Георги Стайков дебютира като американски партизанин

Актьорът става известен след ролята си във “Вчера” и много от фенките му искат сексавтографи

Гeорги Стайков е единственият български актьор, който стана звезда и секссимвол в българското кино преди 1989 г., беше 16-17 години по филмов гурбет в чужбина и след завръщането си през 2007 г. пак тръгна по звездната артистична пътека.

От началото на тази година той е на щат в трупата на Бургаския театър, но киното продължава да е голямата му тръпка. Има идеи и желание да застане и от другата страна на камерата, стига да намери пари за проектите си.

Георги Стайков е роден на 10 август 1964 г. във Велико Търново. Завършва Националната гимназия за древни езици и култура в София и актьорско майсторство в НАТФИЗ в класа на проф. Енчо Халачев.

Още като ученик в класическата гимназия, в която се изучава и старобългарски, Стайков е избран за малка роля във филма на Борислав Шаралиев “Борис Първи” (1984).

Играе един

от учениците

на Климент

и дори произнася реплика на езика на старите българи. После и няколко думи на новобългарски.

Когато е първокурсник в НАТФИЗ, проф. Халачев му разрешава да се снима в масовката на “Те надделяха” (1986). Филмът е епическо платно за партизанската бригада “Чавдар” и, разбира се, за нейния организационен вожд Тодор Живков, с нелегалните имена Янко и Жельо.

Младежът Стойков е шумкарин от четата, който стреля с голяма картечница. Въпреки че е зима и има сняг, режисьорът Киран Коларов го събува бос. И както тича, стреля и развява русия си перчем, Жоро получава прякора “американския партизанин”.

Сериозна роля Стайков получава най-напред във филма на Бинка Желязкова и Христо Ганев “Нощем по покривите” (1987). Той е Боян - младеж в сложни отношения с майка си (Сия Шивачева) и работи на кораб. Има куче нюфаундленд, което трябва да вади лъжица от водата. Но то не е тренирано и докато го обучат, снимките на филма приключват. За да направят кадрите с кучето, връзват с корда лъжицата за муцуната му.

През януари 1987 г. излиза “Вчера”, който печели наградата на публиката на варненския фестивал “Златна роза” и любовта на зрителите в салоните. Филмът показва живота в елитните езикови гимназии във времето на “Бийтълс”, младежките вълнения и сексуалната революция.

Училищната територия е умален модел на обществото с всичките му нервни тикове: приятелство, любов, омраза, предателства. В главните роли са млади актьори, които под режисурата на Иван Андонов играят ефектно и всеотдайно и бързо стават любимци, особено на младите хора. Филмът продължава да се гледа с интерес и до ден днешен.

Георги Стайков е в ролята на Ростислав - приятел и съперник на главния герой Иван (Христо Шопов). Освен хубавата песен от този филм останаха и няколко култови реплики. “Сега ще видите кон боб яде ли?”, на учителя по математика Баръмов (Никола Рударов-Руди) и

“Страхливо

започнахме живота

си, Иване!”,

която произнася героят на Стайков Ростислав.

Георги е първият от младите актьори, за чието участие във “Вчера” режисьорът Иван Андонов няма колебание. Той го е снимал в малка роля в предишния си филм “Мечтатели” (1987), а с участието си в “Те надделяха” и особено с ролята на глухонямото момче в “А сега накъде?” (1988) Стайков дава сериозна заявка за една от новите надежди на българското кино. Андонов обмисля да му повери ролята на главния герой Иван, зад чийто образ се крие самият сценарист Владо Даверов.

Появата на Христо Шопов обаче променя нещата. “Дойде един такъв темерут, малко рогач, пък вътре в него има нещо и ти се иска да проникнеш, за да видиш какво е и защо се държи така”, каза ми преди години Иван Андонов. А и по сценарий главният герой трябва да е загадъчен, а не със слънчево излъчване като на Стайков. И режисьорът сменя ролите им.

Жоро обаче твърди, че още от самото начало Христо Шопов е определен точно за ролята на Иван. Самият той се преборва за образа на Ростислав след състезание с почти всички студенти в НАТФИЗ. Стайков произнася монолог, след като е тичал. Повечето от другите кандидати се задъхват, докато той го прави по-естествено, защото е добре трениран. Предполага, че това е спечелило доверието на Иван Андонов.

Във “Вчера” едва не загива един водолаз. Това се случва, когато снимат сцените с удавянето на Ростислав в канала. За да се презастрахова, Иван Андонов нарежда да заварят с оксижен здраво решетката към юзината, вика и охраняващ водолаз, който трябва да спасява актьора, ако стане напечено.

Ето как изглежда драмата през очите на Георги Стайков: “Бях вързан с въже за водолаза и като се гмурнах да се “удавя” течението на метър дълбочина се оказа много по-силно от това на повърхността. Ние минахме като талпи през конструкцията от тел и колци, която трябваше да ни предпази от влизане в тунела, в каскадата и в самата електроцентрала. Добре, че имаше някакви метални скоби в самия тунел, та успях да се набера над повръхността на водата, но така, че да не съм в кадъра. Така е, снимаме филм и първото, което си мисли актьорът, е да не прецака хубавия кадър. А водолазът по въжето, по въжето се измъкна до мене. Чак вечерта от неговия разказ разбрах какво е можело да се случи...”

След излъчването на “Вчера” по екраните на страната Георги Стайков и Христо Шопов стават много известни. “Звезда в България?!”, възкликва Жоро и допълва, че тогавашната известност не го е променила с нищо. “Бях много сериозен младеж, който не пиеше, не пушеше, спортуваше много”, обяснява Стайков, но и прави много лично признание: “По-лесно беше, ако става дума за дамския сектор.

Много колежки и

девойки искаха секс

като автограф

от нас тогава. От което ние се възползвахме. Беше много хубаво...”

“Вчера” не прави Георги и Христо Шопов първи приятели. Но двамата се уважават и имат респект един към друг. Стайков не се сприятелява и с Чочо Попйорданов, нито пък с Андрей Баташов, с когото 4 години са в един клас в НАТФИЗ. Повечето студенти предимно купонясват, а Стайков се усъвършенства: ходи в библиотеката да слуша музика, главно опери, класика. Тренира, учи се да свири на саксофон, язди коне. В “А сега накъде” (1988) Рангел Вълчанов дава на Георги роля на глухонямо момче. За да влезе в образа му, актьорът два месеца учи жестомимичния език на нечуващите хора. И досега помни как се произнася Васил Левски: с уста отчетливо артикулираш името му и с едната ръка правиш движение за обесване.

“Без драскотина” (1989) заема особено място в живота и творческата кариера на Георги Стайков. Той прочита сценария в едно от филмовите списания и си казва, че образът на Фери Железния е написан сякаш специално като за него. И цели 8 месеца тренира усилено в спортна зала. След като наистина го избират за ролята, тренира борба с националния отбор на България. Бай Крум, сподвижник на Дан Колов, го учи на кеч.

За играта си във филма Стайков печели наградата за най-добра мъжка роля на кинофестивала “Златна роза” във Варна през 1988 г. И досега тя е любимата на актьора.

През 1991 г. излизат 4 български филма с участието на Георги: “Бронзовата лисица”, “Нежни убийства”, “Резерват” и “Искам Америка”. В “Резерват” е любовник на красивата си колежка Евелина - тогава Пешева, която стана Борисова и се впусна в бизнеса. После отново се върна към актьорството - гледахме я в “Седем часа разлика”.

В “Искам Америка” Жоро е екранен син на Невена Коканова, но нямат нито една обща сцена. А по време на снимките на “Бронзовата лисица” ограбват гардероба на продукцията и няма дрехи, с които да облекат актьорите.

В “А сега накъде” (1988) Рангел Вълчанов дава на Георги роля на глухонямо момче. За да влезе в образа му, актьорът два месеца учи жестомимичния език на нечуващите хора. И досега помни как се произнася Васил Левски: с уста отчетливо артикулираш името му и с едната ръка правиш движение за обесване.

“Без драскотина” (1989) заема особено място в живота и творческата кариера на Георги Стайков. Той прочита сценария в едно от филмовите списания и си казва, че образът на Фери Железния е написан сякаш специално като за него. И цели 8 месеца тренира усилено в спортна зала. След като наистина го избират за ролята, тренира борба с националния отбор на България. Бай Крум, един от сподвижниците на Дан Колов, го учи на кеч.

За играта си във филма Георги Стайков печели наградата за най-добра мъжка роля на кинофестивала “Златна роза” във Варна през 1988 г. И досега тя е любимата на актьора.През 1991 г. излизат 4 български филма с участието на Георги Стайков: “Бронзовата лисица”, “Нежни убийства”, “Резерват” и “Искам Америка”. В “Резерват” е любовник на красивата си колежка Евелина - тогава Пешева, която стана Борисова и се впусна в бизнеса. После отново се върна към актьорството - гледахме я в “Седем часа разлика”.

В “Искам Америка” Жоро е екранен син на Невена Коканова, но нямат нито една обща сцена. А по време на снимките на “Бронзовата лисица” открадват гардероба на продукцията и няма дрехи, с които да облекат актьорите.

Пак през 1991, г. излиза и първата чуждестранна продукция с участието на Стайков - “Берлинска конспирация”. Във филма Стефан Данаилов е босът на лошите, а като негов първи помощник Стайков е още по-лош. Актьорът определи този филм като “амерканска тояга”, както на жаргон в киното наричат третораредните екшъни.

Любопитното в случая е, че Жоро играе швед. Разбира се дори той тогава не предполага, че след години ще заживее в Стокхолм, ще се снима във шведското кино, ще играе в Гьотеборгския щатстеатър и дори ще се ожени за шведка - оперната певица Мариам, ще иват син - Алберт Николай.

Та излизат общо 5 филма, в които играе Георги Стайков, но него вече го няма в България. Заминал е да търси свободата и щастието си в Англия.

Сега актьорът признава, че една от причините да замине в посока Холивуд е и филмът “Берлинска конспирация”. “Като видях главните актьори какви дървета безподобни са, ама дървета, та дрънкат, си казах е, това не е възможно - разказа Стайков. - На Запад като ме видят какъв съм и че ставам за кино, веднага ще ме вземат...”

Има и друга причина. Да, той снима много филми, получава нагрди, играе в Народния тетатър, където е поканен веднага след НАТФИЗ. Но един ден пред заведението “Магура” на бул. “Витоша”, запазената територия на чейнджа, един телефонен техник и виден чейнчаджия вижда Стайков и му подвиква: “Ей, актьорчето, ела да те черпя едно пиене...” “И тогава си казах, че нещо не вървят на добре нещата. Той правеше повече пари като техник, а аз, изгряващата звезда, оставах често и без финикийски знаци”, разказва мотивите си за емиграция Стайков. От там Георги се мести в Лондон и веднага участва с малки роли в няколко сериала за Би Би Си и Ай Ти Ви. В Love Hurts (1993) играе в първия епизод. Героят му е сърбин, но се казва Стоян Петров. Във Frank Stubbs Promotes (1993) е шампион по фигурно пързаляне, но участва пак само в един епизод.

Този наглед лесен старт обаче не заблуждава актьора, който бързо разбира, че така няма да успее в английското кино. Той е представляван от агенция “Уилям Мориц”, от където обаче го пращат на кастинги за главни и поддържащи роли, където е почти невъзможно да пребори английските актьори. После агенцията фалира и Стайков окончателно разбира, че със своя произход и акцент трудно ще пробие.

И ако не броим участието му като пилот пак в един епизод в сериала “OP 7” (1999), той практически не снима нищо до 2001 г. Същата година излиза сериалът “Бек”, в който той е Боян, пак сърбин и пак играе само в първия епизод на сериала.

“Бек" набира популярност в Европа, прожектиран и по нашите телевизии.

След него ангажират Стайков в много филми и сериали. През 2003 и 2004 г. например се снима в по 4 продукции. Общият им брой е към 45-46. Играе предимно бандит, престъпник, лошия. Какви по народност са героите му говорят красноречиво имената им: Радко, Владо, Карпов, Тибор, Свето, Клопек, Никос, Жоро, Иван, Бранко, Ищван, руски посланик.

Е, има и зключения - във финландския филм Raid (2003) е Нардини - италиански аристократ, но и голям мошеник. А в “Кралят на пинг-понга” играе българин и дори произнася няколко реплики на български. В “Хектет” е бащата на главната героиня и т.н.

В Англия печели добре от актьорството. Пет години живее под наем в центъра на Лондон и 5 години на около 20 мили извън него. В Стокхолм вече има собствена къща от 270 кв. м. и две коли.

През 2007 г. излиза първят филм на Стайков след напускането му на България през 1991 г. - “А сега накъде”. Изживява вмълнението от срещита си с някогашните свои състуденти от НАТФИЗ. Този филм на Рангел Вълчанов обаче не се получи много добре. “Той нямаше сценарий и никой не знаеше какво прави - обяснява Георги. - И най-добре се получиха документалните кадри, които разказваха какво се е случило с актьорите след "Сега накъде" (1988).” Всичко останало Рангел го измисля на момента. Пълна импровизация, както работел Фелини.

Георги вече се е установил в Стокхолм и играе в един от столичните театри. Тогава е поканен да участва в трилогията “Милениум”: “Мъжете, които мразеха жените”, “Момичето, което си играеше с огъня”, “Взривената въздушна кула”. Поверена му е ролята на страховтия бивш руски офицер от КГБ, установил се в Швеция Александър Залаченко. Зала, както всички го наричат. В един момент е запален от събствената си дъщеря, но оцелява макар и със силно обгоряло лице.

Заради това лице се налагат да гримират Стайков пи 3-4 часа преди началото на снимките. И да го разгримирват по час и половина след тях. А снимките траят около 9 часа. “Толкова си изтощен след това гримиране, че накрая не се правиш на нищо, просто играеш ситуацията”, обяснява Стайков.

Истинското въкръсване на актьора в българското кино след дългото отсъствие е ролята му на Чаво в “Мисия “Лондон” (2010). Не знам дали Димитър Митовски е гледал Жоро в ролята на руския посланик, но първоначално го кани за образа на българския амбасадор в Лондон Варадинов. “Знам, че ме каниш за Чаво, така че няма за какво да си говорим”, контрира Стайков.

Ролята е написана специално за него - по думите на Жоро “една закачка с мене, допълнително омаскарена”, за да покаже образа на емигранта актьор, който се опитва да бъде повече от това, което е. А в по-общ смисъл - образа на българина в чужбина, който е готов на всичко, за да оцелее.

Но първата роля предизвикателство след завръщането е във филма “Тилт” - полковник от милицията, който след 1989 г. става бос на престъпна групировка, свързана с партийния елит. Четири месеца Георги се подготвя за ролята. “Срещах с истински полковници (не беше лесно) и ги наблюдавах. Когато минавахме репликите на героя, трябваше да променим някои неща, за да са достоверни. Освен това има специални маниеризми, отношения към хора и предмети (например оръжия), които са присъщи за тази група хора”, разгадава тънкостите на занаята Стайков. Той дори качва няколко килогарама, за да изглежда по внушителен и свиреп.

Режисьорите използваха Георги Стайков и в три от българските сериали, които наводниха българските телевизии след 2010 г. Той играе по-малки роли във втория сезон на “Под прикритие” (2011) и “Седем часа разлика” (2011). Във втория за него е предвидено по-голямо участие, но възникнат непреодолими проблеми между актьора и продуцента Халваджиян и героят на Стайков скоропостижно изчезва от историята, развиваща се между София и Ню Йорк.

В “Къде е Маги?” (2012) Жоро вече е в главната роля. Този сериал ще остане в историята като първия опит да се снима с по няколко камери едновременно. Актьорите, с изключение на Георги, нямат опит и снимките вървят трудно.

Последният засега филм на Георги Стайков е “Инкогнита” - една сложна артпродукция на режисьора Михаил Пандурски. Филмът е своеобразен римейк на “Бариерата” по едноименния роман на Павел Вежинов. Георги играе главната роля, която във предишния филм изпълняваше от Инокентий Смоктуновски.

Актьорът твърди, че е доволбен заради органичното си и обрано присъствие пред камерата, без излишни панделки и финтифлюшки в интерпретацията на образа

Играе ролята на диригент и репетира усилено няколко седмици - размахва палката пред едни ноти. Маха дори когато се разхожда в парка. Накрая режисьорът му казва, че във филма няма да има кадри, в които дирижира.

Засега Георги Стайков се е отдал на театралната сцена в Бургас. Играе в две постановки, започва репетиции за трета. Има предварителни разговори за филмови участия, но все още няма нищо конкретно...