Вегетарианството е полезно, но с мярка

В книгата си „Чудодейната сила на минералите, хранителните съставки и елементите” Пол Бергнер дава своя отговор на въпроса защо изпитваме изтощение, раздразнителност, депресии и тревожност, а имунната ни система не може да се противопостави на биологическите нашественици. Според него причината за всичко това е дефицитът на минерали в нашето тяло. Част от изследванията му имат за обект типа на храната – вегетарианска и месна.

Вегетарианство

Вегетарианската диета вероятно е най-известната „здравословна” диета. Но това не е нормалният хранителен режим за хората. Най-близкият пример до вегетарианската диета, който Уестън Прайс открива сред традиционните общества, е този на швейцарците в Алпите. Те консумират главно зърнени храни и млечни продукти, но ядат месо веднъж седмично. Една група от африканските племена се храни предимно със селскостопански храни, но ядат и малко месо от говеда и кози, жаби, насекоми и яйца от насекоми. Другите проучени от него традиционни общества консумират големи количества месо и при всички групи не се наблюдават обичайните западни болести.

В нашата клиника в Болдър виждаме постоянен поток от болни вегетарианци, вероятно около 40% от всички пациенти. Те обикновено са изтощени, депресирани или тревожни, с ниска устойчивост на възпаления, с чести настинки и често опитват да компенсират тези проблеми с пушене на прекомерно много марихуана. Ние ги наричаме „вегетарианци на бърза храна” (фаст фуд вегетарианци), защото, макар да се въздържат от месо, те не се въздържат от захар, рафинирани брашна и олио и от други бедни на минерали храни, и не отделят време да си приготвят питателни ястия. Типичната закуска може да бъде кравайче от бяло брашно и захар с крема сирене. Никакво месо, но и никакви други питателни храни. Както ще видим по-долу, може би е възможно хората да поддържат здравето си на вегетарианска диета, но те трябва доста да поработят върху нея и да бъдат много по-внимателни от месоядните относно консумацията на „храните на цивилизацията”.

Аз следвах стриктна вегетарианска диета от 1973 до 1986 г. и през следващите пет години останах предимно на такава. Когато за пръв път я приложих, бях много болен и комбинацията на вегетарианска диета, спиране на пристрастеностите и редовните физически упражнения възстановиха здравето ми до ниво, на което не мислех, че е възможно. През първите дванайсет години бях толкова здрав, че не взимах нищо повече от аспирин като лекарство и рядко пиех слаби лечебни билкови чайове. Накрая обаче бях принуден да започна да ям месо, защото се изтощих толкова много, че не можех да работя и станах алергичен към много от храните, с които се хранех. Моят духовен учител от индийските традиции по това време ме посъветва, че не трябва да ям месо, преди да си задам хиляди пъти въпроса дали мога да поддържам здраво тяло, без да участвам в убийство на животно. Задавах си този въпрос повече от една година и накрая заключих, че се нуждая от месо. Моят опит, който може би бе причинен от деминерализацията на нашите храни през тези години, не е уникален. Много хора, за които знам, че бяха вегетарианци през 70-те, сега ядат поне малко месо. Единствените дългосрочни вегетарианци, които познавам днес и които са във видимо крепко здраве, са членове на някои религиозни групи, които много внимателно избягват захар и преработени фабрични храни, ядат само органични плодове и зеленчуци и отделят време да си приготвят изобилие от разнообразни ястия.

Вегетарианци в Индия

Индуистката религия изисква вегетарианско хранене. Няма да дебатирам религиозната гледна точка и аз лично изпитвам голямо уважение към тази религия и множеството светци, които тя е създала. Но ще отбележа, че различните религиозни традиции, разкрити в различни времена и места, имат различни хранителни правила. Те могат да са от особено значение за регионите, в които са възникнали. В тропическите региони регулацията на телесната температура е много важна, особено когато в резултат на външната температура тя се покачва над 37 градуса. В този момент всяко движение, предизвикващо генериране на топлина, дори и най-слабият бриз, по-скоро загрява тялото, вместо да го охлажда, както става при по-студения климат. Единствените начини да се охлади тялото е да се стои неподвижно, да се пият течности, по-студени от телесната температура, да се консумират подправки, които стимулират потенето, и да се редуцира приемът на „загряващи” храни като месото. Освен това е трудно да се поддържа месото в добро санитарно състояние в горещия тропически климат. Индийците готвят и подправят храната си по начин, който оптимизира абсорбирането на минералите от растителните храни, защото от тях те се усвояват по-трудно отколкото от животинските храни.

Веднъж прекарах една седмица в Калкута през юли, когато температурата през деня беше малко над 46 градуса. Бях изумен да видя колко бързо се разваля храната там. Парчетата от остатъците от обяда мухлясваха и загниваха до късния следобед. Сигурен съм, че месото щеше да се развали много лесно. Живеех почти изцяло на плодове и кисело мляко през тази седмица, защото това беше единствената храна, за която имах апетит.

И накрая, от чисто религиозни съображения, вегетарианската храна успокоява духа и охлажда страстите. Индийските йоги традиционно следват вегетарианска диета, което помага на тяхната медитация, но те прекарват и много часове през деня, седейки неподвижно, без изобщо да работят, като така редуцират необходимостта от хранителни вещества.

Индийците може би са и по-добре генетично адаптирани към вегетарианството. В последната глава видяхме, че ЕРА от рибата и дивеча са най-лесно усвоимите от всички есенциални мастни киселини. За да се произведе ЕРА от растително олио (алфа-линоленова киселина), е необходим сложен процес, включващ четири ензима и няколко витамина и минерала. Възможно е индийците да са развили тези процеси ефективно през много поколения на вегетарианство. Активният американец, произхождащ от хранещите се с риба и дивеч европейци, води много активен живот в студен климат и няма време да готви и подправя храната си като индийците, а яде прогресивно деминерализираща се растителна храна, която не е полезна за вегетарианската диета.

Населението в Индия не е изключително вегетарианско, но е най-близо до това от всяко друго общество. Дори и в Индия вегетарианската диета може и да не е оптимална от здравословна гледна точка. Продължителността на живота там е по-малко от шейсет години. Дори и ако вземем предвид високата детска смъртност, тя ще скочи до шейсет и четири, повече от десет години по-малко от американците, които ядат нездравословна храна. Вегетарианците в Южна Индия имат една от най-кратките продължителности на живота на земята (Abrams, 1980) Освен това, дори и вегетарианците в Индия консумират месо под формата на насекоми и ларви в разлагащите се зърнени храни. Те дават достатъчен принос към тази диета и затова когато индийските вегани се преселят в Англия, където стандартите за хигиена на хранителните продукти са значително по-високи, те често развиват злокачествени анемии, поради липсата на витамин В12.

Природолечители

Макар че германските природолечители прилагат и предписват вегетарианството като терапевтична диета, сред тях няма съгласие, че това е поддържаща диета. Винсент Присниц, основоположникът на движението на природолечителите, е хранил своите пациенти с висококачествено месо и мляко, за да им даде сила да издържат на лечение със студена хидротерапия, която той прилага. Неговият приемник Дж. Х. Раусе е живял известно време в Америка сред индианците осейдж, ловувал е и се е препитавал с дива риба и дивеч. Вегетарианството е въведено в природолечението в Германия от Теодор Хан, петдесет години след като Присниц е положил основите му. Хан, който е следвал този режим на хранене през целия си живот, умира на петдесет и девет години. Влиятелният природолечител Арнолд Рикли, който е практикувал природно лечение през последните петдесет години на ХIХ век, тогава категорично отхвърля вегетарианската диета като поддържаща. Под напътствията на Хан Рикли приема вегетарианския начин на хранене на трийсет и осем години. Здравето му процъфтява за период от около дванайсет години, но накрая развива хронично изтощение, сърцебиене, има лошо настроение, чупливи нокти, телесната му температура намалява. Всичко това са знаци за минерален дефицит и аз виждам същата група симптоми при дългосрочните вегетарианци в нашата клиника днес. След като две години приема малки порции месо всеки ден, всички симптоми изчезват. Той стига до заключението, че вегетарианството е чудесно като временна терапия, но не е подходящо за постоянна диета. И заявява, че работата, заниманията и организмът на пациента трябва да бъдат взети предвид, за да се назначи най-оптималният режим на хранене: „Храна, която може да бъде добра за ковача, може и да не е добра за шивача”. Рикли умира на осемдесет и три години, надживява с трийсет и четири години вегетарианеца Хан. Следващите германски природолечители неизбежно прилагат вегетарианската диета терапевтично, но не подхождат към нея догматично, и повечето от тях препоръчват на техните пациенти от време на време да консумират месо, а и те самите го ядат понякога. Хайнрих Лахман, който практикува в края на ХIХ век, дава на пациентите в спа курорта си един хубав пир веднъж седмично.

„Определено е добре за неврастеник [хронично изтощен пациент] и всъщност за всеки, да се отклонява от обичайната си [здравословна] диета веднъж на седмица или две; аз дори уреждам това в моя санаториум, като давам стимулиращи ястия от време на време. Това не само че не е вредно, но дори е полезно. Важното в случая е как се храним през другите шест дни в седмицата” (Kirchfeld and Boyle, 1994).

Великият американски народен лечител Хенри Линдлар, който управлява стационар с 200 легла в Чикаго през първата половина на ХХ век, остро критикува фанатичните вегетарианци за консерватизма и закостенялостта им. Той заявява, че яде месо от време на време, просто да предотврати възникването на този начин на мислене в собствения си ум. Линдлар прави радикален обрат в здравето си чрез приемането на вегетарианската диета на четиридесетгодишна възраст. Той за малко е щял да умре от диабет преди това. Спазва почти изцяло вегетарианска диета още двайсет и две години, когато умира на 62 години от проста инфекция, вероятно от дефицит в имунната система.

Вегани

Веганът е вегетарианец, който не яде никакви животински продукти, дори мляко и производните му и яйца. Това е отлична краткосрочна терапевтична диета, особено за някой, който има дефицити и е отровен от модерната храна. Елиминирането на млечните продукти, обичаен алерген, помага на много хора да възстановят здравето си. Тази диета обаче е дори още по-слабо поддържаща от вегетарианската. Промяната в моя собствен хранителен режим в средата на 80-те години, която ускори общия срив на здравето ми, бе в елиминирането на млечните продукти от моята вече вегетарианска диета. Само след две години бях толкова изтощен, че едва можех да си върша работата.

Дефицити при вегетарианците

Ако Арнолд Рикли набляга, че трябва да вземем предвид работата и организма на всеки, преди да изберем диета, ние трябва да отчитаме и времето и мястото. Както видяхме в Трета глава, нашата храна, особено плодовете и зеленчуците, бързо губи минералното си съдържание – вероятно 25% от калция, магнезия и микроелементите – през последните трийсет години. Дори и стриктните вегетариански диети да имат краткосрочен терапевтичен ефект за средния американец днес, те имат далеч по-слаб поддържащ ефект от този, който са упражнявали в Германия преди сто години. Витамините и минералите се абсорбират много трудно от растителните храни, докато при месото не е така. Вегетарианците, които виждам в нашата клиника днес, обикновено имат по три-четири дефицитни синдрома, които са изброени в Таблица 5.2., както и хронични алергии, възпаления и инфекции. Като терапия аз им препоръчвам да премахнат изцяло захарта и другите рафинирани храни от диетата си и да започнат да ядат само органични плодове и зеленчуци от високо качество, богата на омега-3 мастни киселини риба и ако имат вкус към червеното месо, органично агнешко от пасищно хранени животни. За нещастие повечето не са склонни да променят догматичния си манталитет и вместо това искат магическата пръчица на билковото лечение за решаване на проблемите си.

Таблица 7.3. Състав на омега-3 мастни киселини в майчиното мляко (процент от тоталните мазнини)

Японци 2,5%

Американци 1,9%

Вегани 1,5%

Из „Чудодейната сила на минералите, хранителните съставки и елементите”

Книгата можете да поръчате тук!

ПОКАЖИ КОМЕНТАРИТЕ

Напишете дума/думи за търсене