Мъж целува ръцете на Пенко Господинов, помислил го за Йовков

Актьорът поема първия си курс студенти, чака ги с нетърпение

Доц. д-р по театрална педагогика Пенко Господинов тази есен поема първия си клас в НАТФИЗ. Не може да се каже, че е начинаещ в работата с бъдещите актьори - 7 години е бил асистент на проф. Пламен Марков. Но сега цялата отговорност по “акуширането”, както той сам се изразява, на бъдещите таланти ще е само негова. Както и подборът, който той с нетъпрение чака, за да види какви нахъсани, талантливи, силно мотивирани и вярващи в мисията на театъра млади хора ще се явят на изпитите. А после предстои трудното - не е като преди години да се избира от 2000 кандидати, но и когато са 50, а трябва да оставиш 20,

пак си е съмнение

дали си бил прав, или

си “подрязал” на

някои крилата

На какво държи д-р Господинов, издаваме на бъдещите му студенти. “Важни за реализацията им са сценично обаяние, харизма, наличие на характер”, казва той. Но има още едно важно изискване. Ако ви попитат кой е написал “В очакване на Годо” или коя е ней-играната пиеса на Христо Бойчев, бъдете подготвени, заровете нос поне в сп. “Театър”. Защото Пенко Господинов много държи на общата култура на бъдещите студенти в НАТФИЗ, а затова има и писмен кръг. Разбира се, тези 18-19-годишни момичета и момчета не могат да знаят всичко, но е важно да открие у тях желание да се самоограмотяват и самоусъвършенстват. Впечатленията му са, че кандидатстват умни деца, с по няколко езика, а ако нещо не знаят, бързо наваксват. За него е отживелица, че актьорът трябва да бъде само “сляпо” продължение на режисьорската трактовка.

Съвременният актьор

трябва да има

позиция,

да навлезе в дълбочината на интерпретацията

Той поощрява в това отношение своите студенти, макар да знае, че доста от дипломантите гледат навън, проверяват за кастинги, кандидатстват, явяват се, пътуват, връщат се, но и остават на чужди сцени. Е, поне четем в субтитрите на филмите все повече български имена... Той самият не се е изкушавал да играе извън България, че и защо? Тук е срещнал прекрасни педагози, колеги, режисьори, сценографи, приятели като Емил Бонев и Виктория Колева, звезда е на няколко трупи...

Момчето от Стара Загора, дете на икономисти, открило себе си за театъра в самодеен колектив, в който на 14 години изиграло роля в Шекспирова пиеса, не си проправило лесно пътя към сцената. Признава, че от дете е любопитен към света и непрекъснато се отдава на разни увлечения - футбол, ракетомоделизъм, радиотелеграфия, математика. Театърът навлиза в живота му случайно. Негов съученик отива на прослушване за младежко студио “Съвременник” към старозагорския театър, а Пенко само го придружава. Другото момче обаче се отказва - прекалено много момичета стояли на опашка, а те били само 2 момчета. Пенко обаче устоява. Приемат го със стихотворение на Пеньо Пенев: “Не мечтая безсмъртие и пътища леки, а ватенка топла за зимния ден!”

И досега гледа на

професията си като

на приключение, съхранил е желание и вдъхновение да е на сцената, пред зрителите. Има я тръпката.

Завършва с отличие строителен техникум - специалност “Пътища”. Затова се шегува, че има и алтернативно бъдеще - да строи магистрали, ако не гради роли. А в свободното си време да пише къси разкази. “Но писането е занимание самотно, нямам това време, а много ми се пише. Сюжетите щъкат из главата ми, но главно - заглавията им. Имам няколко страници само със заглавия. Като си погледнах наскоро едни стари дневници, които съм си водил преди години и бях занемарил, сам се изненадах - кога се навъртяха 50 роли! Открих вътре интересни размисли, свои открития за роли и постановки. Имам респект към словото”, зарича се Господинов.

След гимназията Господинов учи две години педагогика, докато накрая му става ясно, че неговото бъдеще е театърът. Завършва актьорско майсторство в класа на Димитрина Гюрова и Пламен Марков. После играе в Плевен, Пловдив, Ловеч, Варна. Има номинация за “Аскеер” за ролята на Катурян в “Пухеният”. Отличен е за дебют на кинофестивала “Златна роза” през 2008 г. за ролята на Йордан Йовков във “Военен кореспондент” и за Костадин Бонев в “План за отмъщение”.

Тв зрителите го познават от ситкома “Морска сол”, сериалите “Забранена любов”, “Стъклен дом”, “Недадените”. Там Пенко е в ролята на цар Борис III, а съпругата му - Анастасия Лютова, играе царица Йоана. За първи път

Пенко и Анастасия

се засичат на купон

в Плевен

След време съдбата ги събира на сцената на Варненския театър. Сия, както я наричат приятелите, пристига тук по покана на Вили Цанков за ролята на Офелия в “Хамлет”. съпрузите жънат непрекъснати успехи най-вече на международни сцени с доста ексцентричния спектакъл “Паякът”. В него актьорът играе брат, тайно влюбен в сиамската си близначка, с която предстои да бъдат разделени. Действието се развива в басейн насред сцената. Двамата са голи и залепени един за друг. В Москва и Ню Йорк постановката минава с огромен успех.

Въпросът е защо този успешен и търсен актьор става “даскал”, което здраво му яде от времето? “Защото имах великолепни преподаватели като Пламен Марков и Димитрина Гюрова, от които имах пълна подкрепа. Веднъж като актьор - те ми дадоха доверие и обич. И аз искам така да работя със студентите си. Помогнаха ми и да се изградя като театрален педагог.” Познавачите оценяват докторската му дисертация като приносна и много важна за съвременните актьори. Тя е на тема “Съвременните актьорски изразни средства на сцената и пред камерата. Прилики, разлики, взаимни влияния.” Защото той като човек и на сцената, и пред камерата, добре знае, че понякога театралното образование може и да пречи.

По този повод Пенко обича да разказва една забавна случка, свързана с ролята му на Йовков. “Снимахме край Разград една от сцените на филма “Военен кореспондент”, в която младият Йордан Йовков прекосява Добруджа през златните житни поля. В това време с велосипед по пътя се зададе някакъв човек.

Спря до мен, слезе

от колелото и

започна да ми

целува ръцете

Той започна да ми говори на “ти” директно като на Йовков. Каза, че току-що е чел мои разкази и много се радва, че така изведнъж ме вижда на живо. Разпита ни какво правим тук, ние му обяснихме, че снимаме филм, и човекът чак тогава осъзна времето, в което се намира, и излезе от разказите, които е чел. Искаше да ни подари дини - имал бостан наблизо...”

Той и Анастасия имат надежда, че ще намерят време за почивка през лятото. Тя ще снима филм. Пенко току-що е направил премиера под режисурата на Ивайло Христов в Театър 199 - всички критици хвалят постановката на “Времето е спряло”, която без дидактика разглежда отношението на хората към военните конфликти и техните жертви. Наесен в театър “Зад канала”, където е щатен актьор, започват репетициите на “Болница накрай света” от любимия му драматург Христо Бойчев, в чиято пиеса е получил първата си голяма роля. Режисьор ще е босненецът Дино Мустафич. Синът му Дамян (от първия му брак) го зарадвал, когато с успех завършил класа по пиано в Плевенското музикално училище, но и малко го разтревожил, защото решил, че не музиката, а историята и литературата са неговото бъдеще. Продължава в гимназия. 8-годишната Калина е изкласила първи клас. “Ученолюбиво дете се оказа”, скромно казва баща ѝ. И добавя: “Добре сме, с Анастасия сме щастливи заедно, децата, живи и здрави, растат. Разхождаме се, ходим на кино, готвим, такива съвсем обикновени неща... В началото аз бях главният кулинар вкъщи, но Анастасия ме изпревари и взе преднина. Всъщност и двамата много обичаме да готвим и кухнята започна да ни става тясна. Сега давам повече възможности на нея да се изявява, защото готви по-вкусно - трябва да ѝ го признаем, няма как. Това е голям комплимент, и то - от готвач!”