Жана Караиванова прави нов филмов фестивал в София

Актрисата организира първия фест
     на BG кино в чужбина

Aктрисата Жана Караиванова долетя от Ню Йорк, където живее от 20 години, за да подари нов филмов фестивал на София.

Той се нарича “София спорт филм фестивал” и се организира заедно с фондация “София - европейска столица на спорта 2018 г.”. Ще се проведе през май и по идея на Жана ще покаже спортни филми. Вече са селектирани и лентите, които ще бъдат прожектирани, но засега организаторите пазят в тайна заглавията.

“Екипът ми влага цялото си сърце и енергия и в този фестивал - каза ми Жана. - Аз съм коренячка софиянка. Това е моят град и всичко, което върша тук, го правя с любов като за собствения си дом...”

Макар и млада, Караиванова е истински ветеран на фестивалното изкуство. Тя е първата, направила ежегоден фестивал в чужбина за български филми.

И то не къде да е, а в Ню Йорк - културното сърце на Америка. Той се нарича NY-Bulgarian Film Festival и тази есен ще се проведе за 12-и път. От 2010 г. пък в София се показват американски филми на независимото кино под името So Independent (Sofia Independent Film Festival).

“Фестивал идва от латинската дума festum или festus и означава празник, нещо радостно. За мен правенето на един фестивал е създаване на празник. Готова съм да преглътна всякакви трудности, защото съм щастлива, че създавам радост за много хора”, признава Жана Караиванова.

Тя е родена под

щастлива звезда

и не го крие

През 1984 г. завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ в класа на проф. Гриша Островски. Същата година заминава по разпраделение в Ловешкия театър, където играе един сезон. Дебютира в култовия театрален спектакъл на режисьора Иван Станев “Любовта към трите портокала”.

После е приета в трупата на Народния театър и изиграва на двете му сцени повече от 30 роли. За изпълнението си в постановката “Сън” на Иван Радоев, в която играе с Наум Шопов и Велко Кънев, печели наградата за най-добра актриса на Съюза на артистите в България. Режисьор на спектакъла е Младен Киселов.

Още е студентка в първи курс, когато Георги Дюлгеров я харесва на един колоквиум и я кани за телевизионния сериал “Мера според мера”. Поверява й ролята на дъщерята на войводата Христо Чернопеев (Стефан Мавродиев).

Участието й в този филм се превръща и в много полезен урок. Според нея Дюлгеров е режисьорът, който най-добре може да предразположи и мотивира актьора.

Веднага след края на снимките Иван Андонов я кани за филма си “Бяла магия”, а Румяна Петкова - за “Отражения”. В първия ролята й е малка, но във втория е главна. Прототип на героинята й Мая е Петя Дубарова - изключително талантлива поетеса от Бургас, която едва 17-годишна се самоубива. За да влезе в образа й на самотно и неразбрано от другите хора момиче, тя изчита цялата поезия на Петя.

Така през 80-те години на миналия век младата актриса се превръща

в новото красиво

лице на

българското кино

и режисьорите често я търсят за филмите си. Снима се в “Събеседник по желание”, “Поета и дявола”, “Ешелоните”, “Приземяване”, “Сляпа събота”, “Живот на колела”, “Аритмия”, “Вампири, таласъми...” и др.

Казва, че филмите й са 17, но може би още толкова са отказаните участия, защото не харесва сценариите им. Така, без да знае, че й предстои живот в САЩ, става филмова звезда според критериите на Холивуд. Там се смята, че звезда е актьор, който може да отказва роли.

Жана е щастлива от творческата си кариера. Снимала е при Георги Дюлгеров, Борислав Пунчев, Иван Андонов, Иван Черкелов и др. На сцената на Народния театър си партнира с Асен Миланов, Наум Шопов, Велко Кънев, Стефан Данаилов, Андрей Чапразов, Маргарита Дупаринова, Мария Стефанова, Чочо Попйорданов, Аня Пенчева...

И така до 1996 г., когато щастливата й звезда засиява с нова светлина. Актрисата заминава със семейството си за САЩ, но не като емигрант, а със зелена карта. Баща й подава имената на цялото си семейство с надеждата, че ще спечели синът му.

Но съдбата избира Жана и тя заминава със съпруга си и малката им дъщеря. “Стояхме два месеца, обикаляхме и накрая се влюбихме в Америка. Много ни помогна и знаенето на английски език”, обяснява Жана.

Благодарение на стабилната финансова опора на съпруга си тя има свободата да не прави компромиси, да не се хвърли на каквато и да е работа, за да си изкарва хляба. Първите две години посвещава на отглеждането на дъщеря им.

Носталгията я мъчи през първите три години, през четвъртата тя се притъпява, след това вече започва да се чувства като гражданин на света. Знае, че летището е на 50 минути от дома й, и когато поиска може да литне със самолет към желаното място.

В Ню Йорк си създава

много приятелства

и забелязва, че хората се изненадват, когато им каже, че е професионална актриса. Някои не могат да повярват, че се е снимала в много филми и е играла на сцената на най-големия български театър. Питат я може ли да видят някои от филмите й. Тя вдига рамене - не знае къде и как.

И до днес България няма културно представителство в САЩ. Няма културен институт, няма нищо, което да популяризира културата на България в Америка. Българското кино е напълно неизвестно, защото няма къде да се гледат филмите му.

“Хвана ме яд, че всичките ми страшно талантливи колеги по никакъв начин не могат да комуникират с американските публика”, обяснява Жана как се е хвърлила в това приключение от творческа злоба.

И тогава щастливата звезда на нашата героиня блясва и в САЩ. В един разговор колежка на Жана от Miramax в нюйоркското кафене Lucky Strike през 1999 г. й казва: “Ти трябва да направиш български кинофестивал тук.”

Фестивалът тръгва още на следващата 2000 г., но атентатите от 11 септември временно го спират. Той се провежда близо до кулите близнаци в Манхатън и след рухването им на практика целият район се превръща в мъртва зона. Заради това през 2001 и 2002 г. фестивал няма.

С годините идват

все повече

американци

Те наистина са преситени от култура и заради това търсят нещо ново, непознато, екзотично дори. Проявяват се и като вярна публика, която не забравя всяка есен да идва и да гледа новите български филми. “Преди две години бяхме киносъбитие №4 в топ 10 на в. “Ню Йорк дейли нюз”. На пето беше филмът “Арго” на Бен Афлек, хвали се с основание Караиванова.

Да изпревариш “Арго” си е наистина за хвалба. Филмът имаше седем номинации за “Оскар” през 2013-а, включително и за най-добър филм. Беше номиниран пет пъти за “Златен глобус”, от които спечели в категориите най-добър режисьор и най-добра драма.

Досега на фестивала в Ню Йорк са показани над 200 български филма и почти цялото съвременно кино. И не само там, а и в Принстън, Харвард, Сан Франциско, в Музея за съвременно изкуство в Бостън. Гостували са и около 60 от най-изявените български кинотворци.

И само един филм - с участието на Жана Караиванова. Това е “Стъклени топчета” на Иван Черкелов. Той излиза на екран през ноември 1999 г. и за участието си в него Жана получава наградата за най-добра женска роля на фестивала “Златна роза” във Варна.

Шест години по-късно Жана отново се снима във филм на Иван Черкелов - “Семейни реликви”. В него играе съпруга на своя състудент Андрей Андреев.

Би се снимала и в български сериал, но, първо, трябва да хареса сценария, и, второ - да намери време сред многобройните си ангажименти като организатор на вече три филмови фестивала - един в Ню Йорк и два в София.