Красимир Балъков на 50: Искам да се реализирам като треньор, както си го представям

Поддържайте се, защото ще ви поканя и на следващия си 50-годишен юбилей

Легендарният Красимир Балъков покани и спортни журналисти, с които го свърза любимият му футбол, да отбележат заедно 50-годишният юбилей на диригента на златното ни футболно поколение. Магьосникът даде и празнично интервю за живота и кариерата преди и след 50.

- Господин Балъков, какво са 50 г. за един живот? И какво предстои?

- Тепърва започваме да живеем. Като се обърна назад и погледна през рамо, мога да бъда само доволен, горд и щастлив от това, което съм постигнал. Здрав съм. Сега е време да продължа развитието по другия път. Искам да се реализирам като треньор, както аз си го представям. Пред мен е бъдещето. Рано или късно човек приключва с работната си кариера. Аз си пожелавам едно - колкото по-късно, толкова по-добре.

- Успехът през 1994 г. ли е най-ценният момент от живота ви?

- Определено. Не мога да кажа нищо друго. Макар че индивидуално не успях да отбележа гол. Но за всички нас си остава най-яркият спомен. И може би конкретно отстраняването на Германия. Това беше невероятно преживяване.

- Как се чувствахте през 1990 г., когато цял град се вдигна, за да спре вашия трансфер в ЦСКА?

- Тогава направих голяма грешка. Но човек, когато е млад, греши. Затова и вие, журналистите, трябва да имате търпение към младите футболисти. Тогава подписах два, че дори и три договора. Подписах също с “Лариса” (Гърция), но те се отдръпнаха бързо, откачиха се от въртележката. Останаха само ЦСКА и “Етър”. Накрая, като блокираха пътищата и спряха фабриката в Търново, нямаше къде да ходя. Ръководителите на футболния съюз ме върнаха за 3 години задължително да играя в “Етър”. Благодарен съм и на ЦСКА. Защото тогава ЦСКА отстъпи и не направи така, че да ми развали кариерата. Напротив - проявиха разбиране и ме пуснаха да се върна в Търново. Но бяха млади, бурни, емоционални времена. Човек само може да се учи от тях. А за след това вече казах - за нищо не съжалявам.

- Кой е най-красивият ви гол?

- Тук се озовавам в шах. Имам много красиви голове. Напоследък се върти един - този, който вкарах срещу “Сетубал” от центъра, след като минах през всички. Но имам един гол, който не знам дали е най-красивият, но е много специален. И като някой ме пита за гол, винаги ми излиза в съзнанието. В 90-ата минута и 56-ата секунда на мача “Щутгарт” - “Шалке” от предпоследния кръг на Бундеслигата отбелязах за 1:0. Успяхме да победим и с този гол останахме в Бундеслигата. Това беше между 20 и 30 милиона бюджет, който бе задържан. И съответно щеше да е 20-30 милиона загубен при отпадане. Този гол ми е много ценен, защото хората, които чистят, които поддържат стадиона, малките хора в клуба, те нямаше да останат, ако ние бяхме изпаднали. Защото съкращенията започват оттам. Затова този гол ми е най-ценен.

- Кой е пропускът, за който най-много ви е яд?

- Пропускът, заради който се получи лек конфликт между мен и Ицката, и Ицо Стоичков. Това беше на четвъртфинала срещу Германия, когато той ми подаде топката, а аз не прецених добре ситуацията - ударих леко с външен фалц, топката удари гредата, но за жалост, не влезе вътре. След това изскачаха искри през цялото първо полувреме. На почивката - отново искри. И видяхте какво стана през второто. Кой знае какво щеше да стане, ако всичко беше спокойно и си бяхме направили разбора, както трябва.

- Димитър Пенев тогава ви затваря в отделна стая. Има ли нещо, което да не се знае до ден днешен от случилото се в онази стая, какво точно сте си казали вътре?

- Ние просто не си казахме нищо. Говорехме, без да казваме нищо. Бяхме в динамични упражнения. (Смее се.) Но в същото време, докато ние се упражнявахме, имаше един звънец, който обявяваше, че е време за излизане за второто полувреме. Звънна и господин Пенев нямаше време да направи разбора. Германците ги отстранихме без разбор, а ако бяхме направили и разбора, сигурно победата щеше да бъде по-убедителна.

- Но въпреки онази случка с Христо Стоичков запазихте добри отношения, за разлика от други ваши колеги от четвъртите в света...

- Разбирам какво намеквате. Но в живота е така, понякога има неразбирателства. В работата е нормално да има конфликти. Аз се надявам, че всичко, което сме преживели заедно извън работата, ще натежи повече и един ден може би няма да ги има тези ситуации. Аз се опитвам да пазя равновесие, да бъда по-малко емоционален в такива моменти. Искам да имам това приятелство до края на живота си. Затова понякога дори отстъпвам крачка-две назад само и само да има мир. Но постигнатото от нас, което и вие коментирате от години - тази висока летва, която сме вдигнали много високо, изисква и голяма отговорност. Особено когато сме в публично пространство.

- Как се справя капитанът на вашия отбор Борислав Михайлов с настоящата си работа?

- Не съм аз човекът, който ще трябва да дава оценки на някого, защото не съм в кухнята. Но независимо от всички критики едно мога да кажа - да ръководиш футболен съюз, хич не е лесно. Особено в България, където редът и дисциплината не са големи. Хората се стараят, невинаги се получава. Ако с появилата се светлинка националният отбор потръгне, ще има еуфория. Но дано и държавата да се опита да помогне истински на футбола, защото той е социален феномен.

- Похвалихте настоящия национален отбор, какво бъдеще виждате в него?

- Като колектив националният отбор ми изглежда добре. Може би след толкова блъскания в стената вече е дошло време да се зарадваме малко. Въпреки тежките квалификации, които всички сме ги отписали. Няма смисъл да влагаме напрежение. Знаем, че е много трудно да направим нещо. Но пък ако направим, това ще е огромен трамплин. Надеждата умира последна. Аз съм оптимист. Призовавам ви да се настроите оптимистично. И дай боже с позитивната енергия да постигнем поне малък успех.

- Как се виждате вие на следващия юбилей?

- Мога да ви дам само съвет - поддържайте се, защото и на следващия ми 50-годишен юбилей, пак ще ви поканя. Ако искате да бъдете, трябва да се поддържате. (Смее се.)