Канелата в дъха ти

Трудно е да се пише за поезия... за поезията на Елин Рахнев още повече. Поне не без риска каквото и да кажеш, да звучи недостатъчно.
"Канела" излиза за първи път през 1999 г., но авторът признава: “Книгата съдържа малко стихотворения, но мисля, че всичко най-важно за мен през последните десет години.”
Затова стихосбирката е вечна, а новото издание съхранява и великолепните графики на Кольо Карамфилов.
Канелата носи любовен привкус, но той не е нито сладникав, нито захаросан... а еротично стипчив. Стиховете ни разкриват опиянението от Жената, от Музата, но и носталгичното осъзнаване, че тя може да бъде притежавана единствено чрез и в поезията.
В канеления коктейл авторът добавя и хумор, и сарказъм към съвременния свят, дори отвращение от него, потиснатост, цинизъм, суицидни копнежи, крайности.
Тъгата и обречеността се промъкват между редовете, но дори те в крайна сметка са вдъхновяващи и водят до "само когато си тръгваш, правя опити за поезия".
Всъщност именно поезията е единствената спасителна сила, единствената по-голяма сладост от Жената. Чрез писането лирическият герой може да се спаси от преходността и сивотата на битието, но и да превъзмогне опустошителната празнота след неизбежния край на Любовта - този "дълъг и метастазен процес".
"Канела" задушава, но и освобождава; вдъхновява, но и потиска; кара те да летиш, но и да потъваш в мрака...