Мегаспектакъл с лодки и грандиозни ефекти разплака 80 000 поляци на брега на Одра (снимки)

Шоуто от звук, светлини и илюминации във Вроцлав засенчи най-бляскавите олимпиади

Експлозия от възгласи и аплодисменти разтърси бреговете на река Одра във Вроцлав, където световният режисьор Крис Болдуин разказа в музика и с 3D мапинг покъртителни картини със светлинни ефекти и зашеметяващи фойерверки хилядолетната история на града.

Шоуто, озаглавено "Прилив", е от най-мащабните прояви в Европейската столица на културата през 2016 г. Над 80 000 поляци гледаха мегаспектакъла, в който участваха 300 музиканти и  50 лодки, а самата река беше превърната в гигантска сцена. Светлинни снопове като шрапнели пронизваха нощното небе на 600-хилядния град.

Много пари, перфекционизъм и изкуство от световна величина стоят в основата на невижданото представление. Болдуин е цар на такива зрелищни спектакли, негово дело е бляскавата церемония при откриването на олимпиадата в Лондон през 2012 г. Във Вроцлав обаче той наблегна на друг сюжет - разселването на поляците, превърнало се в травма на Европа. На англичанина организаторите са поверили най-мащабните си събития по време на Европейската столица на културата. С неговия спектакъл "Небе" ще бъде закрито домакинството на града през декември т.г. Англичанинът декларира, че е готов да работи за Пловдив през 2019 г., ако го поканят. Той вече е идвал в България.

"Чрез "Прилив" искам да разкажа на Европа и света съдбата на Вроцлав. Град с 10-вековна история, който е бил чешки, полски, австрийски, немски и отново полски. Хората са били разселвани и заселвани насила. Затова събрах на едно място музиканти и композитори от 4 държави. Много важно е, че докарахме израелски и германски изпълнители да работят заедно. Това е същността на проекта", обясни той. Цялото техническо осигуряване за мегапроявата е набавено от Полша. Използван е изцяло местен ресурс, тъй като полската държава има опит с големи събития.

"Възхитителното на Вроцлав е, че събира в себе си най-чудесните неща и абсолютната трагедия на ХХ век. През 1945 г. градът е бил епицентър на злото - унищожени са евреите, изселени са германците и са докарани на тяхно място поляците от Лвов. И точно това правим с този спектакъл - разказваме историята с музика и картини. Създадохме една огромна арена от театрални сцени", казва Болдуин.

За първи път в подобен спектакъл участват лодки. Те плуваха в синхрон с музиката. А тя е написана специално за събитието от четирима млади световни композитори на възраст до 29 г. - израелецът Udi Periman, немецът Amir Shpilman, чехът Jiri Kabat и полякът Adam Porebski. Творбата беше изпълнена под диригентската палка на Алън Урбанек от 300 музиканти и хористи, разположени на огромната сцена така, че да се виждат от всички страни на реката. Те също са на възрастта на композиторите и са от музикалните академии в Дрезден, Краков, Йерусалим и чешкия град Пардубице.
"Репетираха само 11 дни. Горд съм, че успяхме да сътворим този спектакъл. След седмица на стадиона във Вроцлав ще представим опера пред 40 000 зрители", каза за "24 часа" генералният директор на Европейската столица на културата Кшищоф Май.

Първата част от "Прилив" започна с музиката на израелския композитор, представяща живота в града преди той да бъде унищожен от завоевателите. По фасадите на старинни катедрали оживяваха танцуващи балерини. Втората част на кантатата - "Унищожението", бе дело на немския композитор. Музиката му на моменти буквално се разпадаше от драматизъм. Светлинни ефекти обгръщаха в пламъци сградите. Телени мрежи и марш на ботуши се появяваха по бетонните прагове на реката, а в нея лодките се движиха с разноцветни факли.
"Било е лятото на 1945 г. Градът е нито немски, нито полски. Той е разрушен на 80%", гласи анонсът на третата оратория, написана от чешкия композитор. Настъпи тишина. Прожектори "изстрелваха" светлинни снопове в небето. Постепенно музиката премина в по-ведра. Вроцлав започна да се съвзема. Полският композитор пресъздаде възраждащият се град и неговото обновяване. С визуални ефекти от реката се надигна вълна и стигна до върха на катедралата "Св. Йоан Кръстител". Оттам множество хора се спуснаха буквално по водата и се сляха с 80-хилядната публика на отсрещния бряг.

В края на спектакъла поляците и гостите на града ръкопляскаха и плачеха. Кшищоф Май - директорът на Европейска столица на културата във Вроцлав, за минути остана вцепенен.

"Аз съм късметлия. Най-дългогодишният директор съм и разполагам с един от най-големите бюджети за прояви - 80 милиона евро. От тях 32 милиона са от държавата, а останалата част - от общината и от спонсори. Това ни позволява да каним световни звезди като Енио Мориконе, Дейвид Гилмор, "Лимп Бизкит"," Рамщайн", виртуозът на пианото Ланг Ланг, Метрополитън опера. Имаме над 200 проекта, организирани само от жителите на Вроцлав", разказа той.

Подготовката около кандидатстването и организацията по събитията във Вроцлав е започнала още 2008 г. Кметът Рафал Дуткевич го привикал и му поставил задача - през 2016 г. туристите във Вроцлав да нараснат от 2 на 4 милиона. Те не само се увеличили, но до края на годината техният брой се очаква да достигне 6 милиона. "Градът да стане разпознаваем в цяла Европа покрай културните събития", отсякъл градоначалникът. Директорът е категоричен, че когато чужденец вече заговори за Полша не споменава само Варшава и Краков, а има засилен интерес и към Вроцлав. Тълпи от туристи могат да се видят по улици, заведения и артсъбития.
Отпадналите кандидати за културна столица 2016 Ц Гданск, Лодз, Люблин и Катовица, са активно ангажирани в програмата на Вроцлав. "Те представят най-доброто от своите градове. Заедно с тях направихме коалиция", казва Кшищоф Май. "Съветвам Пловдив през 2019 г. да направи същото - да покани в проявите София, Варна и Търново", каза полякът.

Той е категоричен, че към Пловдив ще има огромен интерес от световни звезди през 2019 г., когато вторият български град е Европейска столица на културата. "Не може да си представите какво ще се случи при вас. От опит мога да кажа - всички ще имат огромни претенции. Още догодина разни критици ще питат къде е програмата, защо не е готова. Или пък защо съвременното изкуство надделява над класическото. Аз бях като Шива - гледах да балансирам. Моля ви да имате търпение и доверие на организаторите. Пловдив се подготвя много добре за 2019 г.", смята Май.
Той си спомня какви претенции е имало към него. "Трябваше едва ли не да реша проблема с плъховете в града. Други пък питаха защо не сме пуснали кораби от Берлин до Вроцлав. Ние пък създадохме жп връзка между двата града и през уикендите е пълно с немски туристи", казва шефът на Европейската столица на културата. Той се надява един ден Русе да получи тази престижна титла, защото много му харесал крайдунавския град.

"Видях София, Варна, Бургас, Търново и Пловдив преди големия финал в България. Още тогава казах, че София няма да спечели. Очаквах журито да избере или Пловдив, или Търново. От това посещение най-добре запомних града на тепетата. Пих вълшебен мавруд", казва Кшищов Май, докато подготвя поредната културна проява.

А те нямат край Ц улици, градинки, площади, пространства са изпълнени с изложби, концерти, пърформънси. Тази събота е организиран мащабен маратон. Докато хората тичат ще могат да се наслаждават на безброй концерти по маршрута си.
Вроцлав е направил огромни инвестиции в културната си инфраструктура. Една от тях е Домът на музиката - огромна сграда за 100 млн. евро. Открита е на 4 септември м.г. и оттогава до сега в нея са проведени над 100 значими концерта. Голямата зала е под формата на цигулка с 1800 места, разположени в партера и трите балкона. Акустиката й се регулира чрез панели по стените. Те могат да създадат дори ефект на ехо. Под сградата има подземен паркинг, а под него още две камерни зали  за джазови концерти и за барокови изпълнения. Събират между 270 и 400 зрители. Има и трета камерна зала. А фоаието наподобява пиано - стълбите са разположени като клавиши на фона на черен капак.

Жителите на града са активно ангажирани в събитията със свои проекти, за което получават микрогрантове. 8 баби се събрали и написали хайку, по което японците полудели и им изкупили книгите. В един от забравените квартали артисти украсили изоставена сграда като таралеж с надуваеми бодли. На отсрещната страна пък направили кино на открито. Деца подели инициатива за набиране на средства от прожекциите. С парите заминавали на посещение в полска ферма за отглеждане на таралежи.

За да спасят терен от застрояване, жители направили градинка и издигнали малка сцена за представления. На друга запусната улица във вътрешен двор пък поставили пейки, изписвайки с тях "Обичам те". Така общината се погрижила за мястото и го благоустроила. Други пък превърнали занемарено пространство в кино на открито. Граждани се събрали и създали работилница за писане на спомени за конкретен квартал. Целта била да се съхрани паметта за това място. "Покани театър в двоя дом" е друг осъществен проект, който пренася сценичното изкуство с актьори директно в жилищата на хората. Разбира се, има и куриози. Поляк поискал микрогрант, за да бъдат премахнати всички изтривалки пред апартаментите. Предлагал да има само една пред входа на сградата. Естествено, идеята му не била възприета. Младо момиче пък предложило да бъдат поставени на 150 места в целия град стари фотоапарати, хората да снимат с тях и да изпращат фотосите на определен адрес. "Сканирахме снимките - те бяха различни. Едни показваха природа, други Ц портрети, трети Ц екскурзии, и направихме с тях сайт", казва Мартина Гах, която отговаря за микрогрантовете.
Събитията във Вроцлав са в апогея си. Поляците не ги пропускат. Водят на тях даже и бебета, които, учудващо, не плачат.

Кметът на Вроцлав Рафал Дуткевич:
Стискам палци на Пловдив през 2019 г.!

"Кметът на Пловдив е късметлия, защото да си начело на Европейска столица на културата е впечатляващо. Не бих си позволил да му давам съвети, но стискам палци на Пловдив и на България и изпращам най-добрите си пожелания", казва градоначалникът на Вроцлав Рафал Дуткевич.

По думите му конкуренцията с останалите 10 полски градове била тежка. "В самото начало не знаехме дали изобщо ще спечелим съревнованието. Сред кандидатите бяха Варшава, Познан, Гданск, но за наш късмет избраха Вроцлав", връща лентата той.

Подготовката започнала с изграждане на нови музеи, концертна зала, културни центрове. "Инвестирахме около 500 млн. злоти (близо 250 млн. лева - б.а.)", посочва кметът. Той е благодарен на правителството, защото е отпуснало над 30 млн. евро, което не било никак малко.

Според него когато инвестираш в култура, се повишава нивото на иновациите, а оттам и на икономиката. "Вярвам, че тези средства ще ни се възвърнат. Но дори и да не се случи това има нещо по-важно - когато се опитваш да помогнеш на хората да се развиват, какво значение имат парите? Ако инженер отиде на театър, той ще стане по-изобретателен", убеден е градоначалникът. Дуткевич е горд, че в проявите се включват много деца и по този начин се докосват до културата.
"Моят принос? Идеите идваха от екипа ми, които одобрявах. От една страна съм гражданин на Вроцлав, но от друга се опитвах да вложа цялата си енергия за европейското развитие на града. Искаме всеки участник да се е развил, да е станал по-добър човек", казва той.

Според Дуткевич резултатите засега били отлични, защото посетителите на културните събития се увеличили четворно. До този момент имали над 3 млн. туристи, очаквали още толкова до края на годината.
"Гледах плачещи хора на церемонията по откриването, докато говорих срещу национализма, който напоследък набира сили. Има много подобни движения и последователи в цяла Европа, срещу което се съпротивлявам", допълва кметът на Вроцлав.

Той силно се надява Великобритания да остане в ЕС. "Ще бъде огромен провал, ако излезе. Посланията, които се стремим да изпратим към всички са, че Европа е силна", казва Дуткевич. През 60-те години на миналия век епископ Болеслав Коминек от Вроцлав написал писмо до немските епископи, с което дал началото на помирението между Германия и Полша след Втората световна война. Той пише: "Не ви прощаваме и молим за прошка". Според епископ Коминек национализмът е нещо от миналото. Споделена Европа е бъдещето и ние трябва да се борим за него, смята кметът на Вроцлав.