Няма да започна с "Аз не гледам Евровизия, ама..." Щото аз и тенис не гледам, и от бокс не разбирам, мисля, че съм най-лошият пишещ фотограф и освен сборник с фейлетони не съм издала друга книга. Но въпреки това се радвам много на:
- Поли Генова, защото не се отказва и постигна успеха, за който се бори и работи упорито от години. Тя вече е в топ 10, може само по-добре да стане.
- Кубрат Пулев, защото също успя да докаже, че и най-голямата загуба не е по-голяма от победата след нея.
- Удри Гришо, щото всички знаят кой е Григор Димитров, пък дали е номер 10 или номер 70... това, дето той го изигра досега, вий не можете да го боядисате, тъй да се каже smile emoticon
- Стоян Ненов, защото спечели Пулицър и то във времена, в които едва ли някой е сънувал, че Пулицър може да кацне в български ръце
- Георги Господинов, защото за него пише "Ню Йоркър"
- Веско Ешкенази, защото е солист на холандския Кралски оркестър
И въобще не ме интересува дали фейсбук експертът се чувства онеправдан от тези чужди успехи, дали може да пише, свири, пее или бие по-добре, дали му харесват приятелките на Кубрат и Григор, дали е неоткрит нобелов лауреат или е неуспял Чайковски.
Радвайте се, бе, хора, нека децата ви растат в среда, в която са възможни и най-големите успехи, в страна, в която при цялото мрън се сбъдват и големи мечти, стига да ти стиска.
Коментари (0)
Вашият коментар