Антиутопия по български

Влюбих се в постапокалиптичните романи още навремето с "Малвил" на Робер Мерл. И въпреки че в "Екс орбита" става дума не за ядрен апокалипсис, а за разпада на света, към който ни води свръхпотреблението, непознатото няма как да не събуди любопитство.

А великолепният стил на Васил Георгиев превръща това бъдеще на политически крах и изчерпани ресурси в иронична картина на нашето общество - защото романът е антиутопия, но антиутопия по български.

Годината е 2097-а, София е руини от панелки, а хората – още по-отчуждени едни от други. Някои даже не излизат от домовете си, а единствено пращат холограмите си на виртуални партита. А може би са готови дори самите те завинаги да бъдат заменени от холограми?

Главните герои Пемпо и Марион се впускат в едно ексцентрично пътуване в търсене на корените си, на ценностите от миналото или поне на нещо, което да нарекат свой дом. В изолирания район, носещ култовото име Самоград, обаче Марион изчезва, а Пемпо е отвлечен от странна организация – трансменталистите. Те са обсебени от идеята, че за да се спаси човечеството, хората трябва да намерят пътя към отдавна забравения "Разум". Просветлени спасители или самовлюбени псевдолидери?

Със структурираното описание на социалната и политическа обстановка и с преливащия от информация сюжет Васил Георгиев отправя истинско предизвикателство към читателите.

Ексцентрична и оригинална, тази книга е едновременно забавна и стряскаща. Смешна с невъзможните си сюжети и плашеща заради осъзнаването колко не чак толкова невероятно е това бъдеще. И как решенията ни днес могат да ни заведат направо там – в 2097-а, в един свят на провал и разпад, който ни се иска да е възможен единствено в книгите.