Hа 6 април се навършват 15 г. от историческата реч, с която цар Симеон Втори обяви влизането си в политиката. През 2001 г. от поляната в двореца “Врана” той произнесе прословутата реплика: “Не по-късно от 800 дни прочутото българско трудолюбие и предприемчивост ще променят живота ви...”
След което Симеон създаде НДСВ - първо като движение, което после се трансформира в партия. Партия, която от рекордна подкрепа през 2001 г. падна до под 1% на последните парламентарни избори миналата година.
Както често се случва в българския политически живот, за няколко години НДСВ многократно се разцепи.
Първо излезе НИЕ, после “Новото време”, а накрая и “Българска нова демокрация”.
Къде са днес бившите царисти? Колко от тях са активни в политиката, кои са се върнали към професиите си и кои са се отдали на нови занимания? Това ще ви разкаже “24 часа” в поредицата “Царските хора днес”. 
Бившата зам.-шефка на парламента мечтае да напише роман и да измине пътя Камино
Тя има две мечти - да се научи да свири на пиано и да извърви пътеката на поклонниците в Испания Камино. И докато втората още е само на теория дори в плановете ѝ, то първата е на път да се реализира. Вече са ѝ подарили партитури, записала се е на уроци и е намерила място за пианото вкъщи.
Това са мечтите на бившата зам.-шефка на Народното събрание от НДСВ Камелия Касабова - свързани с всичко друго, но не и с политика. 7 години след излизането си от парламента тя продължава да е със също толкова натоварена програма, както през двата мандата в 39-ото и 40-ото НС. Но вече сама определя приоритетите си и успява да “открадне” по някоя минута и за себе си. А усмивката все по-рядко слиза от лицето ѝ.
Като доктор по право и
професор по
търговско право
в Софийския университет Касабова посвещава основната част от времето си на студентите. Преподава и банково право в УНСС. Написала е десетки студии и монографии. Все занимания, които не прекъсва и през двата мандата в политиката, но днес са ѝ приоритет. Освен това е председател на Помирителната комисия за платежни спорове, на която се гледа като на “банков омбудсман”, както и зам.-шеф на Арбитражния съд при Българската стопанска камара.
Радва се, че политиката е останала зад гърба ѝ. “Освободих се от многото работа, отговорност не само за своя, но и за чужда вина, от нездрави междуличностни отношения. Не съм създадена за политика. Бях част от онзи проект, водена от красивата илюзия, че страната ще се промени. Мислех си, че колкото повече работа свърша, толкова по-високо ще бъда оценена. Един ден Соломон Паси ми каза: “Няма значение какво си направила през деня, ако вечерта не са те дали по телевизията.” Май се оказа прав. Публичните изяви не бяха силното ми качество и това се отрази на представата за мен, или по-скоро на липса на такава”, е равносметката на Касабова. Само формално още е член на НДСВ. 
Категорична е, че не би се върнала към политиката за нищо на света. “Не бих заменила свободата на душата си с омразата на хората само защото съм част от властта.” В онези години често хора по улиците демонстрирали неприязън. И разказва една колкото смешна, толкова и тъжна история: “Тичам една сутрин в Южния парк, когато едро куче се отскубва от господаря си и се нахвърля върху мен. Той е зачуден и притеснен, а после чувам да казва на другите: “Никога не го прави, ама
като видя оная от
парламента, му
замириса на лошо.”
Сега си разхождам кученцето и съм приятелка с всички кучкари от “Лозенец”. Даже участвам в сутрешните коментари за някои от сегашните политически играчи.” 
В никакъв случай сега не е с повече свободно време, но свободна да го прекара така, както ѝ харесва, без да се притеснява какво ще кажат околните. Най-голямата ѝ страст остават пътуванията по света, катеренето по планините, опознаването на нови хора. “След политиката намерих много нови приятели, с които ме свързват еднаквите неща, които харесваме и ценим в живота. Странното е, че повод да преоткрия чистотата на планината беше нещо нечисто от политиката. Бях отскоро в парламента, неподготвена за ударите, прочетох отвратителна, дълбока неистина за себе си в един седмичник. Полудях и дни наред не можех да си намеря място. Здравият инстинкт ме отведе на Витоша, което от десетилетие не бях правила. И вече не се разделих с планината”, разказва тя. Неотдавна дори
изкачила 6 планински върха
у нас плюс Олимп в Гърция само за едно лято. Тази есен обиколила Странджа и Родопите. Травмите не я отказват, но ѝ навяват мисли най-после да поеме по Камино.
Двамата със сина ѝ Огнян си споделят страстта към пътешествия и планират скоро да предприемат екзотично пътуване. “Той е достатъчно голям, за да иска да прекарва времето с майка си. Общуваме по-скоро като приятели. Съветник съм в любовта. Иронизира ме за труда, който съм положила, и затова, че въобще не съм бизнес ориентирана”, усмихва се Касабова.
Мечтае и да напише роман. Пише непрекъснато, за последните 16 г. има осем книги и още толкова в съавторство. Но признава, че за романа на живота още не е готова. “С годините малко помъдрях, станах по-смирена, търся бога в хората около мен, а не в книгите. Но не е достатъчно, за да занимавам другите с хрумванията си. Ако някога напиша този роман, няма да е за времето в политиката. Центърът ще бъде любовта или нейната липса, малко в есеистична форма”, споделя юристката. Описва го нещо като “Историите и теориите на един пигмалион” на Тончо Жечев.
Непрекъснато чете, обича киното, обучава се в различни медитативни практики. Или потъва в някаква тема, която я е докоснала, и започва да я изследва. Например миналата есен, докато обикаляла Странджа, я завели в един параклис на богомилите. “Построен на поляна между редица от дървета - казват, че по заръка на Ванга. И там, на поляната, където са били изгорени последните богомили, сцената оживя. Като се върнах, започнах да чета всичко, писано за тях, издирвах в БНТ документални филми. Насред Странджа трябваше да осъзная, че са вълна от напреднали, велики души, внесли в Европа духа на Ренесанса”, вълнува се Камелия Касабова. 
Коментари (0)
Вашият коментар