Сокуров за спасителите на съкровища от Лувъра

Войната разделя и принуждава хората да бъдат врагове, но не може да попречи на сродните индивидуалности да имат своите малки съюзи. Насред хаоса човечеството винаги може да бъде обединено от ценностите, красотата и от стремежа към съхранение, па макар и задължено да разрушава.

Именно така двама изключителни мъже със статут на врагове стават съратници и се нагърбват с общата мисия да спасят изкуството във филма на знаменития Александър Сокуров "Франкофония".

Международната продукция на Франция, Германия и Холандия е

впечатляваща комбинация

от игрално и

документално кино

Оператор е Бруно Делбонел.

Режисьорът разказва как по време на нацистката окупация на Париж директорът на Лувъра Жак Жожар и нацисткият офицер граф Франц Волф-Метерних сключват съюз, за да запазят съкровищата на музея.

Реалните герои оживяват на големия екран, видени като две уникални фигури от режисьора. Техните портрети са изрисувани чрез възстановки и архиви, събрани и изгладени чрез умело щриховане и оцветяване от въображението на Сокуров. Артиста, който засне филм в един-единствен кадър - "Руският ковчег".

За него работата по “Франкофония” е била повече изкуство, отколкото работа с документални кадри, но всяка удобна и ефектна измислица си има своето адекватно място.

"Неизбежно е. С артистичен подход и художествено взаимодействие сляхме документалните кадри и нашите заснети възстановки. Изглежда, че хората са очаровани от гледката на нацистките войници в галериите на Лувъра. Тези войници в храм на изкуството? В действителност обаче стените в Лувъра били голи по време на окупацията. Произведенията били скрити няколко години преди това. Хората са имали предчувствие за избухването на Втората световна война, в която е взела участие цяла Европа. В Ленинград, в Париж и в Лондон хората започнали тревожно да търсят убежища, здрави стени и пространства дълбоко под земята, за да скрият произведенията на изкуството. Всички започнали да разбират колко е важно то и

че ако загине, неизбежно ще загинат нашите надежди, нашите молитви,

нашият Бог", обяснява режисьорът.

Сокуров е категоричен, че "Франкофония" не е исторически филм. Продукцията е повече колаж, отколкото хронология и често следва извивките на променящите се мисловни процеси.

В лентата при нахлуването на германската армия в столицата на Франция повечето висши чиновници отдавна са се устремили в бягство. Единствено Жак Жожар не отстъпва от своите позиции, за да изпълни дълга си, и отбранява културното наследство, което му е поверено. Неочаквано французинът открива необходим партньор за тази важна задача в лицето на граф Волф-Метерних, който е назначен от нацистка Германия за управител на културното наследство в тази част на Европа. Графът е готов да попречи на изнасянето на безценните предмети на изкуството от Лувъра на немска територия.

Невъзможно е между двамата съмишленици и ценители на красотата да не се зароди приятелство, което е загатното, но не и преекспонирано във филма.

"Периодът на срещата им, тяхното противопоставяне и сътрудничеството им по време на Втората световна война са най-важната част от историята в лентата. Тези двама забележителни мъже, които са били

почти на една и съща възраст, са имали едно и също призвание

- опазване и съхранение на произведенията на изкуството. Дори и в най-трудните времена тези двама не много влиятелни мъже са били в състояние да спрат агресията и да успеят да запазят голяма част от изкуството на Лувъра чрез преодоляване на връхлитащите ги обстоятелства. Как дълбоко съжаляваме днес, че нищо подобно не се случи в Съветския съюз, Полша или в останалата част от Източна Европа", признава Сокуров.

Лентата завършва с разкриване на съдбите на двамата герои, които все така отстояват себе си и остават непримирими много след войната.

Тяхното съдружие не е феномен, а само ярък пример. Подобно партньорство, макар и по-кратко, описва Стивън Спилбърг в сцена от военната си драма "Боен кон", адаптация на едноименната книга на Майкъл Морпурго. Почти към края на филма един английски войник се решава да излезе в ничията земя, като рискува да бъда прострелян, за да спаси оплетения в телени мрежи кон. Няма с какво да го освободи, но в този момент зад гърба му се показва германски войник, който му казва, че ще му трябват ножици, каквито той носи. Немецът също е излязъл от окопите, за да помогне на четирикракия войник. Двамата с англичанина заедно свалят мрежите, без да наранят коня, и дори се се шегуват един с друг чрез войнишки хумор. Това, че са от двете страни на огъня, не означава, че трябва да се мразят. Те просто изпълняват своето задължение и дълг към родината, които не пречат на тяхната хуманост и не могат да ги накарат да мразят другия, непознатия, който може да бъде и приятел.

Но да се върнем на лентата на Сокуров, за когото е било изключително удоволствие да снима в Лувъра - този изобилен малък свят в рамките на света. За него музеят е сравним само с един библейски кораб.

"Нека си представим Ноевия ковчег, носещ се по океана, пълен с хора и велики произведения на изкуството на борда - книги, картини, музика, скулптура, записи и какво ли още не. Гредите на ковчега не могат да устоят и се появяват пукнатини. Какво ще ни спаси? Живите? Или мълчаливите, но незаменими свидетелства за миналото? "Франкофония" е реквием за загиналите, химн на човешката смелост и дух Както и на това, което обединява човечеството", сигурен е режисьорът.

Във филма участват Венсан Немет, Луи-до дьо Ленкесен, Бенямин Уцерат, Йохана Алтес и др. Лентата е носител на "Златен лъв" за евро-средиземноморски филм и награда за най-добър европейски филм от фестивала във Венеция 2015.

Премиерата на "Франкофония" у нас е на 6 май.