Книгата възражда спомена за старите традиции на Свободното масонство, единствени запазени следи от които са многобройните произведения на изобразителното и приложното изкуство от епохите на Ренесанса и барока. Стъпвайки на тях, то изследва идейния замисъл на създадения в духа на новите традиции на Свободното масонство „Рокфелер център” в Ню Йорк, който е един от големите архитектурни, художествени и идеологически паметници в САЩ.
„Рокфелер център” е една от главните архитектурни, стопански и културни забележителности на Ню Йорк. Построен е в центъра на Манхатън от Джон Рокфелер-син през 1931–1939 година и се състои от 14 небостъргача с обща площ от 89 000 кв. м. Главният му архитектурен символ е централната GE Building, която има специфична стъпаловидна форма. Основни художествени символи са релефът на Мъдростта над централния вход на тази сграда и намиращата се под него монументална позлатена статуя на Прометей. В пространството между тези две произведения на изкуството всяка година се издига коледната елха на Ню Йорк, което превръща мястото в централно за града.
Трикрилният главен вход на GE Building е украсен с троен витраж и троен релеф, изработен от американския скулптор Лий Лори (1877–1963) в характерния за 30-те години на миналия век стил Арт Деко. В него се откроява фигурата на възрастен мъж с брада, наречена „Мъдрост” във връзка с надписа отдолу: „Нека с мъдрост и познание бъдеш утвърден завинаги”. Последният обаче не звучи абстрактно, а като обръщение към някаква конкретна индивидуалност. 
Фигурата на Мъдростта е разположена сред облаци, откъдето гледа строго, спокойно, сериозно и невъзмутимо. Тялото й е солидно и с открояващо се присвито, издадено напред коляно. Лявата ръка сочи настрани, а в противоположната посока се вее мощна дълга брада, с което се внасят баланс и хармония в композицията. Подобно на бог мъжът носи на главата си златен ореол, проникващ нагоре към рамката на входа.
В релефа най-силно впечатление прави златният пергел, който мъжката фигура държи в ръка. Той е разтворен надолу и обхваща цялата горна рамка на входния златен стъклен витраж. Едното рамо на пергела докосва горния му ъгъл, където достига стълба, издигаща се от подножието непосредствено над главния вход на Центъра. Тя пресича през средата голяма стилизирана сфера, заемаща по-голямата част от повърхността на витража. В противоположната страна има втора, по-малка сфера, в чийто център е забито другото рамо на пергела. Смисълът на композицията е преход от едната сфера към другата чрез посредничеството на златната стълба и пергела. 
Особено забележителен е жестът на показалеца на дясната ръка на мъжа, който много оригинално сочи към мястото, през което влизат повечето посетители на Центъра. Той създава впечатлението за някакво послание, отправено към тях. Косо надвесената към земната повърхност фигура на брадатия мъж само засилва това впечатление. С този жест обръща вниманието на всеки, че влизането му в сградата представлява символично изкачване по златната стълба и пренасяне от долната сфера към горната, която е по-малка. Мощният жест на показалеца на протегнатата настрани ръка на мъжа указва посоката на този преход, която е загатната и от дясното рамо на пергела. С други думи на всеки посетител на „Рокфелер център” се отправя посланието, че е призван да се издигне от земната сфера към една по-висша такава, обитавана от мъжа с пергела. Това, че втората е разположена в облаците, означава, че е божествена, а въпросният мъж – Бог!
Встрани от централната фигура има други две фигури, които са по-малки, хоризонтално разположени и не така забележими. Лявата е мъжка и от стилизиран облак се спуска към сфера долу на земята, която обгръща с ръце. Тя се провиква, опирайки се с коляно на земната повърхност. Дясната фигура, напротив, няма нищо общо със земята. Тя е женска и сякаш отлита от земята. Разположена е в облаците без никакъв контакт с долната повърхност и сякаш плува в някакъв въздушен, неземен елемент. Лявата й ръка е протегната напред и нагоре в жест, с който сякаш се сбогува. Отличителна особеност е и тази, че женската фигура и другата в центъра носят стилизирани златни ореоли или корони на главите си, докато при малката мъжка фигура такъв липсва. 
Връзката между иконографиите на Мъдростта в „Рокфелер център” и на Бог Отец в християнското изкуство
Иконографията на Мъдростта от релефа в „Рокфелер център” напомня на тази на християнския Бог Отец. Втората е древна и за първи път се появява около 5. в. сл. Хр. Съществуват няколко нейни типа, на един от които главен атрибут е пергелът. С него Бог сякаш оразмерява Земята, заради което е наречен Създателят. Втори тип иконография е тази, на която основният атрибут е тронът. В различните случаи той е с различна форма като често е инкрустиран с глави и крака на зверове. Бог седи на него винаги със сериозно изражение, при което най-често е възрастен и с дълга брада. В много от случаите на този тип иконография отличителни черти са земната сфера, върху която често има кръст, книгата или жезълът. Често Бог е заобиколен от четирите апокалиптични животни бик, лъв, орел и ангел, както е представен в библейските Откровение на Йоан и Видение на Езекиил.
Трети тип иконография е тази, на която местоположението на Бог Отец е в облаците или както е прието да се казва, на Небесата. Той е сам или заобиколен от останалите членове на Троицата, ангели, четирите апокалиптични животни или други. При всичките три изброени вида иконографии неизменно се повтаря жестът на ръката, който сочи неопределено настрани или нагоре. Именно той е главната иконографическа особеност на Бог Отец! С него се указва посоката настрани или нагоре, значението на което е едно и също. Това става чрез цялата ръка, показалеца или събраните показалец и среден пръст.
Последният жест само изглежда благославящ, но всъщност смисълът му е друг. В много от случаите обаче Бог Отец деликатно показва среден пръст или събраните два средни пръста на едната ръка. Последните два жеста са много характерна черта на неговата иконография. Характерен е също и загадъчният му поглед, насочен настрани или нагоре, и обикновено избягващ този на зрителя.
Както личи по всичко черти от всички тези иконографии на Бог Отец са използвани за направата на релефа над входа на „Рокфелер център” в Ню Йорк. Той очевидно съчетава техни елементи, като например пергелa, който е взет от първата иконография, земната сфера, взета от втората (в случая тя е без християнски кръст, а оригинална добавка е втората, по-малката сфера в горния край на витража), и от третата – облаците, сред които е разположен Бог. Така централната фигура над входа на „Рокфелер център” се явява синтетична или събирателна от няколко иконографски образа на Бог Отец. Нейната иконография особено набляга на атрибута пергел и жеста „настрани”, който се повтаря и при двете ръце. При едната той е насочен надолу, а при другата настрани. 
Това показва, че същинският прототип на фигурата на Мъдростта от релефа в „Рокфелер център” не е абстрактното понятие мъдрост, а образът на Бог Отец, който освен всичко друго може да бъде считан за превъплъщение на мъдростта. Той се явява централен в християнската и еврейската религия, а също така и в идеологията на Свободното масонство. Последното нарича Бог Архитект и Създател на Вселената, което обяснява произходa на основния му символ – пергелa. В древноегипетската религия ролята на Бог Отец играе бог Озирис. Другите две фигури от релефа в „Рокфелер център” в такъв случай трябва да бъдат считани за образи на останалите двама членове от Светата Троица, а именно на Бог Син и Бог Дух. Официално те се наричат с имената Звук и съответно Светлина.
„Рокфелер център” като въплъщение на идеята за Бог
Строежът на „Рокфелер център” в Ню Йорк е замислен около началото на 30-те години на XX в. от Джон Рокфелер-син (1874–1960) и негов екип от архитекти, оглавяван от Реймънд Худ (1881–1934). Той е предшестван от идеята за строеж на нов комплекс на Метрополитън опера през 1928 година на същото място. Планът за това на архитекта Бенджамин Морис (1870–1944) обаче не се осъществява заради срива на Нюйоркската фондова борса през 1929 г. и последвалата финансова криза. Тогава с реализацията на идеята се заема Джон Рокфелер-син, който решава да построи свой собствен център на свободното място. За това той казва: „Беше ми ясно, че пред мен имаше само две възможности. Едната бе да изоставя проекта, а другата бе да продължа сам по-нататък с ясното съзнание, че трябва да го реализирам и финансирам сам.” (Оkrent, Daniel, Great Fortune, Penguin Books) Така в началото на 30-те години се поставя началото на изграждането на „Рокфелер център”, който според някои е най-големият частно финансиран строителен обект на ХХ в.
Сравнението с неосъществения план на Бенджамин Морис за нова Метрополитън опера показва, че по всяка вероятност идеята за стъпаловидната форма на GE Building е заимствана от него, а не принадлежи на екипа на Реймънд Худ. Тя е загатната във формата на неговите две челни сгради, които имат стъпаловидно издигащи се фронтални и странични секции. От там идеята е заимствана и превърната в централна в първоначалния вариант на плана на Рокфелер от 1931 г. По-късно той търпи промени, които обаче не касаят формата на GE Building.
Външната форма на GE Building е от основна важност за „Рокфелер център”, защото в архитектурно отношение наподобява божествен трон! Подобна на нея е формата на йероглифа, с който се означава бог Озирис – египетския аналог на Бог Отец. Той има вид на трон, който в някои случаи е допълнен с око, а в други с око и седящата в профил фигура на Бога.
Подобни на трон са и външните очертания на GE Building, образувани от нейните стъпаловидно издигащи се фронтални и странични секции.
В още по-голяма степен този символ е застъпен при Изис, която е съпруга на Озирис и майка на Хорус. Всичко в нея е свързано с трона! Първо името Изис означава трон! Второ, йероглифът й също е трон, но допълнен от змия.
Трето, тронът е основният й арибут. Тя седи на трон и носи трон на главата си вместо корона. Т.е. тя има трон под и над себе си! Често при това положение тронът й се състои от три стъпаловидно издигащи се секции, върху първата от които стъпва, на втората седи, а на третата обляга глава. По този начин тя се превръща в олицетворение на трона. При едно друго типично за нея положение, при което коленичи, цялото й тяло приема формата на трон с долна секция – краката, средна – торсът, а най-високата е главата, върху която е короната от трон. Така всичко във фигурата на Изис е свързано с трона – буквално от главата до петите. На трон тя седи и когато кърми Хорус в ролята на Изис Лактанас или Създателката на човека.
Със своите пет странични, стъпаловидно издигащи се секции GE building наподобява именно трон. При предната подобна на нея и композиционно допълваща я сграда от комплекса, която в известно отношение се явява негово лице, те обаче са точно 3. Толкова са и секциите на троновете на Озирис и Изис. От друга страна, оригинално общият брой на сградите от комплекса е 14, колкото са и частите на разкъсаното тяло на Озирис според египетската митология. В античния трактат „За Изида и Озирис” Плутарх разказва за злия Тифон, който убива брат си Озирис. Той го примамва и затваря в ковчег, който изхвърля в морето. Изис търси и намира ковчега с трупа на съпруга си, но Тифон го отнема и разкъсва на 14 части, които разпръсва из цял Египет. Изис пак търси съпруга си и намира всяка от 14-те части, които погребва всяка на отделно място. Членът му обаче, както предава Плутарх, не намира, защото след разкъсването е „хвърлен веднага във водата и изяден от рибите лепидотус, фрагус и оксиринхус. Това са рибите, от които египтяните се гнусят най-много”.
Из „Рокфелер център” в Ню Йорк и тайните жестове на масонството”
Книгата можете да поръчате тук!
Коментари (0)
Вашият коментар