Световноизвестният филмов композитор Ханс Цимер единствено пред “24 часа”: Никога не чета сценарии.

Войната е обратното на музиката.

По моя си начин, с мелодии, се опитвам да сплотя хората

Световноизвестният композитор Ханс Цимер ще направи концерт в зала “Арена Армеец” на 16 май по покана на “София Мюзик Ентърпрайсис”. Той идва със своя рок банда, на сцената ще има и голям симфоничен оркестър с хор. Lebo M и китаристът на групата Incubus Mike Einziger ще се включат като гостуващи музиканти

Ханс Цимер е написал музиката на повече от 120 филма, сред които са касовите хитове “Гладиатор”, “Черният рицар”, “Цар Лъв”, “Шифърът на Леонардо”, “Армагедон” и т.н. За работата си е удостоен с “Оскар”, две награди “Златен глобус”, три приза “Грами”, получавал е статуетка на Американските музикални награди, както и отличие “Тони”. Цимер има своя звезда на холивудската Алея на славата, а през 2014 г. е удостоен с награда за цялостен принос на филмовия фестивал в Цюрих. Преди броени дни стартира турнето му, като първият концерт бе в Лондон. Там той даде интервю за в. “24 часа”, единствената българска медия, пред която звездата се съгласи да говори.

- На 16 май сте в София. Слушали ли сте българска фолклорна музика? Ние много се гордеем с нея.

- И трябва да се гордеете! Фолклорната ви музика е уникална. Няма друго такова нещо на света, казвам го сериозно. Спомням си, когато за първи път чух български фолклор в изпълнение на радиохора. Усещането ми беше, като че ли е музика не от този, а от един друг свят. Тя е истински чудна! Майсторството на гласовете, ритмите, всичко е изумително.

- Казвате, че имате сценична треска, но на първия концерт от турнето ви, който беше в Лондон, не личеше да се притеснявате пред публика.

- Правех се, че не съм притеснен. Заобиколен съм от страхотни музиканти, но още по-страхотното е, че те са големи мои приятели. Държа приятелите си близо до мен, поддържаме непрекъснат контакт с очи и това ми помага да се справя със сценичната треска. А и публиката в Лондон беше очарователна.

Не знам откъде

идва страхът ми

от сцената,

нито пък как да го накарам да изчезне. Опитвам се да се държа нормално. Казвам, каквото ми дойде, не го планирам, провеждам нещо като разговор с публиката, карам я да влезе в диалог с музикантите. Всички ние, и хората в залата, и тези на сцената, сме част от това, което се случва по време на концерта.

- Кои елементи от вашата музика ви различават от другите композитори?

- Нямам представа. Различни хора сме. Не бихме подходили към една история по еднакъв начин и това е забавното. Има много начини да се разкаже история и всеки го прави по неговия си. Не възприемам моите неща като по-добри или по-лоши от тези на другите композитори – та това са просто няколко идеи, няколко бележки, и естетиката, която идва с тях. Аз лично се старая да дам най-доброто от себе си.

- Вярно ли е, че сте написали музиката на “Интерстелар” за 24 часа?

- Не е съвсем така. За 24 часа нахвърлях основната идея. Крис Нолан обича да прави нещата по интересен начин, опитва се да ги държи на експериментално ниво. Та той ми изпрати едно писмо, в което не ми обяснява за какво се разказва филмът, а само чувството, което иска да предам аз като баща. Крис познава сина ми, запознат е в какви отношения съм с детето ми. И се получи. Аз написах малко музикално любовно писмо до сина ми Джейк. Идеята ми дойде вечерта и когато попитах Крис какво мисли, той каза само: “Сега вече ще трябва да направя филма”. Ето това беше начинът и за двама ни да започнем работата по “Интерстелар”. От много мъничка и много лична гледна точка тръгна всичко.

- Вие имате четири деца. Какво прави един баща добър баща, добър родител?

- Не знам нито дали съм ужасен баща, нито дали съм добър. Питам децата си, те казват, че ме харесват. Нетипичен баща съм. Не съм с тях през съботите и неделите, няма ме на вечерята вкъщи. Те обаче обичат да си прекарват времето в студиото, харесва им да са част от това, интересно им е да бъдат с музикантите. Опитвам се да слушам децата си, отнасям се към тях и мечтите им с уважение. Страхотно е, че

никой от тях

не иска да

бъде музикант

Всички са избрали свой собствен път. Но за мен е важно да ги накарам да разберат, че невъзможното е възможно. Виждат в мое лице някакво хлапе от покрайнините на Франкфурт, което е започнало да пише музика за големи филми или нещо такова... виждат, че нещата, за които мечтаем, могат да се превърнат в реалност. И не е задължително мечтите да са свързани с Холивуд или с това да станеш рок звезда. Важното е да се запиташ какво е това, в което можеш да станеш добър и обичаш да правиш.

- Сигурно всеки ден четете сценарии?

- О, не, по-скоро чакам някой да ми разкаже хубава история.

- А какво четете, когато имате свободно време?

- Чета много и всичко. Обичам книгите, обичам да се затварям някъде и да се потапям в историята. Ежедневието ми е такова – през деня създавам истории, вечер ги чета.

- И все пак как работите по създаването на филмова музика, ако не четете сценариите?

- Предпочитам режисьорите да ми разказват историите във филмите, защото така разбирам какво се случва в техните глави, какво е важно за тях и на какво поставят ударение, акцент. Ако прочета сценария, ще направя в главата си филм, доста различен от този, който те планират да снимат.

- Как подхождате в работата си с режисьорите?

- Зависи от режисьорите. Крис Нолан например е режисьор сценарист. Когато го попитам нещо, той трябва да ми каже истината, защото е написал историята все пак... Работата ми зависи от този диалог, друго няма. Как ще изглежда, какви светлини и цветове ще бъдат използвани – все неща, доста важни за мен като композитор.

- Колко време отнема този диалог между вас и режисьора?

- О, понякога отнема години! “Интерстелар” е такъв пример. Дълго работихме по този филм, спирахме, връщахме се към него. Но това бяха едни добри две години или поне в съзнанието ми е останало, че са две. Правят се срещи, на които обсъждате филма, по време на вечери за това говорите. Процеса мога да го сравня с готвенето – отиваш на пазар и търсиш да купиш пресни продукти. Взимаш моркови, картофи, прибираш се, белиш картофите и изчегъртваш морковите и т.н. В 8 часа гостите пристигат и манджата ти вече кипи от тенджерата.

- Еврейската култура с какво е допринесла за изграждането ви като личност и композитор?

- Всъшност не е допринесла много. Аз израснах, без да знам, че баща ми е отчасти евреин. Учех в Германия през 60-те, а тогава това съвсем не беше подходяща тема за разговор. Ние бяхме напълно интегрирани в немската култура. Това, което ме вълнуваше, беше културата по различните места в света. И, ето ме, немец, живеещ в Америка, който говори с лек британски акцент, защото все пак учих и в Англия. Така, че,

аз произхождам

от целия свят

И работя с хора с от целия свят. Ако погледнете групата ми от музиканти, ще видите хора от Африка, Америка, Англия, Русия, Румъния, отвсякъде. И нещото, което ми харесва е, че ние не сме лош пример на събрани отвсякъде култури, а напротив – ние свирим добре заедно, уважаваме се. Когато се съберем с всичките различни гласове и култури, се получава нещо красиво, а не безумна война. Не ние е нужно да се бием за територия, защото най-важното за един музикант е не свиренето, а слушането на другите. Можеш да свириш добре, ако подкрепяш другия. И получаваш подкрепата на другия, ако слушаш. Така че, ние всички от групата сме едни добри слушатели.

- Правили сте музиката към много филми с военна тематика. Какво символизира войната за вас?

- Войната е обратното на музиката. Тя е безумието, глупостта, побърканият свят, в един свят без баланс има войни. А ние, музикантите, много се интересуваме от хармонията и се опитваме да я разберем, колкото и странна да е тя. Понякога две ноти хич не би трябвало да вървят заедно, но въпреки това идеално си пасват. Безумно е, че ние, хората, продължаваме да водим войни. Как да спрем тази лудост? Няма никаква тръпка във войната, няма вълнение, това е нецивилизовано, дивачество направо. Трябва да се преборим с войните, трябва да се уважаваме и да се слушаме. Често си мисля, че

бих се чувствал

ужасно, ако

съм президент

или министър-председател на държава, защото може и да изпадна в ситуация, когато ще се наложи изведнъж да пратя сина на някоя майка да бъде убит или да убива. Страшно нецивилизовано е! И аз по моя малък начин се опитвам да направя света едно по-добро място, да сплотя хората с мелодии.

- В музиката ви към военните филми направо се усеща болка.

- Да. Защото има деца, на които не им се полага да свирят рок на сцената. Това никога не трябва да се представя за нормално. Алчността не е нормално нещо. Аз не мога да измисля и една причина, поради която хората да тръгнат на война. Знам, че е трябвало да се бият във Втората световна например, че няма начин да се спре това безумие, че светът се умопобърква. Виждайки това, имам нужда да се обърна към Моцарт и да слушам втората част от концерта за кларинет.

- Ако направят филм за живота ви, каква би била музиката?

- Никога не съм мислил за това. Нека да бъде циркова, музиката на Нино Рота за живота. Животът ми е едно приключение, като истински цирк.

- Имате ли списък с неща, които задължително бихте искали да направите до края на живота си?

- Не, сега точно нямам такъв списък. Животът ми е прекрасен. Имам възможност да свиря музика, да общувам с хора, които ми разказват страхотни истории. Може би моят списък е да помогна на всички останали хора да изживеят един хубав живот, да се опитам да споделя поне малко от това, което аз имам.

- Как бихте изразили любовта чрез музика? Четох, че според вас “Ханибал” е любовна история.

- Да, то си е така. Това е една голяма, пламенна любов. “Ханибал” е романтична комедия, защото няма основателна причина тези герои да съществуват независимо един от друг. И той определено е влюбен в нея, както и тя в него, въпреки че това никак не е в реда на нещата. Но пък любовните истории не е задължително да бъдал логични.

- Какво прави една история история, която си струва да бъде разказана на публиката?

- Не е важна само историята, а и това как я разказваме. Нужно е да дадем на публиката едно цялостно преживяване. И ние, музикантите, се стараем. Невинаги успяваме, дори предполагам, че през повечето време не успяваме да го направим. Но никой не иска да разкаже лоша история или да направи лош филм. Това, което осъзнавам, е, че животът е тежък. Че идва уикендът и хората отиват да похарчат за кино едни трудно изкарани пари. Затова ние трябва добре да сме си свършили работата. Тези два часа в киното или на концерта е редно да бъдат едно добро преживяване, ние трябва да дадем нещо на тези хора.

Не искам да

чета лекции

или да

проповядвам,

а само да накарам публиката да почувства нещо, докато гледа и слуша, да не мисли за проблемите вкъщи и в работата. Не е въпросът само да избяга зрителят от ежедневието си, но и да се впусне в преживяването.

- Кой е най-големият компромис, който сте правили в работата си?

- Не съм добър в правенето на компромиси. И всъщност не ми се налага да правя такива. True Romance е хубав пример за случай, в който музиката към филма можеше да се превърне в компромис, но не стана така. Тони Скот дойде при мен и ми каза: “ Нека направим True Romance. Имаме огромен бюджет!” Моят голям приятел Тони, който вече не е сред нас, беше леко недисциплиниран понякога. Тогава той похарчи всички пари, които бяха за музика, за снимането на филма. На мен не ми остана нищо. Имах пари само за моите музиканти, но пак се получи нещо страхотно. Компромисът е, ако кажеш: “Не мога да го направя”, вместо “Ще измисля нещо и ще се опитам да го реализирам”. Човек не трябва да бъде стиснат с идеите си, това е важното.