Апокалипсисът не е най-страшното

Когато прочетох в анотацията на тази книга, че "вирус, по-опасен от зика, заплашва олимпиадата в Рио", очаквах апокалиптичен роман, използващ множеството конспиративни теории, че повечето страшни болести днес са всъщност създадени от човека биологични оръжия.

Но Йордан Свеженов, който наложи оригиналния си и пародиен стил още с "Революция с аритмия" и "Анархия на три морета", ме изненада приятно. "Последната олимпиада" отново разисква наболели въпроси и даже бих казала, сякаш предрича бъдещи световни проблеми. Свеженов обаче не го прави с тон, всяващ страх, или със самочувствие, че ни разкрива секретна информация, а така, както умее най-добре – с пародия.

Авторът забърква невероятна история от смъртоносен вирус в Рио де Жанейро, ядрено оръжие в Украйна, германски самолет, който изчезва безследно над Черно море, и първата Циганска империя, обявяваща своята независимост на Балканите.

Докато чете този роман, човек на моменти наистина си мисли, че Апокалипсисът не е най-страшното, което може да ни сполети. Свеженов преплита съдбите на неонацисти, терористи и мафиоти с тези на алчни депутати и обикновени измамници – някои от които дори се опитват да продадат на старо личната лимузина на Тодор Живков. Авторът поставя героите си в такива ситуации, които биха ни разплакали в реалността, но всъщност ни разсмиват до сълзи.

"Последната олимпиада" е ценна, защото в нея Свеженов поставя сериозни въпроси за днешното общество и нерозовото бъдеще, което ни чака, но го прави с хумор и непринуденост. А това не е ли всъщност най-правилният начин да се приема всичко трудно в този живот.