Български писател от Париж написа тв сценарий за Ботев

Георги Бранев е един от авторите на
     сериала “Записки по българските въстания”

Писателят Георги Бранев, който от 1983 г. живее предимно в Париж, написа телевизионен сценарий за Христо Ботев. Сценарият е 7 серии и се казва “Нагоре, срещу течението”.

Филмовото действие обхваща времето между двете преминавания на Дунав от Ботев: от пристигането му от България в Гюргево през 1867 г. до завръщането му от Гюргево в България с кораба “Радецки” като войвода на чета от 208 юнаци през 1876 г.

Георги Бранев има

доказан опит

в тв сериалите

Той задвижва идеята за филмирането на “Записки по българските въстания” , което БНТ, начело с Иван Славков, прави през първата половина на 70-те години. През 1976 г., когато сериалът е излъчен, се навършват 100 години от Априлското въстание.

В подготвителния период Георги Бранев привлича в заверата своя брат Веселин и режисьора Борислав Шаралиев. След всеки написан епизод двамата братя отиват при Шаралиев, който е художествен ръководител на проекта. Тримата сядат и дискутират, спорят, променят посоката на някоя от сюжетните линии, задраскват, дописват...

Сценарната работа продължава и през време на снимките, някои идеи се раждат буквално минути преди включването на камерата. Веселин Бранев става и режисьор, почти половината от сериите са заснети от него.

“Имаше сериозна, предимно мълчалива, съпротива срещу филмирането на “Записките по българските въстания” - спомня си Георги Бранев. - Мнозина се смущаваха от това, че книгата на Захарий Стоянов разкрива доста отрицателни черти в българския национален характер и българската нация. А това не е така, написаното от Захарий Стоянов е реално, силно, с любов и разбиране на хората. “Записките” и до днес си остават най-хубавата и най-вълнуващата българска книга.”

В крайна сметка “Записките” се превърнаха в един от най-качествените телевизионни сериали. Важно е и това, че той беше единственото българско кинопроизведение, което засяга сложните взаимоотношения между България и Турция, и което не предизвика протестна нота от страна на турското посолство в София.

Идеята за сериал

за Христо Ботев

се заражда у Георги Бранов още при първото четене на биографията му, написана също от Захарий Стоянов.

“Захарий изследва много по-надълбоко, по-цялостно развитието на Ботев във всичките му човешки аспекти. Той не се бои от разкриването на човешките му слабости - казва Бранев. - Те са във всеки от нас. От друга страна, летописецът на Априлското въстание ясно изразява органичната вплетеност на Ботев в неговото време, време на революционни пориви, настроения и движения в почти цяла Европа от средата на XIX век” - казва Георги Бранев.

Всеки ден цяла една година сценаристът изучава и сравнява в Народната библиотека всичко, написано и свързано с Ботев. И написва първия вариант на сценария за седем серии

В него интересно е разказано и приятелството на Ботев с Левски. Според сценариста Апостолът е селски човек, но гений, който измисля,създава, разработва и осъществява революционна тактика и действена нелегална организация в пазвата на огромна и стабилна империя.

Тази негова уникална дейност е накратко анализирана дори в книгата “История на световния шпионаж” от американски автор, публикувана и в България към 1940, както и в една съветска история на шпионажа.

Докато Христо Ботев е градски човек, европейски интелектуалец, бурен революционен дух. Благодарение на баща си - учител, има добро първоначално образование, после учи в Одеса, чете много.

Със своите умствени качества, с умението си да общува с хора, със своята представителност, той е можел да направи бляскава кариера всред издигнатите делови българи в Румъния. Но талантът му предначертава съдбата на революционен деятел от голям мащаб.

По това време

Букурещ е бил също

като Женева център

на революционери

от цяла Европа, които са дружели и много са си влияели, и Ботев е бил тясно свързан с тези среди. Неговото отношението към Парижката комуна не е само емоционално, то е част от неговото мислене.

Дългото зимно общуване във ветрената мелница край Букурещ на двете неприличащи си, но взаимно допълващи се, обичащи се велики национални герои Левски и Ботев заема една от проектираните седем серии.

Но тогава, през 1982 г. махат Славков като генерален директор, новата метла мете по новому, и сериалът за Ботев си остава само проект.

Журналистът Горан Готев - приятел на сценариста, му урежда среща с Георги Йорданов, по онова време зам. председател на Министерския съвет. Неочаквано за Бранев Георги Йорданов пожелава да прочете сценария. Шашнатият автор казва, че ръкописът е много дебел, тежи три килограма. “Вие мислите, че аз не знам да чета ли?” - реагира Йорданов. И не само го прочита, но и нарежда Бранев да бъде назначен в БНТ с единствена задача да продължи работата по сценария.

Следват годините, наречени “преход към демокрация”, през които почти всички предишни идеи и сметки за сериала отпадат. Бранев още преди кардиналните промени в България вече живее повече в Париж, но продължава да работи върху проекта за Ботев.

“В емигрантската атмосфера в Париж, в сблъсъка с носталгията, тъгата и екзистенциалните страдания на хората аз отново почувствах Ботев и неговите проблеми в Букурещ”, казва Георги Бранев.

И когато пак се рови в архиви и публикации около поета и войводата, вече ги чете с по-други очи, вижда и осмисля факти, имена и събития, които преди са минали някак незабелязано.

В неговия сценарий се разглежда и въпросът

откъде идват парите

за въоръжаването

на четата,

обличането й в униформи и организирането - солидна сума, която не е дадена нито от Българския централен революционен комитет, нито от богати търговци...

Източниците са други, и те ще бъдат изяснени в самия сериал. “Когато преди години спомня си Бранев, - говорихме с професор Николай Генчев, лека му пръст, кой е платил въоръжаването на четата, аз му съобщих това, до което бях достигнал Той с едно късо изречение се съгласи с тази историческа позиция и въздъхна дълбоко. Разбрах, че знае много добре отговора на този въпрос, но поради свои политико-психологически причини не му се искаше да говори за това...”

В написването този сценарий Георги Бранев е продължил да следва принципа, формулиран от неговия брат Веселин в създаването на “Записките” - че тяхната работа не е толкова артистична, колкото реставраторска. Те просто трябва да възстановят художествено реално сществувало време. Подвеждането по артистичното начало може да отведе авторите в погрешна посока.

В окончателното довършване на сценария за Ботев на Георги Бранев влияят и съвременни френски исторически сериали, включително и за Съпротивата. В тях вече се казва цялата негримирана истина. “Сега тези сериали са по-прецизни и верни и с нова убедителност действат на съвременния зрител. Време е това да стане и у нас”, казва Георги Бранев.

Може би БНТ трябва да се заинтересува от този професионално написан сценарий.