Здравей, мила Ани! Моят проблем е това, че съм много комплексирана. Днес, когато отидох да се запиша в новото даскало и видях всички хубавите момичета, осъзнах, че приличам на слон. Аз отдавна искам да отслабна, но нямам волята. Не ям много манджа, но ям МНОГО сладко. Четох ''Тина и половина'' и с героинята супермного си приличаме. Още повече, като вървя по улицата, все си мисля, че ме обсъждат, самочувствието ми е направо под нулата. Миналата година се имах за мацка, защото ме заглеждаха, докато не станах 60 килограма. Сега ще съм осми клас, но как да се справя със самочувствието и килограмите си?
С изречения като „Приличам на слон" няма как да се чувстваш добре. Разбираш ли как тези мисли и твърдения влияят зле на емоционалното ти състояние и оттам - на поведението ти. Тина от романа има страхотно чувство за самоирония. Полезно е да я имаш, но не и в степен, в която би ти попречила на самоусещането. Започни оттам - да мислиш по-положително за себе си. След това ще се почувстваш по-добре, по-мотивирана да се справиш със ситуацията и по-концентрирана върху потенциално решение. Когато започнеш да виждаш резултатите, ще ти се повиши позитивното усещане, че можеш да се справиш сама! Защото моята помощ е дотам, докъдето започва твоето лично усещане, че нещата са в твои ръце. Аз не бих могла да дойда и да те спра да ядеш сладко, ако ти самата не го решиш. Аз не бих могла да дойда и да ти кажа „сега мисли позитивно", ако ти самата не усетиш потребност от това. Но бих могла да те посъветвам да се опиташ! Имаш ситуация „искам да отслабна", имаш и решение: „Ще ям здравословно, ще намаля сладкото и ще спортувам!" И всичко това с емоцията „Аз обичам тялото си", а не „Аз наказвам тялото си". Успех!
Баща ми
Здравей, Ани. Пиша ти това писмо, защото ми омръзна от тази тежест в гърдите ми. Преди две седмици разбрах, че баща ми си пише съобщения с някакъв Мишо. Когато реших да ги прочета, разбрах, че той изневерява на мама. Идваше ми да се разкрещя, да избухна в бесен плач, но успях да запазя самообладание. Не можех да повярвам на това. Мама и тати са женени от 10 години. Толкова са влюбени, обичат се. Никога не са си разменили лоша дума. Ани, всяка вечер плача и се окуражавам да говоря с него. Но на сутринта нещо в мен ме спира и не мога да обеля и дума. Писна ми да плача, да се измъчвам. Моля ти се, Ани, много те моля - помогни ми! Няма към кого другиго да се обърна.
Кристина, 11г.
Отговорът на този и други въпроси към психолога Анна Жукивская четете в новия брой на списание "Хай клуб".
Коментари (0)
Вашият коментар