Ех, ако България беше на три морета, какви ли магистрални неволи щяхме да имаме, а ако Аспарух не се беше заселил в Онгъла, а продължил на Запад, дали днес Женева щеше да се нарича Жеравна, а Берн – Берковица? А ако Хари Потър не беше написан от Дж. К. Роулинг, а от Йоана Развигорович и се казваше Христофор Петрович, какви ли чудеса щеше да върши с вълшебната си гега и приятелите си Роман и Хараламбия?
В книгата си “Ами ако? България на три морета” Христо Раянов поставя абсурдно смешни въпроси и дава още по-разтърсващо иронични отговори. Ами ако нямаше комунизъм? Ако имаше социални медии преди 1300 години? Ако Меси и Роналдо бяха българи? Ако имаше жълта преса преди 100 години?
Авторът наистина умее да разсмива – той изследва някои от най-бленуваните варианти на историята, преувеличените български мечти и най-абсурдните патриотични конспирации. Истината е, че ако със смях се горяха калории, тази книга щеше да е идеалната лятна диета.
Но след многото хумор идват и сълзите… и то не само тези от смях. А тези от осъзнаването, че наистина живеем в Абсурдистан, че националната ни гордост често се проявява като национални комплекси, и че българите от всичко разбираме, но не и от това как да бъдем щастливи и доволни.
Защото зад привидната ирония авторът успява да покаже колко изкривени и неустойчиви ценности имаме като народ. И подзаглавието на книгата го илюстрира съвсем точно – “Истини за българската народопсихопатия”.
Зад смеха прозира истината, че и на три морета да бяхме, пак нямаше да ни е достатъчно, пак щяхме са сме недоволни, да се оплакваме и да мечтаем да сме поне на три океана, защото едва тогава вече щяхме да сме добре. Всъщност, едва ли…
Коментари (0)
Вашият коментар