Франко Дзефирели сам си лепеше плочките вкъщи, разказва журналистка на хайлайфа

Фелини обожаваше да ходи с метро на работа, споделя пред "24 часа" французойката Елизабет Мисланд

Колко жени е имал Марчело Мастрояни? Какво не е понасял Фелини у съпругата си Джулиета Мазина? Как изглежда спалнята на режисьора Франко Дзефирели?

Питайте за всички възможни детайли около звездите на долче вита френската журналистка Елизабет Мисланд и тя ще ви ги разкаже. Трудно ще откриете друга дама, която да е толкова запозната не само с историята на италианското кино в златните му времена, а и с живота “по чехли” на най-обичаните личности оттогава. Елизабет не само ги е интервюирала, а е влизала в домовете им и е била тяхна семейна приятелка.

Родена в Елзас, но израснала в Париж, Елизабет Мисланд идва в Рим през 1972 г., когато е на 35 г. По онова време тя вече е известна журналистка с кариера в групировката на “Пари мач” и е

една от създателките

на френските оскари

Пращат я в Рим за месец, за да напише репортажи за звездите от италианската телевизия. Хит по онова време е вариететното предаване на тв РАИ “Театро 10” с водещи певицата Мина и актьорът Алберто Лупо (спомнете си прочутата песен на Мина “Пароле, пароле, пароле...” с мъжкия глас, който рецитира – това е Лупо. Песента става известна и във френския вариант на Далида с гласа на Ален Делон).

Елизабет интервюира всички и наред е Алберто Лупо, който все се навърта около нея и я ухажва. “Спомням си как отидох при него в гримьорната с френско-италиански речник в ръце. Наложи се веднага да го стопирам с думите: “Актьори – не! Италианци – не! Женени – не! Още помня погледа и възклицанието му: “А!” Но в крайна сметка стана така, че по-късно създадохме заедно един син”, разказва Елизабет пред в. “24 часа”. Любовната им история продължава 12 г., до смъртта на Лупо. Днес Елизабет има двама сина – в Париж и Женева, а самата тя живеее в Рим.

През всичките тези години, освен че е журналистка и експерт по кино, тя е била жури, организаторка или директорка на всички възможни филмови фестивали във Франция и Италия. От 2002 г. работи за кинофестивала на Монте Карло, посветен на комедията.

Ето и няколко любопитни случки от приятелството на Елизабет Мисланд със звездите, споделени в интервю за в. “24 часа”.

Федерико Фелини

С Фелини ме запозна през 1973 г. моя приятелка, известен модел в Рим – Грета. Фелини я беше нарекъл “Грета Гарбо” в една популярна реклама, в която участваше. Един ден Грета ми каза: “Трябва да ти представя на всяка цена Фелини.” Първата ни среща беше в една римска тратория. След това Фелини ни водеше редовно да вечеряме в един ресторант, чиито покривки бяха от хартия. Той всеки път рисуваше нещо отгоре. Един ден ми каза: “Ти не си красива, но си интересна.” Отговорих му: “Знам, че не съм твоят тип.” “О, не, не е така...”, и продължи да ме рисува върху покривката. Накрая обаче я прибра сервитьорката.

Ходех много често у Фелини на Виа Маргута. Беше изключително забавно - той ненавиждаше дима, а жена му Джулиета Мазина пушеше като комин. Затова у тях имаше два салона – неговия за непушачи и нейния за пушачи. 

Фелини ходеше на работа с метрото. Много често го взимахме заедно от площад “Испания”. Федерико обожаваше пътуването с метрото до киностудията “Чинечита”. Беше изключително горд с факта, че отиваше на работа като обикновен служител. За Фелини неговият град беше “Чинечита”. Там си имаше и своя стая, в която да спи.

Интервюирала съм Фелини няколко пъти, но в един момент спрях, защото знаех всичко за него, включително и за тайните му връзки. Например за Анита Екберг и как се е запознал с нея, за Сандра Мило и за другите красиви жени, които е имал. Джулиета обаче знаеше за всичките му любовници и понасяше - подобно на всички съпруги на известни личности. Така, както ги понасяше и съпругата на Мастрояни...

В последното си интервю Фелини ми беше казал “Аз съм безработен”. Никой продуцент вече не искаше да плаща филмите му, които бяха много скъпи и чиито продукции се проточваха безкрайно. А по онова време Фелини все още беше пълен с проекти.

Виторио де Сика

С Де Сика се запознахме през 1973 г. по време на монтажа на последния му филм “Пътуването”. Определи ми среща в студията на “Рикорди интернешънъл”. По онова време все още си носех навсякъде с мен френско-италианския речник. Де Сика ме прие в една гримьорна с огромно огледало пред себе си. Трябваше да го интервюирам през цялото време посредством огледалото. Беше си направо сцена, достойна за филм. Той се гледаше в огледалото и отговаряше така, сякаш играе театър.

София Лорен

Със София се запознах в дома на сестра ѝ Мария Шиколоне в Рим. Трябваше да я интервюирам за фестивала в Кан. София Лорен се отзова веднага. Каза ми, че ще бъде в Рим у сестра си и ме покани там. Отидох, звъня, а Мария ми отваря вратата и ме приема с такива почести, сякаш аз съм звездата. Това е то – неаполитанското гостоприемство! Каза ми – София се гримира и се приготвя за срещата. Казах ѝ – ама аз съм без фотограф, това е само среща между нас. “Не, тя иска да бъде безупречна!” София Лорен е изключителна. Много семпла, земна и щедра. 

Франко Дзефирели

В началото Дзефирели никак не беше вежлив с мен – наричаше ме малката французойка. После обаче станахме много близки. Всяко лято отивах във вилата му в Позитано. Всъщност това бяха три вили в едно имение – по-късно, когато ги продаде, бяха превърнати в хотел. В къщата му в Позитано идваше половин Холивуд. Дзефирели обаче все ми се оплакваше: “Направо не знам какво да правя! Когато поканя един американец, той не идва с жена си, а с 10 души.”

Всеки път режисьорът трябваше да ходи да спи в хотел, докато приятелите му се разполагаха в дома му. Един ден обаче реши да продаде и трите вили, защото вече не успяваше да се грижи за тях. Освен това нямаше асансьор, достъпът до тях беше само чрез стълбище от сушата или чрез лодка от морето. Изпитала съм на собствен гръб какво значи всичко това – заедно с Дзефирели разтоварихме сами цял камион, пълен със счупени плочки, идващи от къщи в Соренто. Дзефирели саморъчно си правеше керамиките на всичките тераси във вилите, работеше като занаятчия. Казах му – Франко, защо не викнем и другите да разтоварват плочки. Всички останали гости обаче се препичаха на слънце.

Вечер пък Франко обожаваше да играе на покер. Играеше се по цели нощи, защото Дзефирели страда от безсъние. Аз не разбирам нищо от покер – непрекъснато блъфирах и печелех. Тогава той каза: “Французойката повече не я искам на масата!” За мен това си беше истинско избавление, защото най-после можех да спя нощем. 

Спомням си как един път ми се обади и ме покани в Позитано. Казах му – този път какво има за правене в къщата ти? “Трябва да облепим стените с раковини”, отвърна той. Аз обаче не отидох, а му пратих един млад актьор. След като той се върна от Позитано, ми се оплака, че е трябвало да почисти огромно количество раковини. Дзефирели саморъчно след това облепил една по една стените си с тях. Той е истински артист, умее да рисува. За жалост, сега е много зле, опериран е няколко пъти и е на инвалидна количка.

Къщата на Дзефирели в Рим се намира на Виа Апия Пинятели. Спомням си как един ден ме викна да ми покаже спалнята си. Леглото му беше покрито с покривка от естествена козина, а над него имаше много красива картина.Казах му – един ден, когато вече те няма, искам тази картина да остане за мен. Спомням си, че когато слязохме на долния етаж, камериерът му ми каза: “Госпожо, вие сте единствената жена, която е влизала в спалнята на Дзефирели.”

Франко Дзефирели имаше чичовци във Флоренция, но те починаха. Единствените му близки са домашните му прислужници. Приятелят му открай време е все същият. Готвачът му – също. Един ден те ще наследят всичко на Дзефирели.

Мастрояни не знаел колко пари има. Съпругата му движела всичко

Марчело Мастрояни, Нино Манфреди и Уго Тоняци бяха актьори, които винаги са били управлявани от съпругите си. Те се занимаваха с абсолютно всичко, включително и с бюджетите им.

Мастрояни ми беше казал: “Нямам ни най-малко понятие колко пари имам. С всичко се занимава Флора.” Тя остана до края на живота му негова законна съпруга, никога не е искала да се разведе.

За актьорската си професия той казваше: “Какъв точно занаят върша? Че на мен ми плащат, за да си играя.” Само веднъж съм се карала, и то много жестоко, с Марчело. Спомням си как от редакцията ми се обадиха и поискаха спешно интервю с Мастрояни по повод негов филм, който предстоеше да бъде пуснат по френската телевизия. Къде обаче да го намеря? Тогава Марчело вече беше оставил Флора. 

Обадих се на Флора, която за мен беше като информационна агенция. Тя ми каза: “Давам ти един телефон, на който можеш да го откриеш, но те заклевам да не му казваш откъде го имаш.” Звъннах на въпросния номер и Марчело вдигна телефона. Като ме чу, побесня. Попита ме откъде имам този телефон. Когато му казах, че го търся, защото трябва да го интервюирам, той още повече се ядоса.

Каза ми: “На мен работата ми не е да давам интервюта. Не искам да говоря за този филм.” Аз обаче му казах – да, ама в началото на кариерата ти беше повече от доволен, когато те интервюираха. И му затворих телефона. Обадих се на сценаристката, за да ми разкаже за филма и да си свърша работата. “Разбирам защо ти е отговорил така – филмът никак не е хубав”, каза ми тя. И наистина, този филм нямаше никакъв успех и Марчело го намрази. Това беше единственият филм, в който Мастрояни беше копродуцент и в който той загуби всичките си пари. По-късно обаче Марчело ми се обади и ми се извини.

Клаудия Кардинале е фантастичен човек

Последната ни среща с Клаудия Кардинале беше през март на фестивала в Монте Карло, но се познаваме още от 60-те години.

Клаудия е просто фантастичен човек. Заедно с мой приятел през 60-те години бяхме създали във Франция филмови награди - нещо като френски оскари. Клаудия я видях за пръв път по време на една от тези вечери.

Видях я как пристига с бял ролс-ройс и с рокля на Пако Рабан. Беше метализиран костюм, от който ѝ се показваше бюстът. С Клаудия станахме близки приятелки. По-късно, когато дойдох да живея в Рим, се сприятелих и с майка ѝ, която живееше тук. 

Джина Лолобриджида разкопала къщата си

Бях интервюирала за филма “Приключенията на Пинокио” Нино Манфреди, с когото бях станала много близка приятелка (филм на Луиджи Коменчини от 1972 г.). След това трябваше да интервюирам и Лоло.

Пристигна мой фотограф от Париж и Джина ни покани у тях. Отидохме в дома ѝ на Виа Апия Антика и какво да видим? Все едно че се бяхме озовали в къщата на Пепеляшка. Пред дома си Джина беше поставила една любопитна скулптура, но не нейна (Лолобриджида е известна и като скулпторка). Когато я попитах какво точно представлява, тя ми обясни, че това са останките на ролс-ройса, който е шофирала и с който е катастрофирала с Франко Дзефирели.

Франко бил почти обезобразен от инцидента, лицето му било оперирано. Затова след това Джина сложила на входа на къщата си въпросната скулптура.

Влязохме в къщата на Джина и там друга изненада – тя я разкопала и намерила древноримски останки. Затова ѝ забранили да направи басейн у дома. Показа ни и всичките си перуки. Накарахме я да позира, облечена като индианка върху велосипед на Апия Антика. Джина

винаги се е грижела сама за грима,

за прическите, за стила си

 Спомням си как една година дойде на фестивала в Монте Карло, където има апартамент. Посрещнах я на летището и тя ме помоли да я придружа до тях. А домът ѝ беше на върха на една висока сграда. Тя обаче не си спомняше къде точно се намира апартаментът ѝ. Отидохме на 4-ия етаж, мъчим се да отключим – не се отваря. Значи е на горния етаж, казва Джина. Отиваме горе – и там не се отключва вратата. Чак след като попитахме портиера, той ни каза, че е на 6-ия етаж.

Заедно с шофьора оставихме Джина в апартамента ѝ, но малко след като слязохме долу, я видяхме отново – с кошница в ръка вече отиваше на пазар.

Демис Русос се жени за секретарката си, с която е отвлечен в самолет

С Демис Русос се бях запознала през 80-те години в Рим – той беше дошъл тук на първото си лечение за отслабване. Поръчаха ми интервю с него – видяхме се и повече не се оставихме, докато беше в Рим. Всеки път след това, когато Демис идваше в Рим, ми се обаждаше.

В един период смених жилището си. Преместих се да живея в центъра на Рим. Спомням си как една вечер бях вкъщи по нощница, а синът ми - по пижама. Някой звънна на домофона ни. Казах на сина ми да види кой е, а той каза “Демис Русос е”.

“Как така Демис, че той откъде ще знае къде живея?”, отговарям. След като му отворих, той ми каза: “Днес съм обиколил цял Рим, за да открия новия ти адрес.”

По-късно се случи тази история с отвличането на самолета, в който е пътувал и Демис със секретарката си. (През 1985 г. няколко ливанци отвличат боинг от Атина със 140 пътници, сред които е и гръцкият певец. След серия от драматични епизоди инцидентът приключва със смъртта на един човек и с освобождаването на групи на отвлечените пътници – б.а.) 

Месеци по-късно, когато Демис Русос дойде в Рим, ми каза, че вече не е същият човек и е разбрал, че животът, който искал, бил съвсем различен от този, който е имал преди. След този случай Демис се ожени за секретарката си, с която бил в самолета. Навремето му бях казала, че ако един ден има момиченце, трябва да го кръсти Емили, защото това е името, което щях да избера аз, ако имах дъщеря. На Демис наистина му се роди дъщеря и той я кръсти Емили.

Енио Мориконе пише музика, по нея правят филм

За Енио Мориконе съм като сестра – знаем се от 1972 г. Това е най-скромният човек, когото познавам. В работата си е много взискателен. Познавам и децата му от малки. В началото живееха във вила в римския квартал “Еур”.

Един ден ми се обади: “Сега живея на Пиаца Венеция, ела да се видим вкъщи.” Отивам у тях – а това е прекрасен и огромен апартамент с тераса на последния етаж, откъдето се вижда панорама на площад “Венеция”. Показа ми и как работи в офиса си. Още преди да е направен филмът, той пише музиката за него. Чак след това режисьорът работи върху филма. Това е точно обратното на метода, по който работят всички останали в киното.