Рисунка на младия Валери Петров напомня къде е живял и творил поетът

По инициатива на семейството на къщата му бе поставена

паметна плоча от врачански камък

Десетки хора се събраха на 22 април - рождения ден на Валери Петров, пред неговия скромен дом на ул. “Елин Пелин” 8 в кв. “Лозенец” за откриването на паметна плоча на мястото, където е живял и творил известният поет, писател, преводач, драматург. Тя се слага по инициатива на семейството, а духа на дома пази неговата сестра Ева Меворах.

“И ето че в софийската

си къща Валери пак

отново се завръща...

Не, да се разменям не желая, моя си живот аз искам тук. Бил към края, нека е към края! Тъжен, весел - тоз и никой друг!” - промени първия стих от поемата му “Тоз живот” актьорът Вели Чаушев. Той знае наизуст почти цялото му творчество и е изнесъл стотици рецитали с любимите на няколко поколения творби.

Върху плочата от врачански камък има щрихова рисунка на младия Валери Петров, дело на големия майстор Борис Ангелушев. “Чрез специална техника тя е пренесена върху камъка, а графичният ефект е постигнат с помощта на смоли”, разказа авторът на плочата - скулпторът Иван Продев. Гостите не скриха, че ефектът е изключително въздействащ и поздравиха и семейството, и него за идеята. Това зарадва Бояна - дъщерята на поета, която заедно със съпруга си Иво Хаджимишев и внуците на Валери Петров - Огнян и Ани, посрещаха приятели и почитатели.

“Казва се приятел пръв, но защо е той такъв?, припомни любимо стихче от поета Велислава Дърева. -

Този крехък човек имаше

железни позиции

Уж го познавахме, а си остана най-голямата загадка - като всеки гений. Читателите и не подозират, че можеше да мисли пет дни върху някоя рима или дума, а и защо да подозират? Когато всичко се лее на един дъх, леко, елегантно, сякаш уловено от въздуха и кацнало на белия лист. Самият той искаше да е така.”

Застанали пред къщата, мнозина си спомниха прочутата снимка с катеричката на прозореца на кабинета му, споделяха за скромната стаичка, където твореше, разпознаваха гледки от прозореца, влезли като образи и рими в поезията му. Тази къща е давала подслон на музите, а те са ѝ се отблагодарили.

Сред гостите бяха Анжел Вагенщайн, художничката Милка Пейкова, Георги Лозанов, Алек Попов, основатели на академия “Акад. Валери Петров”, които поднесоха голям букет и от името на НДК, режисьорът Иван Павлов, Ицхак Финци, художникът Андрей Даниел. Той разказа нещо любопитно. Всички в артистичния квартал се познавали. Така че Елин Пелин ползвал за прототип на героя си пакостник Ян Бибиян десетгодишното си съседче Нисим (бъдещ Валери Петров). Писателят рядко споделял този детски спомен, но го разказал на режисьора Леон Даниел, така го научил и синът му Андрей.

“Да завършим, читателю, на по-весела нота: Мерси за търпението и ура за живота!”, както го е написал самият маестро Валери Петров. Той щеше да навърши 96 г.

По инициатива на

семейството на къщата

му бе поставена паметна

плоча от врачански камък

Акад. Стефан Воденичаров (вдясно) - председател на БАН, откри паметната плоча. До него са Бояна - дъщерята на Валери Петров, и съпругът ѝ Иво Хаджимишев, които посрещаха гостите.