Полезна храна от полето и гората

България притежава огромно богатство от диворастящи растения. По традиция народът ни използва значителна част от тях с лечебна цел – билките. Малко от тях се използват за храна – гъби и горски плодове. Въобще не се използват като хранителни източници много растения, в чиито листа, стебла, корени, цветове и семена се съдържат белтъчни вещества, въглехидрати, витамини, минерални вещества. А можем сами да си ги набавим при една приятна разходка в планината, по полето, в гората. Целта на книгата на Пенчо Далев „Диворастяща храна” е да запознае хората с полезни диворастящи растения, които могат да намерят място на нашата трапеза.

Всяко растение е описано подробно, указани са разпространението, полезните му съставки и как може да се използва като храна. Дадени са рецепти за приготвяне на различни блюда – салати, супи, пюрета, сосове и др.

В книгата са описани над 100 растителни вида, някои от които по-широко разпространени у нас и добре познати, а други непознати и трудни за определяне от неспециалисти. Включени са подробни описанията на растенията, данни за разпространението им по света и у нас, за съдържанието на основните вещества, които определят полезността им, отбелязани са и възможните рискове от консумацията на някои растителни видове. Приложени са значителен брой рецепти за приготвяне на различни ястия. За всяко растение са посочени лечебните му качества и приложението му от народната медицина.

Вратига (Tanacetum vulgare L., Chrysanthemum vulgare Bernh.)

вратика, оборчлива билка, ветриче, глистава трева, рошава кадънка, свирка

Английски – tansy; руски – пижмa

Семейство Сложноцветни – Asteraceae

Описание. Вратигата е тревисто многогодишно растение с голям брой изправени стъбла, голи или влакнести, разклонени в горната част, гъсто облистени, високи 40–160 см. Листата са с елиптични, последователно разположени, отгоре тъмнозелени, отдолу по-светли, най-долните на дълга дръжка, горните приседнали или почти приседнали, дълги 15–25 см, широки 5–10 см. Цветовете са оранжево-жълти, цветните кошнички са събрани в голям брой (до 100) гъсти сложни щитовидни съцветия по върховете на разклоненията, 8–11 мм в диаметър. Цъфти през юни–септември. Плодовете са дребни, продълговати, дълги 1,2–1,8 мм, без хвърчилка. Цялото растение излъчва силна, характерна миризма и притежава горчив камфоров вкус. Коренището е хоризонтално, многоглаво.

Разпространение. Вратигата е широко разпространено растение в цяла Европа, Северна Америка и Австралия. Предполага се, че произхожда от Югоизточна Европа. У нас се среща из цялата страна до 2000 м н.в., по тревисти, буренясали места, край огради и пътища, из храсталаци и горски поляни, край сипеи и по бреговете на реките и по скалистите места. Отглежда се и като градинско растение.

Съдържание. Вратигата е богата на биологично активни и ароматни вещества: съдържа етерично масло, алкалоиди, дъбилни вещества, флавоноиди, горчиво вещество, органични киселини и др. Етеричното масло може да се извлече чрез дестилация с водни пари. То е жълтеникава течност, постепенно потъмняваща на въздух, с камфороподобна, тежка миризма. Главна съставка на маслото е кетонът туйон – до 70% от маслото. Съдържа още терпени, туйол и борнеол.

Използване като храна. Като хранително растение вратигата се използва като подправка и ароматизатор в сладкарството. При приготвяне на кексове, пудинги, кремове и други сладкарски произведения тя успешно може да замени канелата. Винопроизводителите я използват за обогатяване на аромата на виното и другите алкохолни продукти. Пивоварите я използват като заместител на хмел.

Ароматизираща смес с вратига. 100 г сухи цветове и листа от вратига, 25 г риган (сушат се на сянка при стайна температура) се нарязват на ситно и се смесват с 25 г дъбова кора, нарязана на парченца с големина 1–2 см. Сместа се залива с вряла вода, похлупва се и се оставя така 5–6 часа. Отварата се прецежда и се съхранява в стъклени бутилки на хладно. Използва се за ароматизиране на тестени изделия (добавя се към тестото), салати и месни блюда.

Плодов ликьор с вратига. 10 г сухи цветове на вратига се заливат с 500 мл вряла вода и се варят 5–10 мин. Отварата се прецежда, охлажда се, добавят се 50 г захар, разбърква се до разтваряне на захарта и се добавя 1 л водка. Добре е преди консумация ликьорът да престои няколко часа в хладилник. Сервира се охладен.

Вратига на прах. Сухите цветове на вратигата се смилат в блендер, пресяват се от едрите частици и прахът се съхранява в добре затворени съдове на тъмно и хладно място. Използва се за ароматизиране на месни супи и готвени блюда. Подправката е много подходяща за блюда от дивеч.

Вратига на прах с червен пипер. Смесват се 1 ч. ч. прах от вратига и 1 ч. л. червен пипер. Сместа е подходяща за ароматизиране на сосове, заливки и месни блюда.

Ароматизиране на вино с вратига. 5–10 г сухи цветове от вратига се поставят в торбичка от марля и торбичката се потапя в 1 л вино (за предпочитане бяло вино). Съдът се затваря добре и се оставя за 24 часа, като се разклаща от време на време. След това торбичката се изважда, изстисква се във виното, разклаща се и се оставя още 1–2 часа преди консумация.

Лечебни качества. Вратигата се употребява широко от народната медицина главно като запарка от горните стъблени части с цветовете. Действа антисептично и спазмолитично, но се употребява преди всичко като противоглистно средство. Прилага се при проблеми с храносмилането, при липса на апетит, метеоризъм, запек, стомашни колики и кървави диарии, като диуретично средство, при подагра, при малария, възпаления на пикочния мехур и бъбреците, при пясък и камъни в бъбреците, при нервни смущения. Чай от вратига увеличава амплитудата на сърдечните съкращения, забавя ритъма на сърцето, повишава артериалното налягане. Етеричното масло се употребява при заболявания на черния дроб и жлъчния мехур – то усилва отделянето на жлъчен сок. Терпеновите вещества предпазват кръвоносните съдове от спазми и стеснения, като отпускат гладката мускулатура. Те предпазват и от слепване на тромбоцитите (тромбози). Под формата на запарка за бани се прилага при болки в ходилата и ставни болки, а също така като компреси при контузии. Препоръчва се за измиване на главата при пърхот. Употребява се и във ветеринарната медицина.

В някои европейски страни са проведени проучвания върху голям брой пациенти доброволци с мигрена и се установява, че 70% от тях се чувстват по-добре, след като изяждат 2–3 пресни листа от вратига всеки ден. Затова вратигата е обявена за алтернатива на хапчетата срещу мигрена.

Върбовка, теснолистна (Chamaenerium angustifolium L., Epilobium angustifolium)

Кипрей

Английски: Fireweed, Rose Bay, Great Bay, Willow-herb; руски: Иван-чай.

Семейство Пупалкови – Onagraceae

Описание. Теснолистната върбовка е многогодишно тревисто растение. Стъблото е кръгло или леко ръбесто, изправено, неразклонено или слабо разклонено, гъсто облистено. Високо е от 30 см до 2 м. Листата са дълги 4–15 см и до 3 см широки, тънки, последователно разположени, ланцетни, заострени, приседнали или с къси дръжки. Листата му приличат на листата на върба, откъдето произлиза българското и едно от английските му названия. Цветовете са розово-червени – цикламени, понякога бели, рядко бели, на дълга дръжка, едри, до 2 см дълги и до 3 см в диаметър, събрани във връхни гроздовидни съцветия. Цъфтежът е продължителен – когато долните цветове са дали зрели плодове, връхните продължават да цъфтят. Цъфти юни–септември. Плодът е дълга до 8 см кутийка, в която се съдържат продълговати семенца, снабдени с хвърчилка. Коренището е дебело, дълго, разклонено и пълзящо.

Разпространение. Растението се среща из цялата страна по влажни, каменисти места и сипеи, край потоци и брегови стръмнини, по насипи и канавки, из сечища и пожарища във всички планински места в близост до борова или смърчова гора до 2000 м н.в. Забележително е, че това е първото растение, което се появява след горски пожарища, откъдето идва и английското му наименование – Fireweed (огнен, пожарен бурен). Среща се в цяла Европа, Азия и Северна Америка.

Съдържание. В листата се съдържат витамин С, дъбилни вещества и много микроелементи: желязо, никел, мед, манган, титан, молибден и бор. Корените са богати на скорбяла.

Използване като храна. Младите стъбла и листа се употребяват като салата, супа и чай. Корените са сладки и могат да се консумират и в суров вид или като подправки към супа и различни други менюта.

Салата от теснолистна върбовка. 100 г млади стъбла и листа се попарват с 1 л вряла вода, похлупват се за 5–10 мин, след което водата се отцежда, добавя се 1 глава лук, нарязана на ситно, 1–2 супени лъжици настърган хрян, посолява се на вкус и се разбърква добре. При поднасяне може да се гарнира със сметана или майонеза.

Ловджийска салата от теснолистна върбовка. Млади стъбла и листа се нарязват на много ситно, прибавят се и няколко ситно нарязани листа от киселец, посолява се и се размесва добре. Салатата се гарнира с доматен пикантен сос или с горчица.

Супа от теснолистна върбовка. 100 г млади стъбла и листа от теснолистна върбовка, 100 г млади листа от коприва, 100 г листа от киселец се нарязват на ситно, размесват се и се попарват с 1 л вряла вода. Похлупват се и се оставят 5–10 мин, след което водата се отцежда и сместа се задушава с 30–40 мл олио. Отделно се настъргват на ренде 1 средно голям морков и 1 средно голяма глава лук. 2 средно големи картофа се обелват и нарязват на малки парченца с големина 0,5–1 см. 1,5 л вода се поставя да заври, всички продукти се изсипват във врящата вода и се вари до омекване на картофите. Малко преди да завърши варенето, супата се посолява на вкус и се прибавят 1–2 с. л. настърган хрян или горчица.

Подправка за супа от теснолистна върбовка. Равни количества листа от теснолистна върбовка, киселец и медуница се изплакват със студена вода, нарязват се на ситно, осоляват се (5–10% сол към общото тегло) и сместа се претрива между дланите. Тази смес може да се съхранява дълго време в хладилник. Използва се като подправка към месни и зеленчукови супи.

Лечебни качества. Теснолистната върбовка се прилага в народната медицина като противовъзпалително, омекотяващо, ранозаздравяващо и кръвовъзстановително средство. В последните години много се говори и пише за лечение и профилактика при рак на простатата и на пикочния мехур с теснолистна върбовка. Чай от растението се препоръчва на всички мъже, които страдат от проблеми с простатата.

Гингер (Onopordum acanthium L.)

магарешки бодил, камилски бодил, магарешки трън

Английски – Thistle, Scotsh thistle, Cotton thistle; руски – татарник колючий

Семейство Сложноцветни – Asteraceae (Compositae)

Описание. Гингерът е двугодишно тревисто растение, с изправено, само на върха разклонено стъбло, високо до 3 м, почти до върха с 2–3 широки надлъжни крила, с бодли, дълги до 5 мм, сивовлакнесто. Листата са последователно разположени, продълговати, дълги до 35 см, широки до 20 см едри, долните пересто нарязани с къси дръжки, а горните – приседнали, едро бодливо назъбени, по края с дълги 5–6 мм бодли. Цветните кошнички са едри, 5–6 см в диаметър, единични или по няколко по върховете на клонките, червено-виолетови, с дългободилести жълтеникави обвивни листчета. Плодовете са яйцевидни, дълги 4–5 мм, голи, на върха с хвърчилка. Медоносно растение.

Разпространение. Магарешкият трън расте из цялата страна по сухите, тревисти и буренясали места, покрай пътищата и пустеещите земи докъм 1400 м н.в. Разпространен е в цяла Европа.

Съдържание. В листата и семената се съдържат етерични масла, мазнини, белтъчни вещества, сапонини, алкалоиди, инулин, витамин С и др.

Използване като храна. Гингерът отдавна е привлякъл вниманието на човека със своите диетични и лечебни качества. За храна се използват младите листа, филизи и корени. След отстраняване на бодлите от листата се приготвят салати, супи, пълнеж за кифлички и банички и подправка за всякакви блюда. Събирането и подготовката на листата за готвене изисква повече търпение и самоотверженост заради острите бодли и се налага това да става с ръкавици.

За хранителни цели най-подходящи са розетъчните листа, които израстват в първата година след появата на растението.

Салата от листа на гингер със сирене. 100 г листа се почистват от бодлите, нарязват се на парченца с големина 1–2 см, заливат се с вряла вода и се похлупват за 10 мин. След това се смилат в месомелачка, посоляват се на вкус, подправят се с оцет, разбъркват се добре и се подреждат в чинийка за салата. Посипват се равномерно с настъргано сирене и салатата се гарнира с майонеза.

Салата от листа на гингер с чесън и хрян. 100 г листа се подготвят както в по-горната рецепта. След посоляването и подправянето с оцет се добавят и 2 с.л. настърган хрян и 2–3 скилидки чесън, нарязан на много ситно или стрит в хаванче. Разбърква се добре. Може да се гарнира с майонеза. Поднася се, след като престои 1–2 часа в хладилник.

Пюре от листа на гингер. 100 г листа се подготвят както в по-горните рецепти. Една средно голяма глава лук се нарязва на ситно, запържва се в растителна мазнина и се добавя към смлените листа. Добавя се и 1 с.л. растителна мазнина (може вместо мазнината да се използва майонеза), 2–3 скилидки чесън, разтрити в хаванче със сол, и се разбърква добре до получаването на хомогенна маса. Пюрето се използва самостоятелно или като гарнитура към печено или варено месо.

Корени на гингер с цвекло и сметана. 200 г корени се почистват добре, сваряват се в подсолена вода и се смилат в месомелачка. Отделно се сварява 300 г цвекло, нарязва се на малки кубчета и се подрежда в подходящ съд, отгоре се разстилат смлените корени, заливат се със сметана или майонеза и се гарнират с нарязан на ситно магданоз или копър.

Прах от млади клонки и листа на гингер. Клонките и листата, събрани преди цъфтежа, се почистват, както е описано по-горе, нарязват се на малки парченца с големина до 1 см и се сушат на сянка и тъмно 1–2 дни, след което се досушават в слаба фурна до пръхкавост. Смилат се в кафемелачка, пресяват се през рядко сито и се съхраняват в добре затворени съдове на тъмно и хладно място. Прахът се използва като подправка към супи и готвени зеленчукови и месни блюда, а също така за приготвяне на сосове и подправки.

Лечебни качества. Гингерът се използва широко в народната медицина като чай от листата, корените и цветовете. Той има диуретично (пикочогонно) действие, действа дезинфекционно при възпалителни процеси в пикочните пътища, засилва секрецията на жлезите в храносмилателния тракт, благодарение на което подобрява храносмилателните процеси, стимулира съкращенията на сърцето и нормализира кръвното налягане, понижава нивото на кръвната захар. Действа общоукрепващо и ободряващо – в малки дози възбужда, а в големи – потиска нервната система. Прилага се при смущения в уринирането, предизвикано от хипертрофия на простатата, при инфекции на пикочните пътища, при хронична сърдечна недостатъчност, захарен диабет, полова слабост, хемороиди, аритмии, кашлица и др. Външно се използва за бани при хемороиди, за компреси при рани, циреи и кожни инфекции.

Глухарче (Taraxacum officinale)

радика

Английски – Dandelion; руски – одуванчик.

Семейство Сложноцветни – Asteraceae (Compositae)

Описание. Глухарчето отнасят и към подсемейство Лактукови – Lactucaceae, заради растителния латекс, който се съдържа в него, а латинското название Taraxacum идва от старогръцкото ??????? – „възпаление на окото”, тъй като в миналото очни възпаления са лекувани с латекса на глухарчето. Глухарчето е многогодишно тревисто растение. То притежава силно скъсено стъбло с късо и просто устроено коренище, което преминава в дебел месест корен. Направо от коренището излиза розетка от листа, които са дълбоко и неправилно нарязани, а крайните заострени дялове са насочени надолу. От средата на розетката излиза дълго, цилиндрично, кухо стъбло, достигащо на височина 20–30 см. На върха му се развива цветна кошничка, обвита с много малки зелени листенца. Цветната кошничка се състои от многобройни (над 200) яркожълти цветчета. Плодът е много дребен, с форма на елипса и с приспособление, подобно на парашут, изградено от фини власинки. Цъфтежът започва през април и продължава и през октомври. Опрашените и прецъфтелите кошнички се превръщат в пухени топки, които от вятъра разпръскват семената си „парашути”. Във всички органи на растението се съдържа млечен сок. Понякога Глухарче (Taraxacum) се бърка с Жълтурче (Ranunculusficaria).

Разпространение. Глухарчето вирее по целия свят – около 1000 вида глухарчета растат по земята. У нас се среща по ливади и тревисти места, изоставени земи, край потоците, по пясъци и камънаци, от морското равнище до височина 2000 м н.в. в цялата страна.

Своето широко разпространение глухарчето дължи на голямата си плодовитост и на непретенциозността си. Един цвят дава над 200 семена, които като парашутчета се разнасят навсякъде и от най-слабия полъх на вятъра. Тези семена се прихващат през цялата година – от пролет до есен. Растението притежава несравнима приспособимост и сила на оцеляване – ядат го хора и животни – то расте; тъпчат го – то пак расте. Расте на сянка и на слънце. Оцелява през сухите летни горещини – листата му са малки и се свиват, за да изпаряват по-малко вода, а при висока влажност стават големи. Листата са разположени така, че влагата по тях се стича направо към корена. За зимните студове глухарчето се подготвя още от късна есен – коренът му се завива около оста си, намалява обема си и отива в дълбочина. През нощта и в лошо време венечните му листа се затварят и предпазват цвета, а сутрин и в хубаво време отново се отварят. Глухарчето оцелява и ако се среже растението над корена – то израства отново, дори израстват по няколко растения от един корен. Това е най-трудното за плевене растение.

Съдържание. Глухарчето е богато и на хранителни и на биологично активни вещества. В листата се съдържат белтъци и въглехидрати, флавоноиди, витамини, микроелементи и др. Глухарчето е богато на витамини – в листата и в цветовете се съдържат каротен – провитамин А, витамин С – до 100 мг%, витамин Р – до 30 мг%, витамини от групата В, витамин D. В млечния сок на глухарчето се съдържа горчивото вещество тараксацин. Корените на глухарче съдържат инулин, захари, белтъчни вещества, мазнини, стерини, сапонини, органични киселини, тритерпеновите съединения и др. Разнообразни са макро- и микроелементите в глухарчето. Количеството на фосфора достига 350 мг%, на калция – 1420 мг%, на желязото – 7 мг%, на медта – 1 мг%, на бора – 4,8 мг%, на никела – 0,03 мг%, на мангана – 2,7 мг%, на титана – 1 мг%. То съдържа също ванадий, калай, стронций, кадмий и цинк. Количеството на тези елементи зависи силно от почвата, на която расте глухарчето, и от околните замърсявания.

Използване като храна. В някои страни глухарчето се отглежда като култура за кулинарни цели. За храна може да се използват всички части на растението – цветните пъпки, цветовете, листата, прикореновите листни розетки и корените. От глухарчето може да се приготвят салати, супи, ястия, мармалади, конфитюри, пюрета и напитки. Печените корени се смятат за деликатес и може да се използват самостоятелно или като гарнитура и подправка. От тях, след изпичане, се приготвя заместител на кафе.

Пречка за използването на глухарчето като храна е горчивият му вкус. Има няколко начина за неговото премахване: 1) накисване на листата в подсолена вода за 20–30 мин; 2) варене в продължение на 3–5 мин; 3) поставяне на листата на тъмно направо на земята под камък или под дърво в продължение на един час (важно за туристи). Ако листата при приготвяне на салата се размесят с другите съставки, посолят се и салатата се остави 20–30 мин да престои, горчивината изчезва. Когато корените се варят в подсолена вода, не е необходимо да се обработват предварително в солен разтвор. Ако се варят в неподсолена вода, първите две-три води се изхвърлят. Трябва да се има предвид, че корените жадно всмукват солта от разтвора и по този начин лесно могат да се пресолят при предварителното варене в подсолена вода.

Корените се събират през есента и лятото, а листата около цъфтежа – през пролетта и началото на лятото. След събиране се изсушават и се съхраняват в прохладни и сухи помещения, далеч от директна слънчева светлина. Не се препоръчва събирането им в градски места и дворове, тъй като те натрупват отровни вещества от околната среда.

Салата от глухарче. Млади листа от глухарче с дължина 5–6 см се измиват добре със студена вода, нарязват се на ситно, посоляват се и се поливат с растително масло и с оцет (или лимонов сок). Тази салата е намерена в стари книги от 1838 г.

Салата от глухарче с магданоз. 100 г листа от глухарче се накисват в студена подсолена вода 20 мин, изстискват се, нарязват се на ситно, добавят се ситно нарязани зелен лук – 50 г, и магданоз – 25 г, растително масло и оцет. Посипва се с копър.

Салата от глухарче с орехи. Три-четири шепи листа от глухарче се накисват в подсолена вода 20 мин, изстискват се, нарязват се на ситно, добавят се 3–4 скилидки чесън (предварително счукани със сол), половин лимон (нарязан на ситно с кората), 1–2 настъргани моркова, няколко листа киселец (нарязан на ситно) и 5–6 счукани ореха. Разбърква се добре и се подправя с майонеза.

Пюре от глухарче. Изкиснати в солена вода листа от глухарче се отцеждат, смилат се на машинка за месо, посоляват се на вкус, добавя се оцет, копър и магданоз. Пюрето се използва за подправка на супи и на месни ястия. Ако листата не се смелят в машинка за месо, а само се нарежат на ситно с нож, вкусовите качества на пюрето се подобряват.

Пюре от глухарче с доматен сос. Чаша пюре от глухарче (горната рецепта) се разбърква с равен обем доматен сос и се използва като подправка за месни и за зеленчукови ястия.

Цветни пъпки от глухарче в марината. 500 г цветни пъпки от глухарче се заливат в тенджера с гореща марината (0,5 л) и се варят на слаб огън 5–10 мин. Използва се за подправка на супи, борш и каши. Добавя се в ястието преди сервиране.

Варени корени от глухарче. Корени от глухарче се измиват добре и се варят в солена вода. Използват се като добавка към различни ястия от месо и зеленчуци. Корените от глухарче се съхраняват добре във влажна почва или засипани с пясък, както се съхраняват моркови.

Панирани корени от глухарче. Корени от глухарче, предварително сварени в подсолена вода, се нарязват на парченца с големина 2–3 см, овалват се в яйчна смес, посипват се с галета и се запържват в краве масло. Вкусът на панираните корени е нежен и приятен и наподобява пилешко месо.

Корени от глухарче, печени в жарава. Добре измити корени от глухарче се посипват със сол и се заравят в жар за 15–20 мин. След като се извадят и се охладят, обелва се нежната им кожичка и се сервират с доматен сос или с други сосове.

Кюфтета от корени на глухарче. Сварени в подсолена вода корени от глухарче се размачкват с дървен пестик, добавя се сварен грис, правят се кюфтета, овалват се в разбито яйце и се пържат в гореща мазнина.

Питки от корени на глухарче. Правят се както кюфтетата (горната рецепта), само че вместо сварен грис се взима тесто за хляб и към него се добавят сварените и размачкани корени. Необходимата гъстота се постига чрез прибавяне на кисело мляко или на брашно.

Подправка от листа на глухарче. Листа от глухарче се нарязват на ситно, посоляват се и обилно се посипват с черен пипер. След като престоят 20 мин, заливат се с кисело мляко и се използват като подправка към месни и зеленчукови ястия.

Грис от корени на глухарче. Изсушени корени от глухарче се счукват в хаван или се смилат в мелничка за кафе, след което се пресяват през сито. Полученият грис се използва за приготвяне на сосове, гарнитури и др. Съхранява се в добре затворени съдове на хладно.

Кафе от корени на глухарче. Изсушени корени от глухарче се запичат във фурна до кафяв цвят, смилат се в кафемелачка. Използват се в смес от цикория или с ечемик в равни части за приготвяне на кафе с мляко или със сметана.

Сироп от цветове на глухарче. Събират се 200 току-що разтворени цвята (сутрин в слънчево време) от глухарче, смесват се с 1 лимон, нарязан на ситно, и се варят в 1 л вода 10 мин, след което се оставят 10–12 часа. Прецеждат се през марля. Към получената отвара се добавят 800 г захар и се сварява. Полученият сироп се използва за подслаждане и ароматизиране на чай, на разхладителни напитки, на газирана вода и др. За да се избегне леко горчивият привкус на сиропа, който се получава от кората на лимона, тя може да се изстърже, преди лимонът да се нареже.

Консервирани солени листа от глухарче. Измити и нарязани на ситно листа от глухарче се осоляват (150 г сол на 1 кг листа), насипват се в буркани, притискат се силно до отделяне на сок на повърхността, покриват се с плътна хартия и се съхраняват на хладно.

Листа от глухарче в кисело зеле. При подреждане на зеле на половинки или на четвъртинки върху всеки ред зеле се поставят листа от глухарче на пласт, дебел 5 см. Отгоре се заливат със саламура както за кисело зеле.

Лечебни качества. Глухарчето е познато като лековита билка още от древността. Използвано е за промиване на очите при възпаление. Наричано е балсам на слънчевите лъчи. Това съвсем не е случайно – глухарчето помага при редица заболявания. В народната медицина се използват цветовете, листата и корените му. Чаят от цветовете улеснява дейността на черния дроб в обработката на мазнините, стимулира храносмилането, подобрява функцията на жлъчния мехур и бъбреците и детоксикацията на организма. Листата от глухарче облекчават предменструален синдром, задържане на течности поради сърдечно-съдови заболявания, хроничен ревматизъм, артрит. Свежа салата от листата възвръща силите при пролетна умора. Отварата от корени засилва чревната перисталтика, намалява нивото на лошия холестерол LDH, понижава кръвната захар, помага при запек, при подуване на червата, при наднормено тегло и захарен диабет, при хипертония, атеросклероза, подагра, при чернодробна стеатоза, хроничен хепатит и асцит и при някои кожните заболявания.

Из „Диворастяща храна”

Книгата можете да поръчате тук!