния натюрел, душевност и усещане на нещата в света и живота.

В “Малки разговори” тя е Елен, неуспяла пианистка и млада съпруга на известен професор и политик, вече пенсионер (Ицко Финци). Героите водят “малки разговори” за смисъла на живота, за човешките мечти и разочарования, за минали и сегашни любови. Филмът е с шест награди и номинации от СБФД, НФЦ.

Във филма “Военен кореспондент” Йоана е певица на френски шансони в елитен ресторант. “Обичам този филм заради възможността да се докосна до онази епоха. Моето време не е днешното - признава тя, - а онова на “Гордост и предразсъдъци” и “Госпожица Юлия”. Обичам да играя във филми с епоха, в тях имам усещане за приказна атмосфера и друга реалност. Мечтая в киното да ми случват повече такива филми...”