През XVIII век Антонио Вивалди е известен в цяла Европа като виртуозен цигулар и композитор, но в края на живота си съсипва своята репутация заради връзката си с младата оперна певица Ана Джиро. Съществува обаче теория, че Ана не му е била любовница, както се е говорело, а негова незаконно родена дъщеря.
Младата писателка Алиса Паломбо използва това съмнение, за да нарисува една прекрасна история на границата между историческите събития и фикцията – “Цигуларят от Венеция“. Авторката умело преплита реално съществували личности с измислени персонажи, за да разкаже необикновената любовна история на младата Адриана и Вивалди.
Това наистина е роман за истинската любов – тази към музиката – вечна, неугасваща, носеща вдъхновение до сетния дъх. Музиката на Вивалди не е просто фон на историята, а важен герой в нея. Авторката описва създаването на знакови произведения на композитора и отдава почитта си към този гений. Трудно е с думи да се говори за величието на музиката, но Паломбо успява. Нейните описания сякаш се превръщат в мелодии, които читателят чува в главата си. А най-ценното е, че всяка спомената композиция в книгата, е реална, всеки концерт, който Вивалди свири със своята тайна любима, е истински и е внимателно подбран, за да съответства на развитието на историята.
Романът е ценен и заради описанията на живота в барокова Венеция – отдавна изгубила военната и икономическата си слава, която е имала през Ренесанса, но негубеща своя чар и желание за живот. Венеция с пищните си балове, угощения и неустоими изкушения. Венеция на куртизанките, любовниците и безкрайния карнавал, даващ възможност на жителите да забравят всякакви задръжки и ограничения.
Коментари (0)
Вашият коментар