Модерното земеделие ограбва минералите от почвата, растенията и животните. Резултатът от това е дефицит на минерали в нашето тяло, който е причина за почти всички болести. В книгата си „Чудодейната сила на минералите, хранителните съставки и елементите” Пол Бергнер прави интересни сравнения на химическия състав на хранителните продукти преди 100 години и днес.

ЧЕТВЪРТА ГЛАВА

НАРУШЕНА ХРАНИТЕЛНА ВЕРИГА: КРИЗАТА В МОДЕРНОТО ХРАНЕНЕ

Ние не сме наследили земята от нашите бащи. Ние сме я взели назаем от нашите деца.
Квакерска поговорка

В Първа глава бе описано как минералите се придвижват нагоре по хранителната верига. В тази глава ще обясня как модерното земеделие прекъсва хранителната верига и ще покажа въздействието, което това има върху минералния състав на вашата храна.

„Една ябълка на ден”

Поговорката „Една ябълка на ден държи доктора далеч” става популярна в Съединените щати от началото на 20. век. Но тя е много по-стара и се повтаря в много езици и култури по целия свят. Арабската версия е „Една ябълка на ден държи настрани хиляди доктори”. Израствайки като дете през 40-те и 50-те години, често съм се чудил какво е толкова специалното в ябълките. Баща ми беше лекар и болниците, операциите, разрастването на болестите в САЩ и реалната нужда от лекари ми бяха много познати. Изглеждаше невъобразимо, че една проста ябълка може да предпазва от заболявания. Не осъзнавах истината за произхода на тази поговорка, докато не започнах да проучвам данните за минералните нутриенти в този плод.
Таблица 3.1. показва промените в минералния състав на ябълката между 1914 и 1922 г. Таблица 3.2. показва намаляването на съдържанието на витамини от 1963 до 1992 г. До 1914 г. няма налични данни за витамините, защото повечето от тях все още не са били открити тогава. Когато горните поговорки са били съчинени, ябълките съдържали важни минерални и витаминни съставки. Една ябълка в Съединените щати през 1914 г. е съдържала почти половината от необходимия дневен прием на желязо. Днес ябълката съдържа по-малко от една петнайсета от тази доза – днес трябва да изядете двайсет и шест ябълки, за да си набавите същото количество желязо на тогавашната една ябълка. Ще опиша подобни загуби на хранителни съставки в много храни по-късно в тази глава.

Минерално изтощение на почвите

И така, къде са отишли липсващите минерали през последните над сто години? Те са изчезнали от почвата. В една стабилна екосистема минералите се извличат от почвата от растенията, докато растат и дават плод. Когато растението умре, минералите се връщат в земята, за да могат други растения да ги използват. Ако обаче фермерът изнесе растенията или техните плодове и зърна с реколтата, минералите в тях се премахват от системата. Почвата постепенно започва да се изчерпва от своите минерали, освен когато не се добавят повече под формата на торове. Повечето почви издържат само на десетина години интензивно земеделие, докато не станат толкова бедни откъм минерали, че не могат повече да произвеждат здрави растения.
Познаването на проблема с почвеното изтощение е стар колкото и самото земеделие. Някога, преди около десет хиляди години, ловците-събирачи са започнали да отглеждат хранителни култури, вероятно в разчистени от дървета горски райони. Когато земята започвала да отслабва, те просто разчиствали нов участък и сеели и садели там, оставяйки природата да регенерира предишния участък. Някои примитивни земеделци все още практикуват тази форма на земеделие. Те изсичат дърветата и горят участъци от гората, за да отглеждат посевите си. Пепелта от изгорените растения действа като минерален тор, който обогатява почвата на първо време, докато накрая не се изтощи.

Методи, които поддържат почвата

Докато фермерите се установяват на постоянни участъци от земята, те развиват и начини да възстановяват минералния състав на почвата. Използват растения или животински торове, за да възстановяват някои от хранителните съставки в нея. Растителната материя, използвана като тор, замества растителната материя, отнета от почвата, поддържайки баланса в минералния й цикъл. Изпражненията на пасищните животни връщат някои от минералите от фуражните растения, там, където животните пасат. В някои общества фермерите стриват на прах богатите на минерали кости на мъртви животни, за да обогатяват почвата. От векове в Азия, даже и до днес, фермерите връщат дори и човешките останки в почвата. В някои райони, като в долината на река Нил, периодичните разливи покриват земеделските земи с нова богата на минерали почва от горното течение. Този феномен превръща долината на Нил в източник на високо питателни храни за целия Средиземноморски регион от най-древни времена. Любовната история на Антоний и Клеопатра има за основа римското завладяване на богатите земеделски райони на Египет, след като техните собствени ферми са били изтощени.
Сеитбообращението е друг метод за реминерализиране на почвата. В системата на средновековна Англия фермерските общества оставят една трета от обработваемите земи на угар всяка година и целият тор от пасищните животни се разстила върху почвите на тези земи. Още една трета се оставя на угар следващата година, а културите се засяват в наторената предишната година почва. Тази система забавя минералното изтощение на почвата, но не го спира напълно. Пасищните земи също накрая се изчерпват от минерали, тъй като животните използват минералите, а торта систематично се изнася. В крайна сметка стадото отслабва, фуражните култури обедняват откъм минерален състав и накрая угарта също не се подхранва достатъчно. Във Великобритания пасищата бяха изтощени, кравите измършавяха и техните изпражнения вече не можеха да подхранват и да обогатяват градините. Този аграрен упадък е един от многото фактори в миграцията от фермите до градовете през последните 200 години.
Фермерите могат също и да отглеждат специални растения на угарта, а после да ги заорат отдолу под почвата. Някои от тях днес сеят алфалфа на угарта на всеки четири години. Алфалфата има дълбоки корени, които могат да се разпрострат на седем метра надолу в почвата. Тези корени извличат минерали от по-дълбоките слоеве на почвата, които впоследствие се връщат към горния й слой, когато растенията се закопаят под повърхността. Този процес накрая също ще се провали, вероятно след векове, когато по-дълбоките слоеве на почвата също ще се изтощят.
Тези традиционни начини на сеитбообращение с растения и животински торове днес се наричат „органично земеделие”. Всъщност това е традиционно земеделие със същите методи, които са поддържали земеделските общества в продължение на много векове, докато са продължавали да произвеждат питателни храни.

Влошаване на почвите

Със земеделие за задоволяване на собствените си потребности, където семейството или обществото взима от почвата само това, от което има нужда за лична употреба – този процес на изтощение може да продължи стотици, или дори хиляди години. С идването на урбанизацията и нуждата от хранителни култури за градските обитатели аграрната индустрия взема връх над самозадоволяващото се такова, все повече растения се изнасят от почвата и загубата на минерали в нея се ускорява. Урбанизацията на Съединените щати през миналия век е допринесла много за драстичното почвено изтощаване, показано в Таблица 3.1. и 3.2. В началото на двайсети век около 85% от населението живее във ферми и отглежда голяма част от храната, която консумира, и практикува сеитбообращение. Днес повече от 85 % от населението живее в градовете и има нужда от храна от земята, за която не се грижи и в която не връща отпадъците си. Минералният цикъл на земята е тотално прекъснат. Вместо да се връщат в земята, за да се реминерализира почвата, както се е случвало в семейните ферми, нашите минерални отпадъци сега отиват на сметища и в канализацията. Растенията, чиито минерали толкова внимателно са се пазили и са се връщали в почвата от онези фермери с хилядолетия, сега се изнасят в чужбина в количества от над 100 млн. тона годишно (САЩ, 1996).
„Изгорената ферма” или „Изтощената ферма” е част от американската история много преди първият европеец да пристигне тук. Антрополозите смятат, че почвеното изтощение може да е причината за упадъка или изчезването на някои отглеждащи царевица общества в Югозапада. Уестън Прайс, когото представих в предишните глави, също открива антропологични доказателства за прогресивното почвено влошаване в земите на югозападните индианци. Той проучва скелети от преди хиляда години и открива, че прогресивните дегенерации увеличават артритите и зъбните гниения, а също и че има прогресивни дегенерации в костната структура. Тези общества ловуват, но и отглеждат царевица, и Прайс смята, че именно прогресивното изчерпване на минералите в почвата – причиняващо намаляване на минералите в царевицата – е причинило постепенното влошаване на здравето.
Почвеното изтощение подтиква също и историческата западна експанзия на Съединените щати. Когато земите на колонистите се изтощават, те ги изоставят и търсят нови земи на Запад. Този феномен повлиява и на преместването към градовете, докато фермите „изгарят” или се „изтощават” през XX век. Няколко общества и култури – тези, които използват мъдри земеделски методи, – не трябва да напускат земите си. В районите на Пенсилвания, при германците, квакерите и други групи, и днес все още има ферми на повече от сто години. Тези групи притежават етиката, че почвата, която оставят на децата си, трябва да бъде по-здрава от тази, която те са наследили. Някои германски заселници дори купуват изтощени ферми и възстановяват здравето на почвата там (Ebeling, 1979). Една от практиките във фермерските райони на Пенсилвания е да се оставя част от реколтата на овошките да пада естествено и да се вкоренява в земята. Това не само възстановява минералите в почвата, но привлича елени, които оставят техният тор в района. Предполагам, че еленът е и лесна мишена, когато фермерът се нуждае от малко повечко месо.
Уестън Прайс отбелязва общия спад на минералите в почвата до 1938 г.: „В кореспонденция с правителствени служители, в практически всеки щат на Съединените щати, аз откривам, че по време на последните петдесет години е имало редукция на капацитета на продуктивност на почвата в много райони, между 25 и 50 процента” (Price, 1938).
Прайс също така намира съответствие между почвеното изтощаване в специфични региони и нарастващото разпространение на сърдечните заболявания и пневмонията там. Ще разгледам тази тема подробно в следващата глава. Както Прайс пише, пясъчните бури поразяват изтощените ферми в Средния запад, карат фермерите да се преместват и предизвикват природни бедствия там. По време на същия период Адолф Хитлер започва да планира източната си експанзия в Европа, за да се сдобие с богатите земеделски земи на Източна Европа и Русия, вследствие на спада на продуктивността на германските ферми, паралелен с този, който се случва в Съединените щати.

Историята на NPK

Почвеното изтощение продължава да играе важна роля в развиващата се история на стандартната семейна ферма в Съединените щати. През последните трийсет-четиридесет години огромни пространства от американски земеделски земи са преминали от ръцете на семейни фермери в тези на големите корпоративни концерни. Една от причините: корпорациите имат ресурс да наторяват големи площи земя с химически торове. Торът NPK – наречен така по химическите символи на елементите: азот (N), фосфор (Р) и калий (К) – замества до голяма степен оборския тор, органичната растителна материя и костното брашно, като подобрител за индустриалните ферми. Таблица 3.5. показва нутриентите, които са нужни на растенията. От тях основните – азот, фосфор и калий, са най-отговорни и важни за растежа, размера и продуктивността на земеделските култури, и като такива те са и основни елементи на съвременните торове. Дефицитът на няколко нутриента – сяра и желязо – причинява обезцветяване на растенията и се отразява на тяхната продаваемост (Stewart, 1977). Другите елементи не са толкова решаващи за продуктивността или за външния вид, макар да са изключително важни за хранителната стойност на растенията за човека. Ако второстепенните нутриенти или микроелементи са изчерпани до такава степен, че това да повлияе на продуктивността или външния вид, те могат да се добавят в почвата. Например желязото често се добавя към торове при индустриално отглеждане на картофи, които бързо изчерпват почвата от този елемент, особено важен за израстването и външния вид на картофа.
Хранителната стойност на производството не се отчита в анализите, а само ефектът на нутриентите по отношение на размер, производителност или външен вид на културата. Така растенията отнемат всички тези нутриенти от почвата, но корпоративните ферми добавят само три или четири от тях обратно. Погледнете Таблица 3.13. и обърнете внимание, че от петте изброени минерала, фосфорът и калият имат най-малък спад от 1963 г. Това е защото тези два минерала са стандартна част от модерните торове. Торът NPK е създаден през 30-те години на XIX век, преди да бъдат разбрани минералните хранителни нужди както на растенията, така и на човека. Така ние използваме технология от по-миналия век, която не е в крак с по-модерното научно познание.
Ефектът от тези химически торове е по-сложен от преките минерални загуби. Добавянето на химически азот към почвата изчерпва както витамин С, така и желязното съдържание от растенията, които израстват от наторената почва (Harris, 1975). Освен това калият в торовете NPK е добавен под формата на калиев хлорид. Така с всеки тон калий се добавя един тон хлорид. Високото ниво на калия пречи на растенията да усвояват магнезия (Ensminger, et al, 1983). Хлоридът изсмуква от почвата магнезия, цинка и калция. (Hall, 1976). Калиевият хлорид освен това променя минералния баланс така, че селенът се свързва с почвата и не може да се абсорбира от растенията (Ensminger, et al, 1983).

Пестициди и фунгициди

Резултатът от десетилетия на обработване на земята с торове NPK са растения, които изглеждат по същия начин, както и преди поколения, но са изчерпани от вторични нутриенти и микроелементи. Макар реколтата да е адекватна за търговски цели, тези растения са болни. Растенията, както и хората, могат да страдат от симптоми на минерален дефицит, което вреди на тяхната имунна система (Salamon, 1974; Fryer, 1984). Те стават по-склонни към развиване на плесени, гъби и масово заразяване с инсекти, и изискват по-големи количества пестициди, за да се запазят живи, докато достигнат до пазара. И така, модерните земеделски продукти, освен че са по-бедни на минерален състав, се обработват с тези потенциално отровни субстанции. Таблица 3.6. показва увеличаването на разходите за торове и пестициди от 1970 година насам. През този период средното количество торове и пестициди на акър обработваема земя се увеличава около 25 % (за САЩ).

Екология на почвените микроорганизми

В Първа глава видяхме, че почвените микроорганизми са ключовата връзка в минерализацията на почвата. Те могат да погълнат минерали от скалите в почвата, а също и да разградят органичната материя на мъртвите растения, да освободят отново техните минерали, за да ги използват другите растения. Таблица 3.7. показва формите на микроскопичния живот в почвата, който е от съществено значение за трансформацията на минералите и запазването им в почвата. Всяка лъжичка здравословна почва съдържа комплекс микроскопична екология и присъствието на всяка форма на живот е необходимо за поддържане на почвеното плодородие и минералната трансформация. Минералите, усвоени от гъби и бактерии, може да не са налични за растенията, но миниатюрните хищници протозоа, нематоди и микроартроподи ядат бактерии, гъби, изяждат се едни други и освобождават хранителните вещества в материята на фекалиите си (Ingham, 1985, 1992).
Единият от проблемите с химическите торове и пестицидите, е, че освен опасността за човешкото здраве, те могат да убият и много от горепосочените полезни организми. Торовете подсигуряват небалансиран хранителен приток на тези организми. Торовете могат да произведат големи растителни добиви за известно време, но накрая унищожават почвата чрез разрушаването на баланса на микроорганизмите. Бактериите и гъбичките поддържат целостта на почвата, но накрая почвената ерозия отнася (отмива) още повече хранителни вещества на повърхността и в почвените води.
Пестицидите имат същия ефект върху почвата, като този от свръхупотребата на антибиотици в човешкия организъм. Първоначално тези лекарства изглеждат като панацея, която може да контролира много инфекциозни болести. Скоро става очевидно, че те създават също и резистентни форми на бактерии и разрушават здравословните бактерии в човешките черва. Пестицидите по подобен начин унищожават полезните организми в почвата, правейки път на повече организми, които причиняват болести в растенията. Минералната „храносмилателна система” на почвата е разрушена и тя се деминерализира и става и податлива на ерозия.

Ранно прибиране на реколтата и хранително съдържание

Модерното земеделие е развило растителни видове и техники за прибиране на реколтата, които позволяват плодовете и зеленчуците да се берат преди да узреят. Вероятно най-прословут е доматът „Ред рок” (червена скала), получен чрез генетични проучвания с федерално финансиране в калифорнийските университети. Доматът „Ред рок” е изключително твърд и е възможно да бъде обиран с машини. След това зрее по пътя до пазара и докато е на склад. Този домат, както и много други растения днес зреят след, а не преди обирането, и нямат корени в земята, докато зреят. Минералният състав в растенията като зелен фасул, грозде и много листни зеленчуци се увеличава по време на зреенето, ако растението има достъп до минерали в почвата. Витаминният състав също се увеличава в много растения, докато се доближават до зреенето. Тези нутриенти липсват в храните, когато те се прибират преди узряването им.

Димящият пистолет

Горните факти относно ефекта на модерното комерсиално земеделие за хранителния състав на растенията са известни от десетилетия. Но е много по-трудно да открием реалните измерения на промените в съдържанието на нутриенти в храните от преди години. В едно компютърно проучване на статии в Националната медицинска библиотека в Бетесда, Мериленд, датиращи до 1966 г., не успях да открия и една статия, отбелязваща измеренията на тези промени. Други проучвания описват проблема като цяло, но нито едно не съдържа сравнителни данни. От Таблица 3.8. до 3.13 се посочват известни сравнения за главните категории селскостопански продукти. Данните в таблиците сравняват данни на Министерство на земеделието на САЩ от една изчерпана книга от 1963 г. с информация, която сега е налична в Интернет благодарение на това министерство. Таблиците дават списък на съдържанието на пет минерала, а някои изброяват и витаминното съдържание. Минералите са само тези, измерени през 1963 г. Желязото е единственият микроелемент, измерен тогава, макар че текущите анализи са измерили цинка, молибдена и медта. Министерство на земеделието не измерва хранителните нива на други петнадесет есенциални микроелемента, но ние трябва да предположим, че те следват модела на другите минерали, защото повечето от тях са добавени в индустриалните торове.

Плодове

Таблица 3.8. показва промените в хранителните стойности на някои плодове. Всички нутриенти с изключение на калия и витамин С отбелязват много голям спад. Калият се добавя към торовете. Нелогичната промяна в нивото на витамин С може да се дължи на вариации в използваните образци. Витаминното съдържание на плодовете и зеленчуците варира широко в рамките на сезона, в зависимост от това, кога се берат. Витамините са по-малко податливи на загуба от минералите, защото растенията могат да създават свои собствени витамини, но минералите трябва да се взимат от почвата. Въпреки това съдържанието на витамин А в три плода е спаднало с 66%. Това означава, че вие трябва да изядете три броя от тези плодове, за да си набавите същата витаминна храна, която сте си набавяли с един плод през 1963 година. От минералите микроелементът желязо има най-голям спад – с 57%. Това е ужасяващ знак, защото другите осемнайсет есенциални микроелемента могат да последват същия модел.

Зеленчуци

Минералният състав на зеленчуците също е спаднал като средни стойности във всички елементи, които не се добавят към торовете. Единственото драстично увеличение е фосфорът в ябълките, калият в картофите и желязото в картофите и целината. Фосфорът и калият са включени в торовете, а желязото се добавя към торовете за някои конкретни почви и култури. Съдържанието на магнезия бележи най-голям спад – с 35%.

Зелени листни зеленчуци

Листните зеленчуци са рекламирани буквално във всяка книга за хранене и диети като добър източник на калций. Но те може и да не бъдат вече такива. Съдържанието на калций в тези пет зеленчука е спаднало с 46,4% в последното поколение. Ако изключим марулята айсберг – която и така не е особено добър източник на калций – средният спад е 57%. Зелевите растения, първоначално най-високият източник в списъка, са загубили повече от 85 % от калция си. Отново изключвайки айсберга, желязното съдържание е спаднало с 41,5% и вероятно е индикация за подобен спад и в другите микроелементи.

Бобови култури

Минералното съдържание на бобовите растения не е спаднало така рязко като това на плодовете и зеленчуците, вероятно защото бобовите стъбла се заорават обратно в почвата и така се намалява загубата на минерали в нея. Но все пак, има спад на всички минерали с изключение на калия и фосфора, които се добавят в торовете.

Зърнени култури

Минералното съдържание на зърнените култури спада не толкова систематично, както в гореизброените храни. В пшеницата, най-интензивно отглежданата култура от всички зърнени храни, се наблюдава загуба на всички минерали, дори и в тези, които се доставят от торовете. В по-долу изброените зърнени култури има най-голям спад на калция, с обща загуба 46,5%. Като цяло обаче зърнените храни са по-неподатливи на загуба на минерали от другите култури, защото стъблата им се заорават обратно в почвата.

Месо

Намаляването на минералния състав в телешкото и пилешкото, двете най-често консумирани меса в световен мащаб, не е така драстично, както при растенията. Бихме могли да очакваме някакъв спад, защото животните се хранят с все по-обедняващи на минерали зърнени храни. Но животните, също като хората, имат нужда от минимални количества минерали, за да бъдат здрави, затова би трябвало да очакваме по-постоянни нива. Най-шокиращият спад е във витамин А, изчезнал напълно от телешкото месо, тествано от Министерството на земеделието на САЩ, и 70% намаление в пилешкото. Тиаминът, един от витамините от група В, има спад с 43%. От минералите желязото бележи най-голям спад от 28%. Това може да е знак за подобен спад и в другите микроелементи, които министерството не е измервало. Телешкото месо се препоръчва като железен тоник от няколко века, но явно е загубило това свойство в нашата модерна земеделска система.

Средни стойности

Забележете, че определени нутриенти в някои храни се увеличават, а други намаляват. Увеличаването може да се дължи на минералите в торовете, в добавките, давани на животните, или на различни вариации в образците на тестваните продукти. Въпреки спадовете и повишенията на някои хранителни вещества, средните стойности на минералите бележат нетна загуба. Таблица 3.14. показва средните загуби на минерали за група плодове и зеленчуци. Фосфорът и калият имат най-малък спад, защото се добавят към торовете. Най-голямо намаление има при желязото – зловещ знак, защото и други неизмерени есенциални микроелементи могат да последват този модел. Калцият и магнезият също са намалели значително. Това може да се дължи на комбинация от минералните загуби в почвата и химическото взаимодействие с калиевия хлорид, който е основна съставка на модерните химически торове. Както видяхме по-горе, калият възпрепятства абсорбирането на магнезия от растенията, а хлоридът се комбинира както с калция, така и с магнезия и ги излужва от почвата.

Микроелементи

Както отбелязах при разглеждането на групите храни по-горе, не са събрани никаква данни за микроелементите, освен за желязото през 1963 г. Но имаме доказателства, че двайсет и три микроелемента могат да бъдат полезни за човешкия живот. От всички тях в данните от 1997 г. се съдържа информация само за мед, желязо, молибден и цинк. Успях да открия аналитични данни за някои микроелементи в храните от 1948 г. Проучването е направено от професор Фриймън Е. Беър, от „Рутгърс Юнивърсити”, и данните са публикувани отново в издадената през 1982 г. книга The Survival of Civilization (Оцеляването на цивилизацията) на Джон Хамейкър. Беър дава най-високите и най-ниските стойности от своите собствени и други публикувани анализи, показвайки широкия диапазон, в който тези елементи се появяват в храните, в зависимост от почвата, в която се отглеждат. Таблица 3.16. показва неговите данни, сравнени с данните на Министерството на земеделието до 1997 г. За всички изброени три микроелемента, за всички пет вида храни, нивата през 1997 г. (от анализи през 1992 и преди това) са почти близко или под най-ниските измервания от 1948 г.
Изводите и подсказките от тези данни са изключителни. Първо, тук има твърдо доказателство, че модерните химически аграрни методи ефективно изчерпват есенциални нутриенти от почвата (подобно на природните изкопаеми в откритите рудници) и от храните, които консумираме. Може би още по-важно – ако моделът се окаже верен и за другите двайсет микроелемента, познати като полезни за човешкия живот – ако ядем тези хранителни продукти, това ще доведе цялата ни нация надолу по пътя на недохранването и болестите.

Сравнителни данни от 1914 г.

Единственият източник, който успях да открия за хранителния състав от преди 1948 г., е от трудовете на д-р Хенри Линдлар от 1914 г. Линдлар е магистър по остеопатика (лечение, при което се прилага специфичен масаж – бел. прев.), а също и природолечител, който практикува в Чикаго през първите десетилетия на XX век. Той управлява болница с 200 легла, където прилага лечение за пълния диапазон на човешките болести, включително психически заболявания, прилагайки остеопатични манипулации, хомеопатия, физически упражнения и диети. Линдлар е убеден в абсолютната важност на диетата със здравословни, пълноценни, непреработени храни в лечението на хронични заболявания и ентусиазирано чете научна литература от неговото време за храненето. Той издава четири тома за природна терапия, третият от които е за диетите, където се появяват и данните му за хранителните съставки (Lindlahr, 1914). Линдлар не цитира източник за данните си, затова предполагам, че той, бидейки много мъдър човек, е направил сам проучвания си. За всички четиридесет и пет храни той дава състав на мазнини и карбохидрати, и на минералите калций, хлор, желязо, магнезий, фосфор, калий, силиций, натрий и сяра. За мен бе изумително, че Линдлар е положил толкова усилия, за да анализира тези съставки във време, в което само няколко витамини и два минерала са били познати като съществени.
Естествено, трябва да поставим под въпрос валидността на данните на тези стари, но основни методи на окачествяване на минералните елементи във вещества, които са добре познати на времето. Процесът, все още широко разпространен и днес, е известен от средата на XIX век. Аз го изучавах в колежа в класа за напреднали по химия през 1967 г. Веществото се изгаря и превръща в пепел, и минералното съдържание се анализира с използване на няколко прости химически реакции.
Данните на Линдлар обаче остават съмнителни, защото той или неговият химик очевидно е направил математическа грешка в графиката и всички данни за минералите явно са с разлика от коефициент десет. Като поправим тази грешка, повечето данни попадат в диапазона на изследванията на Беър четиридесет години по-късно (Hamaker, 1982). Данните, които са по-високи от тези на Беър, са в съответствие с известния минерален спад от 1948 до 1992 г. Единствено калцият в данните на Линдлар е доста извън диапазона на Беър. Това може да е съвместимо с намаляването на калция в почвата поради торовете NPK, които лишават почвата от този елемент. Тези торове са въведени в САЩ през първото десетилетие на XX век и оттогава тяхната употреба расте все повече.
Диаграма 3.2. показва тенденцията на минерален спад в няколко храни. Формата на кривата е низходяща парабола, доближаваща се до хоризонтална линия. Бихме могли да поставим под въпрос дали некоректно високите данни за калция от 1914 г. скосяват кривата, но същата форма се появява и за сумата от всеки от двата минерала в графиката, дори и за липсващия калций. Данните от 1948, 1963 и 1992 г. дават същата форма, изключвайки изцяло данните от 1914 г. Една подобна крива описва производителността на всяка индустрия по добив на природни ресурси, като при въглищните мини или петролното сондиране. Производителността започва на високо ниво, докато първите ресурси се извличат, след това спада рязко и после нивата постепенно спадат, докато източниците се изчерпват. Миньорите и сондьорите не могат да върнат обратно ресурсите, за да заместят това, което са извлекли по начина, по който традиционните фермери са го правили хиляди години. Модерното земеделие, като миннодобивната индустрия, не заменя повечето от минералите, които изчерпва, и всъщност експортира много от тях зад граница. Това е индустрия, изчерпваща минералите, която постепенно изтощава земята.

Органични зеленчуци

Нарастващата обществена привлекателност на органичните храни се дължи най-вече на липсата на пестициди в растенията. Дали органично отглежданите плодове, зеленчуци и зърнени храни са по-хранителни от химически култивираните храни, е честа тема на научни дебати. Като цяло земеделските изследвания показват малка разлика в средни стойности между минералния състав на органичните и индустриално отглежданите храни. Анализите обаче са погрешни по две причини. Първо, те обикновено сравняват само основните минерали, като изключват микроелементите. Тъй като основните минерали често се добавят с химическите торове, количествата в индустриалната продукция могат да са равни и дори по-високи от тези в органичните култури. Второ, осреднените данни не дават точна картина. В бедните на минерали селскостопански райони индустриалните култури ще имат по-високо съдържание на основните минерали. В богатите на минерали почви, обогатявани с органични торове, нивата в органичните култури могат да бъдат и по-високи. Ако се комбинират данните, двете тенденции се балансират една друга и двата типа храни очевидно са еквивалентни в тяхната хранителна стойност.

Какво може да се направи за почвата?

Стана ясно, че органичните селскостопански продукти може да съдържат двойно повече минерали от отглежданите с химикали храни. Това вероятно е защото минералите от органичните торове, които неизбежно съдържат широк спектър от минерални нутриенти, се връщат в почвата, за да заместят тези, които са били изчерпани от земеделските култури. Органичното земеделие не прилага и високо концентрирани химически торове и пестициди, които разрушават баланса на микроорганизмите в почвата и я излужват от минерали като калций и магнезий. Но тези методи може и да не са достатъчни, за да се произведат питателните храни, на които нашите баби и дядовци са се наслаждавали в тяхната младост. Къде можем да намерим баланса, широкоспектърни, богати на минерали торове, за да възстановим това, което е изчезнало през последния век? Отговорът може да е в камъните, дребния чакъл и едрозърнестия пясък.
През XIX век германските фермери използват камъни, третирани със сярна киселина като тор (Ebeling, 1979). Повечето скали съдържат пълния спектър минерали, които са присъщи за почвата. Камъкът е природната връзка в хранителната верига на сушата (вижте Първа глава) и естествена храна за бактериите. Идеята за торове от камъни и пясък е модерният отговор на някои органични фермери, базиран на възкресяването на труда на германския агроном от ХIХ век Юлиус Хензел.
Хензел публикува класическия си труд Bread from Stones („Хляб от камъни”) през ХIХ век и днес това се възприема като основа на органичното аграрно движение. Хензел открива обогатяващите и подобряващи свойства на скалния прах като млад, когато работи като мелничар. Той забелязва, че малки камъчета в брашното биват смлени и се отлагат като каменен прах на дъното на мелницата. Хрумва му да разпръсне този прах в почвата на своята зеленчукова градина и за негова изненада вижда, че растенията избуяват и стават по-жизнени и по-здрави. Той повтаря експеримента си с овошки и открива, че дърветата, които преди са раждали малки и червиви плодове, започват да дават продукция с по-големи размери, без насекоми и червеи. Скоро и при наторяваните с каменен прах зеленчуци не се откривали зарази от насекоми, вероятно защото минералите от скалите подобрявали имунитета на растенията. Хензел започва да продава тор „каменно брашно” в Германия и критикува нарастващата употреба на NPK като антинаучна. Макар микроелементите по негово време да не са били открити, той посочва тяхното съществуване. Хензел отбелязва, че фосфорът и калият, макар и да присъстват в най-големи количества в минералния материал на растенията, оставящ след изгарянето им до пепел, съвсем не са единствените. Други, все още безименни минерали, представляват значителна част от растителната пепел. Хензел издига теорията, че тези минерали подсигуряват основната и най-важна храна за растенията и че NPK торовете накрая могат само да разрушат почвеното плодородие и да произведат болни растения с последващ минерален хранителен дефицит и при хората. Сравненията на храните в таблиците в тази книга са реално доказателство за теорията му.
Атаките на Хензел предизвикват гнева на индустрията на химическите торове в Германия, която вече влага милиони долари годишно в началото на миналия век. Той е изтласкан от бизнеса, книгата му е изтеглена от книжарниците и библиотеките. Едно копие е преведено на английски и издадено в САЩ през 1984 г. Тя скоро е изчерпана, но когато авторските права изтичат, няколко малки издателства в САЩ започват да я публикуват. Един атестат от немски вестник, препечатан в книгата, показва вида на резултатите, типични за каменните торове:
Резултатите на нивите показват, че много охулваното каменно брашно има своите отлични качества. Г-н Кирхер е отглеждал ечемик и пшеница на различни ниви, наторявани с този материал, което абсолютно трябва да убеди и най-скептичните в полезността на този тор. Първо, не само стъблата са значително по-високи и силни от наторяваните с други материали, но и зърната са средно с една трета по-дълги. Г-н Кирхер е оставил в редакцията на този вестник няколко класа пшеница и ечемик от нивите си, за да покаже разликата, а също и от съседни ферми, които не са наторявани с тора на Хензел. Който се интересува от тази тема, а всеки фермер би трябвало да прояви интерес, може да провери класовете в нашия офис (Hensel, 1991).
Всеки фермер, включително и вие, ако отглеждате зеленчуци в задния си двор, действително трябва да се заинтересувате. Растенията, посочени по-горе, израстват по-силни и здрави, защото имат по-високо минерално съдържание. Такива растения са и по-питателни и би трябвало да бъдат от изключителен интерес днес, докато нашето общество се сблъсква с нарастващ глад в минералното хранене.

Заключение

Цялата информация от тази глава документира спадането на минералния състав в нашата храна, заради модерните аграрни методи. Нашето хранене днес – дори и здравословно, с много плодове и зеленчуци – не може повече да ни снабдява с минералите и витамините, които са били налични за нашите предци. Няколко минерала са отбелязали 20–30% спад в последните трийсет години. За да разберем въздействието на този факт върху нашето здраве, помислете как ще се почувствате, ако намалите с 20–30% калориите, или протеина, или други ключови хранителни съставки. Подобен спад в ключовите минерални хранителни съставки определено ще има вредно влияние върху вашето здраве. Може би най-драматичната информация по-горе, в Таблица 3.16., показва огромния спад в микроелементите, всеки от които е от съществено значение за поддържането на здравето. В следващата глава ще бъдат посочени последните тенденции в разрастването на заболяванията, които са свързани с минералното хранене, както и ще бъде обяснено защо модерната медицина не прави нищо, за да се справи с причините на тези болести.

Из „Чудодейната сила на минералите, хранителните съставки и елементите”

Книгата можете да поръчате тук!