Иван Гранитски: Проф. Исак Паси ме закле да издавам философски книги

За 20 години отпечатахме 2500 заглавия в тираж над 1 млн., казва  директорът на издателство "Захари Стоянов"

- Иване, защо избра да направиш издателство, след приключението в БНТ през 1996-1997 г., където депутати от твоята партия сториха и невъзможното, за да те отстранят като генерален директор?

- Действително това беше приключение, но то ме обогати духовно. Тогава имах някои илюзии, които после, слава Богу, загубих.

- Леви илюзии?

- И леви, и десни. Загубих илюзиите си, че има почтеност и принципи при подреждане на обществото и социалния живот. Аз съм по-консервативно устроен човек, може би даже патриархален. Така са ме възпитавали, такъв е бил моралът на моите деди и прадеди.

Днешното всеобщо продаване на идеали, разложението на обществото, подмяната на ценностите, целите и задачите, смяната на здравия патриотизъм, на националното чувство и родолюбието с мултикултурализма и неолиберализма... Всичко това ме отвращава.

- Да не излезе, че си против всички хора с различно мнение?

- Не, никога не съм осъждал или обвинявал другояче мислещите, но постепенно забелязах, че това не може да бъде моят избор. А и това не е изборът на нашите предци като национална и геополитическа ориентация.

И от тази гледна

точка си загубих

илюзиите

- И започна да се разграничаваш от левицата, така ли?

- Тогава мислех и вярвах, че левицата иска сериозно да управлява. Не се получи, тя се самосвали от власт. Но през годините това се повтаря и при левите, и при десните. Моделът е един и същ и това не е случайно, а движено отвън, от могъщи външнополитически формации и великите сили. И тогава си казах, че е добре да се насоча към издателската дейност, където бих бил по-свободен и по-полезен.

- А защо кръсти издателството си “Захарий Стоянов”, а не примерно “Паисий Хилендарски”?

- Преди да отида в БНТ, съдбата ме беше сложила директор на издателство “Христо Ботев”. Тогава за три години с един великолепен екип направихме най-сериозното българско издателство. И тъй като името на Ботев беше заето, като ни прогониха от БНТ нашите “общи приятели” за това, че не слушаме, реших, че трябва да направя друго патриотично издателство.

Избрах името на Захарий Стоянов, защото той е изключителна емблема на защитата на българския национален дух. Неслучайно е бил атакуван и като политик, и като публицист, че е страстен родолюбец. Упрекват го, че е русофоб, че е стамболовист. А всъщност целият му живот, цялото му творчество е посветено на Отечеството. Той изгаря в служба и борба за националната кауза. Той е главното действащо лице в процеса на Съединението на Княжество България и Източна Румелия. След Ботев и Каравелов, Захарий Стоянов е най-великият български публицист. Уникална фигура.

- За тия 20 години колко книги издадохте и в какъв тираж?

- Над 2500 заглавия в тираж над 1 милион екземпляра. Имаме 40 издателски поредици. Над 1300 заглавия са от български автори - преиздания на класици, многотомници и съвременна българска литература.

- Защо многотомници?

- В книжарниците, библиотеките и домовете на хората трябва постоянно да присъстват класическите съчинения на нашата литература. Оказа се, че в периода на прехода - повече от 25-30 години, не са преиздавани класици като Вазов, Яворов, Йовков, Дебелянов, Лилиев. Така се роди идеята да направим поредицата “Българска класика”.

- В колко тома?

- В 120. Паралелно с нея осъществихме няколко многотомника на споменатите български автори. Още се чудя на нашата смелост и дори малко лудост, че я започнахме през 2003 г. и привършихме 2013 г.

- А защо постоянно обикаляш страната като един Матей Миткалото?

- Съчетание на характер (бравурен и неуморим) с целите на издателството. По този начин с нашите автори достигаме до най-затънтените кътчета на Отечеството. До селски читалища, в които не е стъпвал български писател от 20 и повече години. Читалища занемарени, окаяни...

Но хората там се радват, когато получат книги като дарение или когато се срещнат с жив писател. Тук ще дам пример с акад. Антон Дончев - най-големия съвременен български писател. За 15 години с него направихме над 1200 срещи из цялата страна. Това е удивително. Невероятно.

- Къде ходихте с него?

- В малки и по-големи читалища, училища, библиотеки, във всички големи градове, в почти всички от по-малките. Това означава, че сме се срещнали и разговаряли с десетки хиляди хора, които лично са получили автограф от акад. Дончев и от други автори на издателството.

- Има анекдот, че малко след 1989 г. БКП раздава на някои кадри куфарчета с пари, а на тебе се паднало куфарче с Антон Дончев. Чувстваш ли се обиден от това?

- Неее, напротив! Този анекдот е най-хубавият комплимент за мен. Прекрасен е, защото смятам, че по-ценно нещо от духа няма. С тебе се познаваме отдавна и мога да го кажа за любимия ми “24 часа”.

Вече съм на 62 години и съм се убедил, че имам много изкушения, но те не са парите, властта... На тях съм устоявал. Така съм възпитан и така съм живял досега.

Духът е моето

изкушение

- красивата картина, красивата жена, красивата книга... Другото не може да ме развълнува. Типологически и характерологически, а пък и поради духовните ми приятели и наставници като Исак Паси, Николай Хайтов, Йордан Радичков, Александър Геров, Валери Петров... От тая гледна точка аз съм щастлив човек, защото много рано съдбата ме запозна и сприятели с удивителни хора. Аз съм зареден с тяхната духовна енергия.

- Но някои от тях дори не се обичаха...

- Така е. Но аз поотделно бях приятел с всеки един от тях. Смятам, че независимо от противоречията, от интригите (а къде ги няма?) моята длъжност като издател е да отпечатвам книгите им, независимо дали се обичат, или не.

- За кои автори става дума?

- Освен вече споменатите Радичков и Хайтов още и Вера Мутафчиева, Генчо Стоев, Павел Матев, Валери Петров, Леда Милева, Дамян Дамянов, Дончо Цончев, Виктор Пасков, Тончо Жечев, Христо Фотев, Лиляна Стефанова, Никола Инджов, Петър Караангов, Любомир Левчев, Стефан Цанев, Вили Цанков, Леон Даниел, Евтим Евтимов, Станка Пенчева, Недялко Йорданов, Георги Константинов... Съвременни наши учени като Васил Гюзелев, Георги Марков, Константин Косев, Благовест Сендов, Михаил Виденов, Иван Маразов, Васил Проданов, Чавдар Добрев... Плеяда от над 250 автори, чиито книги са издадени от “Захарий Стоянов”.

- Защо заложи предимно на българска литература? Тя не носи много печалби. Други издателства се ориентираха към бестселъри, трилъри, розови романчета, чиклит, полупорнографски книги като “50 нюанса сиво” и други от този вид...

- Когато бях директор на издателство “Христо Ботев”, реших, че моят избор е българската и световната литературна класика.

- Пропуснах и философските книги, които издаваш. Тях купуват ли ги?

- Знаеш, че съм доктор по философия, но може би не знаеш, че мой духовен учител беше проф. Исак Паси. Още от 1991-1992 г. той ме напътстваше да формулирам своята издателска концепция. И така в “Захарий Стоянов” започнах и серия от поредици - философия, класическа естетика, есеистика...

Дни преди да си отиде, Исак Паси ме закле, че трябва да бъда изпълнител на духовното му завещание. А то беше да продължа да издавам класическа философия и литература със сериозни художествени достойнства.

- Делиш ли авторите по политически цветове?

- Не, никога.

- Би ли издал примерно проф. Огнян Минчев, който тия дни се скара с проф. Евгений Дайнов заради това, че се снима със Сергей Станишев?

- Разбира се, слушам и чета с интерес неговите анализи. Друг е въпросът, че понякога мога да споря с него. Например много ценя проф. Михаил Неделчев, приятели сме, макар че многократно сме спорели с него. Истински литератор е и Георги Цанков. Не мога да кажа същото за онези, които преди 10 ноември бяха част от номенклатурата и обслужваха бившата власт с раболепни коментари, а след промяната станаха първи критици на предишния режим, а някои от тях дори се отрекоха от бащите си.

- Къкъв живот виждаш за книгите през следващите 20 години?

- Вярвам, че книгата няма да умре като носител на Словото. Въпреки разрастването на електронните средства, които завладяват предимно по-младото поколение, книгите ще оцелеят. Книгата е индивидуалният храм на човека. Мислещият човек трябва да съпреживява писменото слово.

Аз чета всеки ден по 100-200 страници. Най-различна литература - философска, художествена, историческа. Книгата няма аналог, тя е незаменима като параклис, в който мислещият човек се зарежда с енергия, съзерцава, развива своя мозък. Компютърът и електронните средства всъщност разглезват, те са като захарен памук.

Изчезването на

книгата ще ни доведе

до мрачните

антиутопии,

за които Рей Бредбъри и други автори пишат и предупреждават още преди години. Надявам се след 20 години, драги ми Пенчо, да не станем с тебе хора книги и ти да ми цитираш любимия си Радичков, а аз - любимия си Достоевски.

- Как се роди най-новата ти книга "Образ и метафора"?

- Години наред размишлявам и пиша върху българската поезия и българското пластическо изкуство. Много отдавна ме занимава темата за образа и словесната метафора. И в тази книга се опитах да анализирам дифузията между пластическите и художествените метафори - оттласкване, привличане, прилики, отлики, взаимни влияния...